Необичайно дълги опашки се извиха пред секциите в в Германия още от отварянето им в 7 часа тази сутрин. В Германия е Великден, а и поради големия брой гласуващи студенти очакването бе за обичайния наплив чак в следобедните часове. 

Мобилизацията за гласуване този път обаче е видима. Тя пролича и след като местни български организации успяха този път да наложат исканията си и да отворят рекорден брой секции - 69 в 51 града. Най-много избирателни секции има във федералните провинции Баден-Вюртемберг, Бавария и Северен Рейн-Вестфалия.

Рекордният брой изборни секции в чужбина се дължи най-вече на доброволческата работа на българските емигранти, които от над 10 години се борят за възможност сънародниците им да гласуват безпрепятствено. 

За първи път изборите се провеждат и в условията на пандемия. В Германия в момента има въведен строг локдаун заради повишените случаи на зараза с COVID-19. Изборните секции са длъжни да спазват наложените от страната правила – в секция ще имат право да влизат до 3-ма души едновременно, а чакащите отвън трябва да спазват дистанция от метър и половина. Преди гласуване ще се мери и температурата на избирателите.

В последния момент изникнаха проблеми в повечето секции в Германия. Заради смяната на избраните от доброволци изборни комисии с партийни лица в последния момент, много от секциите останаха до последния момент с непълни комисии, тъй като новоназначените не бяха открити или се отказаха от работа в почивния ден. До последно под въпрос бе отварянето на секциите в Гютерсло и Билефелд в Северен Рейн-Вестфалия, тъй като помещенията за тях бяха осигурени от доброволци, изключени от партиите от изборния процес в последния момент. Все пак те отстъпиха собствените си помещения на назначената от партии изборна комисии.

В много комисии се стигна до парадокса в тях да участват хора, които никога не са правили избори и партиите не ги и обучиха за това. Едно от задължителните условия за член на комисия е говорим и писмен български, но дори и това не е изпълнено на места. Един от членовете на комисиите в Берлин е сърбин от Ниш, пратен от партия „Атака“, която има клон в сръбския град. Някои от хората на ДПС в комисиите също нямат български език като първи. Във Франкфурт във всички 24 секции са назначени партийни кадри, които никога не са правили избори и е трябвало до късно снощи да бъдат обучавани. В една от изборните секции в Берлин пък ГЕРБ назначил човек от Аахен, който в последния момент разбрал, че са го пратили на над 500 км разстояние от града, в който живее и разбираемо се отказал. За подобни случаи се съобщава и от други европейски страни – в Льовен, Белгия, новоназначената от партии комисия бе издирвана от доброволците до последния момент, за да отвори поне секцията. Оказало се, че посочените хора не са уведомени, че ще са част от комисия, а мислели, че са ги назначили просто за охрана.

Наложи се тази сутрин ЦИК да одобрява спешно подадени от доброволци имена, за да се запълнят местата на неявилите се партийци.

В Германия също така са пристигнали 19 души, командировани от Министерството на външните работи. Германия специално ги освободи от карантина, за да могат да участват в изборния процес.

Въпреки всички тези трудности, които се появиха заради паритйната намеса в последния момент, активността на гласуване е необичайно висока още в ранните часове.

В Германия изборите в неделя преминават при строги пандемични мерки. От тази седмица почти всички провинции затегнаха отново мерките и е забранено струпването на големи групи хора навън. Не бива да се образуват големи групи пред секциите за гласуване, хората навън трябва да спазват дистанция от 1,5 метра, контактът с хора извън домакинството е ограничен до максимум един човек. Това се очаква да затрудни максимално провеждането на вота и да забави процедурата по гласуването.

Пред същите затруднения са изправени и съгражданите ни в Австрия и Холандия. Там мерките са идентични с тези в Германия.

На последните парламентарни избори през 2017 година българските граждани са гласували само в дипломатическите и консулските представителства на България, както и в офисите на почетните консули. На последните избори през 2019 година за Европейски парламент българите в Германия са гласували в общо 24 секции в 21 населени места.

Ето къде могат да гласуват българите в Германия този път:

В кои населени места ще бъдат открити секции? 

- Берлин - 4 секции (Посолство - 3, Български културен институт - 1)

- Баден-Вюртемберг - 13 секции в 11 населени места: Фрайбург, Хайлброн, Хайделберг, Карлсруе, Констанц, Манхайм (2), Офенбург, Равенсбург, Ройтлинген, Щутгарт (2) , Улм

- Бавария - 11 секции в 9 населени места: Аугсбург, Ландсхут, Мюнхен (3), Ноймаркт, Фюрт, Оберамергау, Пасау, Регенсбург, Вюрцбург

- Бремен - 3 секции в 2 населени места: Бремен (2), Бремерхафен

- Хамбург - 2 секции в Хамбург

- Хесен - 5 секции в 4 населени места: Дармщат, Франкфурт/М (2), Касел, Фирнхайм

- Долна Саксония  - 3 секции в 3 населени места: Хановер, Папенбург, Вилдесхаузен

- Райнланд-Пфалц - 4 секции в 4 населени места: Кобленц, Майнц, Трир, Вормс

- Шлезвиг-Холщайн - 1 секция в Ноймюнстер

- Саксония - 2 секции в 2 населени места: Дрезден, Лайпциг

- Саксония-Анхалт - 1 секция в офиса на почетния консул в Магдебург

- Тюрингия - 3 секции в 3 населени места: Аполда, Ерфурт, Йена

- Северен Рейн Вестфалия - 10 секции в 9 населени места: Аахен (Колшайд Херцогенрат), Бон, Дортмунд, Дуисбург, Дюселдорф, Есен, Гютерсло, Кьолн (2), Мюнстер