Бай Гейтс се събуди с онова непреодолимо усещане, което го беше будило вече много сутрини. Чипираха му се тутраканчани! Ама му се чипираха, та - дето се вика - две не видеше....

- Ще си звънна на Фаучи и ще си чипираме и днеска, ако ще това да ми коства банкрут - каза Бай Гейтс на жена си.

- Я си пий простамола и оправи Уиндоус 10 по-добре - нахока го Мелинда от кухнята. - Що не оставиш малко оня дърт унгарски обесник – Сорос, да се охарчи.

- Не може, мила – той чипира Нова Загора - прегърна я нежно Бай Гейтс в тясната кухничка.

А в очите му светнаха замечтани пламъчета: еее, къде-къде е Нова Загора, коскоджами ти град, на фона на тоя смотан Тутракан, дето му се падна на него... Да не говорим, че е Загора, но всъщност е към Сливен, което звучеше малко объркващо. Но – ако си виждал Уиндоус Виста, няма как да не се справиш и с този ребус.

Живееха скромно. Беше им се наложило с Мелинда да го дават по-разумно и да се преместят по- натясно. Освободиха прислугата, продадоха имението и купиха панел в работнически квартал, защото голяма част от милиардите бяха отишли за течни чипове за жителите на тутраканската селищна система. Все пак занятие скъпо и губещо да произвеждаш толкова сложно нещо като течен микрочип, който непрекъснато да е "онлайн", да подава обратна информация в Централата – къде ходи, какво говори и коя песен слуша в момента обектът... И накрая да го продаваш по 2,50 долара готовата ваксина франко получателя.

Дори бяха купили хладилник с транспортен дефект, в който държаха най-новите разработки – още в процес на изпитание. Единият модел чип събуждаше непреодолимо желание от Тутракан директно да се метнеш на рейса и да идеш в София на гейпарада. Ако си от полицията, при ваксиниране можеше да станеш и байрактар (това беше лека шегичка от разработчиците в Лабораторията на Централата).

Другият щам те правеше идиот, който да не може да отчете съвсем очевидния факт, че "Луфтханза" ни пръска (то при тия цени на билетите!) И че това продължава не от днес и не от вчера, а още от старото име на компанията – когато се е казвала "Луфтвафе"... Тцъ. Тъпееш и нищо от тези неща не проумяваш веднага след ваксинирането.

Трети ефект беше, че почват да ти се присънват конспиративни теории: например мозъкът ти се размътва и размеква до такава степен, че почваш да си мислиш, че Путин наистина има фабрика за тролове. А във финалната степен на ефекта: да се съмняваш в новините за „новата лада, която всеки момент ще помете всички ферарита на женевския автосалон“.

"Вместо да се занимаваш с щуротии с Фаучи, вземи и спри това да не тегли непрекъснато ъптейди“, вече насериозно му се тросна Мелинда.

Опитваше се да пусне по кафе, но кафемашината – сглобена от любимия ѝ мъж в задната барака, пишеше, че е на 23%... И ще отнеме малко време, както и че може да се рестартира няколко пъти. И така от час и двайсе'.

Откакто Бай Гейтс я черпи с авторска кафемашина, винаги им се налагаше да отскачат до отсрещния вендинг автомат, докато тяхната машина ги питаше: "Сигурен ли сте, че искате да натиснете копчето за горещо мляко сега?" След което трябваше 11 пъти да цъкнеш на I Agree в определена последователност, докато онова те запознаваше с рисковете от горещото мляко.

Особено на Бай Гейтс му се чипираха тутраканчани с попфолк профил – такива, които постоянно подаваха обратна информация за някакъв код на име Стораро. Стораро - това направил, Стораро - онова спечелил... Съсипваха се в Щатите! Въпреки аналитичния си ум и въпреки усилията на цял екип в Централата, така и Бай Гейтс не можеше да се ориентира защо обектите на чипирането употребявяха този код за няколко различни лица. А сега и някакво бебе?!

Направи се на луд – все едно не е чул онова за ъпдейтите... Все пак оня Илон Мъск (на него му се беше паднало да чипира община Бойчиновци) леко се измъкна с тоя полет до Марс. А я да опита той да измисли нещо, което да не тегли непрекъснато ъпдейти.

Мелинда вече се беше насериозно разсърдила – нямаше кафе, нямаше кинти, а бай Гейтс по трикотажни долни гащи и хавлиени чорапи беше заровил глава в хладилника с експерименталните щамове. Нямаше и яйца – във всички смисли...

Всеки път, като се скараха дотолкова, той си знаеше какво ще му каже. Лошото е, че и тя знаеше.

Съпругата си имаше коз, с който го размазваше и затова очите му ужасено се разшириха, като хлопна вратата на хладилника с ожуленото от транспортния дефект и я видя да стои на „Ф“. Мелинда злокобно се изсмя. Репликата, която го хвърляше в отчаяние, караше го да забрави всички тутраканчани и както си е по хавлиени чорапи, да търчи из къщи, което се редува със сядане и горко виене в ъгъла.

- Не, само това не искай... Готов съм на всичко друго – само не това – отчаяно се заоплита Бай Гейтс.

- Това, това – точно това заслужаваш... - съскаше киселата съпруга.

- Нееее! - направи той един отчаян последен опит, преди да си запуши ушите.

Мелинда застана в тържествуваща поза и каза фразата, която винаги нокаутираше опонента ѝ:

По-добре вземи оправи Скайп!