Има много истории за бизнес, които започват от гараж. Началото на разказа на Георги Бояджиев обаче тръгва от кухненската му тераса. Там преди 18 години той създава първата си лула. По професия преводач от английски език, днес негови лули се пушат от Англия, през Европа до Китай, Малайзия, Индонезия и Австралия.  

„При мен тръгна така – видях, че се продават заготовки, готов мундщук. В началото нищо нямах, няколко ножа и пили. Една малка част от тази работилница бе на кухненския балкон… за ужас на жена ми. Обаче тръгна“, спомня си той.

В момента майсторът работи в малко мазе, в стара сграда на столичната ул. „Шипка“. Прилича на същинско убежище. Ако не познаваш коридорите можеш поне няколко пъти да си удариш главата в ниския таван.  

В началото било много трудно и с доставките на суровини, разказва Георги Бояджиев. Той работи само с бриар – дървения материал, от който се правят лулите (бриарът е малко дърво, което не расте по-високо от три-четири метра, латинското му наименование е Erica arborea, бел, авт.).

„Не ми харесва нито маслината, нито морската пяна, която е много чуплива“, добавя той.

Използва и много други материали – ебонит, акрил, рог, а за украса и кости.

Майсторът използва единствено бриар.
Най-трудният елемент е изработването на мундщука.
Няколко от моделите на Бояджиев.

Късметът

Преди малко повече от 6 години отишъл на първото си изложение в Италия. „Извадихме късмет“, казва Георги Бояджиев. Имал изработени доста лули, но никога не се сравнявал с другите майстори. До този момент досегът му с този пазар бил единствено през каталози и снимки. А най-добрите постижения в този занаят рядко излизат в интернет пространството, добавя той.

На това изложение успява да продаде близо 40 лули.

„Радост голяма. Лека-полека започнах да работя с дистрибутори от Дания, Италия, Германия“, връща се назад той.

От този момент започнал отделя и повече време на хобито си, което постепенно започнало да се превръща в бизнес.

Споделя, че вече не може да насмогне на поръчките. Преди правил по 15-20 лули на месец, а днес вече достига до 40. „Мускулната памет е нещо невероятно“, отбелязва за напредъка си той.

В същото време не вижда как може да разшири бизнеса си повече.

„Да вземам работници, забрави за тази работа. Първо няма място. Трябва да са гърчави като мен или да се работи в някакъв страхотен синхрон, което не се постига за два дни“, казва майсторът.

Това е 20-сантиметровата лула на клиент от Австралия, която българският майстор се опитва да реставрира. Лула с такива размери би пушил огромният Рубиъс Хагрид от поредицата за Хари Потър

Общуваме, караме се, с някои не се понасяме

България не се слави с майстори на лули. „Традициите ние ги правим в момента“, смело казва Георги Бояджиев.

Според него няма как да има традиция в луларството в България за две декади време.

„По времето на комунизма е утрепано всичко подобно с много малки изключения. Макар че тогава имаше повече занаяти от сега. Някой бе намерил документи за занаятите в България от османско време, че луларството присъства като запис. А аз по-късно разбрах, че по османско във Варна е имало фабрика за лули от мершаум (морска пяна), една от най-големите в империята. Но от това нищо не се е запазило“, разказва той.

Днес едва 4-5 души майсторят лули в България. Общността им е малка, но задружна.

„Общуваме помежду си, караме си, с някои не се понасяме, все нормални неща“, смее се Георги Бояджиев.

Попитан коя е най-трудната лула, която е правил, той бързо отговаря: „Още не съм я направил“.  

Георги Бояджиев все още не е направил най-трудната за изпълнение лула. 

По думите му отскоро отново е станало много модерно да пушиш лула. Не толкова заради пушенето и самата консумацията на тютюна, но заради идеята. Има много история около това, казва той. Дръпва от лулицата си, пуска бял ароматен облак и приказката започва да се разказва сама.

Във видеото по-долу можете да видите и част от процеса по изработването на лулите: