Едва ли е толкова лесно да събереш 2020 г. в 365 думи. За поредна година Асоциацията на европейските журналисти – България се обърна към журналисти и медийни експерти да разкажат как те видяха изминалите дванайсет месеца, които вероятно ще останат незабравими за няколко поколения.

Клуб Z публикува първа част от превърналата се в традиционна рубрика „Медийната година в 365 думи“. Мненията на: Бойко Василев, Емилия Данкова, Красимира Хендри и Орлин Спасов.

Две истини наистина няма

Няма да пиша за страданията на българската журналистика, причинени отвън – от началници, собственици, политика, власт и пазар. Не че ги няма. Има ги и не са маловажни. В края на годината обаче трябва да се запитаме за онова, което зависи от нас. 

Преди няколко месеца една мисъл се разходи из социалните мрежи. Харесаха я мнозина, включително интелектуалци, професори и даже журналисти:

„Ако имаме интервю от концлагера, трябва ли да търсим Гьобелс за другата гледна точка?“ 

Лесните въпроси обикновено имат лесни отговори, които водят до грешни изводи. В случая се смесват два ключови елемента от журналистическата работа – търсенето на истината и плурализмът на мненията. 

Две истини наистина няма. Журналистът чука на сто врати и сравнява сто версии с цел да разкрие максимално коректно фактите. Но когато събира мнения за политиката или обществото, не може да остане само с едно - собственото. 

Съжалявам, че припомням азбучни истини, но Фейсбук промени това просто уравнение за новината и коментара. Пристрастността стана мода - в CNN и FOX, в „Ню Йорк Таймс“ и „Уолстрийт Джърнъл“. Чухме и за явлението „алтернативен факт“, нещо като политкоректно название за чистата лъжа. Дори англосаксонската журналистика се усъмни в постулата за обективността, създаден от самата нея.  

Но да се върнем в България. 2020-а поднесе две големи събития: вирусът и протестите. По тях ще ни съди обществото. Неговата оценка обаче ще се спъне в два големи въпроса:

– Стигнахме ли максимално близо до истината за COVID-19? Или вадихме странни гости и „алтернативни факти“, които светът отдавна вече бе опровергал? Готвихме ли се достатъчно, задавахме ли критични въпроси, сравнявахме ли фактите – или мигахме щастливо пред всяко по-бамбашка твърдение, защото ни вдига рейтинга?

– Събрахме ли различни мнения за протестите? Зададохме ли им критични въпроси? Или спестихме критиката „на нашите“, като оправдахме това с принципи или с „така искат шефовете“?  

Пандемията изискваше точни факти, политическата криза – различни мнения. Но да не се окаже, че там, където трябваше да установим фактите, събирахме мнения? А там, където се искаха различни мнения, провъзгласихме своето за факт?   

Това не са реторични, нито лесни въпроси. Не са и подвеждащи, като този за концлагера. В тях се крие разликата между Фейсбук-потребителя и журналиста. Затова сме длъжни да ги зададем първо на себе си.

Бойко Василев, журналист, БНТ

 

В малките градове битка за журналистика няма

Белязана от COVID година. Месеци наред редяхме текстове с едни и същи думи: „вирус“, „мерки“, „затваряне“, “карантина“, „респиратор“, „смърт“. Ковид пандемията се вплете за дълго във всичко, за което пишем. „Дневник“ дори пусна отделна рубрика с „Новини различни от COVID“, защото всичко беше COVID.

Една история от началото на 2020 г., родена от COVID, е показателна за състоянието на медиите през годината. През пролетта, когато пандемията настъпи у нас, всеки ден слушахме колко щедър дарител за здравеопазването ни е Делян Пеевски. Колежката Венелина Попова от Стара Загора се зае да провери щедростта му, а в последствие установи, че великодушието на „големия“ мъж не е твърде непорочно. Докато работеше по случая, срещу нея се изля вълна от вербална нечистотия, сътворена от пеевските медии. Стовариха върху Венелина и изданието „За истината“, което публикува разследването й, своето безсилие, облечено в гнусни и отблъскващи клевети и лъжи.

Това е положението с медиите в България и не е такова от вчера – журналисти срещу други журналисти, медии срещу други медии. Все едно играем на добрия и лошия, а читателят трудно се ориентира, ако се съди по споделено и коментирано в социалните мрежи. Ако изобщо може да се говори за грешка на „добрите“ медии, тя е, че нямат агресивността на „лошите“, а масовият читател харесва емоцията, която ражда настървеният, често враждебен и грубиянски стил на т.нар. кафяви издания.

По региони е по-различно. В малките градове журналистите сме шепа хора, а изданията се броят на пръстите на едната ръка. Тук битка за новини няма. Симпатичните на властта медии получават регулярно информация от Общината или съответната партийна централа, която в повечето случаи стига до читателя без редакция. Колегите не правят разследвания. Казват, че няма кой да ги публикува. Заради тази обраност откъм критични текстове по места всяка публикация, която съдържа разкрития, се харесва.

Добър знак е, че през 2020 г. регионалните медии вече не въздействат само в своята си територия и започнаха да получават национална популярност. Това е важно, защото проблемите в София по нищо не се различават от тези в Габрово, Благоевград или Бургас. Зависимостите навсякъде са едни и същи, просто мащабите са различни.

Макар, тежестта на критичните гласове по места, те остават самотни, ако я няма солидарността от гилдията. Взаимността сред журналистите не е достатъчна само когато министър-председателят си изпуска нервите и ни нарича мисирки, когато министърът на околната среда и водите се обръща към репортер с: „Точно пък на вашата телевизия няма да отговарям“, а евродепутат нарича водеща на предаване махленска клюкарка. От нас зависи властта да е наясно, че да понасяме подобно отношение не е част от работата ни.     

Емилия Данкова, издател на „Севлиево онлайн“ 

 

Какво нямаше, имаше и на какво се научихме

2020: годината, в която не живяхме, или всъщност бяхме по-живи от всякога

Нямаше

  • Великден
  • Гластънбъри
  • Коачела
  • Токио 2020 ‍
  • Футбол️
  • Театрални премиери
  • Chelsea Flower show
  • Лондонския маратон
  • Ню Йоркския маратон‍
  • Конни надбягвания
  • Пътувания
  • Евровизия… това всъщност не беше голяма загуба
  • Филмови премиери
  • Уимбълдън
  • Ваканции ‍‍
  • Тоалетна хартия
  • Коледа с хора
  • Нова Година с хора
  • Социални контакти
  • Каквито и да е контакти

Имаше 

  • Хари+Мегън = Megxit
  • COVID-19 - три вълни
  • Коби Брайънт (RIP)
  • Black Lives Matter
  • Рут Бейдър Гинсбърг (RIP)
  • Байдън срещу Тръмп
  • EndSARS
  • Еди ван Хален (RIP)
  • Гражданска война в Етиопия
  • Протести в България
  • Експлозия в Бейрут
  • Навални
  • Световни лидери с COVID
  • Капитан Том
  • Камала Харис
  • Онлайн обучение
  • Онлайн пазаруване
  • Онлайн… каквото там…
  • Недостиг на защитно облекло
  • Криза за парацетамол
  • Финансова криза
  • Криза във Венецуела
  • Китай… и всичко свързано
  • Фалшиви новини
  • Глобална дезинформация
  • Протести в Хонконг
  • Фалирали бизнеси
  • Ваксина
  • Годишна пресконференция на Владимир Путин
  • Брекзит
  • 1,65 милиона починали от COVID-19

Научихме се 

  • Да носим маски
  • Да си мием ръцете
  • Да работим от къщи… или да живеем в офиса…
  • Да оставим Zoom да бъде нашият прозорец към живота на другите
  • Да оставим Zoom да бъде прозорецът на другите към нашия живот
  • Да разчитаме на Скайп да решава професионалното ни развитие…
  • Да знаем кой има етажерки в хола, цветя в ъгъла на спалнята и… котка, която влиза в кадър
  • Да сме елегантни само от кръста нагоре
  • Да мислим стратегически как да отразяваме събития без публика
  • Да построим радио студио от две възглавници, два телефона и един микрофон
  • Да готвим докато сме в Zoom среща‍
  • Да говорим с началството само с изключена камера … не знам какво му стана на този телефон, честно
  • Да правим по 100 лицеви опори и още толкова коремни преси докато сме в Zoom среща‍
  • Да тичаме в парка
  • Да прекарваме дълги часове с децата си
  • Да печем хляб
  • Да не правим планове
  • Да казваме „Обичам те!“

2021-а, вратата е отворена, влизай!

Красимира Хендри, журналист 

 

Информация и дезинформация се смесиха в опасен медиен коктейл

2020-а ще запомним с пандемията COVID-19. Медиите се оказаха в епицентъра на събитията и на свой ред предизвикаха инфодемия. Видяхме по-ясно силата им да формират общественото мнение. То бе поляризирано. Огромният обем информация за вируса създаде информационен хаос. Потопени в него, много хора загубиха вяра в рационалните аргументи. В крайна сметка информация и дезинформация се смесиха в опасен медиен коктейл. Това направи управлението на кризата по-трудно. Разделеното обществено мнение само по себе си се превърна в генератор на риск – точно както и пандемията. 

Засиленото влияние върху общественото мнение не подмина и други сфери. Българските медии направиха много, за да фабрикуват нов консенсус в отношението към Република Северна Македония. Досегашните спокойни връзки между двете страни бяха медийно торпилирани, след като в средствата за информация се разгърна мощна кампания за оправдаване на българското спиране на РСМ по пътя към ЕС. 

Важни за 2020 г. бяха и антиправителствените протести. Повечето големи медии имаха съществен принос за минимизиране на ефектите от тях. Новините за гражданските акции услужливо изпадаха все по назад в дневния ред на близките до властта медии, включително и в БНТ. Така бе направен опит за конструиране на медийната илюзия, че властта няма алтернатива. 

В същото време България продължи за трета поредна година да „удържа“ 111-о място в класацията на Репортери без граница. Отново имаше примери за сплашване на журналисти. Някои от тях бяха бити от полицията. Премиерът Борисов сравни група журналистки с „мисирки“.

На този фон, значимо събитие бе публикуването на Доклада на Европейската комисия за върховенството на закона в ЕС. В частта за България документът ясно посочи основни слабости на българската медийна среда. Ще запомним годината и с безпрецедентна Резолюция на ЕП за България, в която бе поставен акцент върху нуждата от повече защита на журналистите при упражняване на професията им. 

Видяхме и промени в медийната собственост. bTV Media Group бе закупена от чешкия милиардер Петр Келнер. В края на годината пред финализиране е и продажбата на Нова Броудкастинг Груп. Купувач е United Group. Предстои да проследим каква ще е по-нататък ориентацията на тези медии, след като през 2020 г. Нова телевизия бе близка до правителството, а bTV следваше променлива политика ту на сближаване, ту на критика към властта. 

Орлин Спасов, медиен експерт, преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“