Защо в анализа на специализираното правосъдие трябва да се обърне специално внимание как се мотивират исканията и как се издават разрешенията за експлоатация на специални разузнавателни средства (СРС)?

Отговор на този въпрос нагледно дава уважаваният юрист адв. Андрей Янкулов. В профила си във фейсбук той публикува информация, скрепена и със съдебни решения, от която става ясно следното: "съдията само го е подписал". 

Анализът му идва на фона не само на скандалите с евентуалното подслушване на политически опоненти на ГЕРБ преди изборите на 4 април, но и на предложениета за закриване на т.нар. специализирано правосъдие и годишните доклади, който специализираните съдилища предоставиха преди няколко дни. 

В резюме: под шапката на специализираните органи попадат на практика множество дела, определяни като важни. А съдиите само подписват исканията за СРС, които в повечето случаи дори не са мотивирани и са на "бланка". Контрол не се прилага.

Ето какво написа адв. Янкулов:

СРС се разрешават в огромния процент от случаите само от председателите или изрично оправомощени заместник-председатели на окръжните съдилища, сред които е и Специализираният наказателен съд (СНС).

Според доклада за дейността на съдилищата през 2020 г. от апелативните съдилища за годината са издадени 61 разрешения, всички от Апелативния специализиран наказателен съд; от военните - 42 разрешения; от окръжните - 4917 разрешения, от които 2798 от СНС.

За сравнение, през 2015 г., докато СНС се занимаваше още само с огранизираната престъпност, оттам са издадени 1107 разрешения.

Сега броят скача драстично, защото на СНС са поверени едновременно и организираната престъпност, и противодържавната дейност, и корупцията по високите етажи (аз бих казал средните и високите) - т.е. неговата т.нар. "специализация" отдавна не е по някаква специална материя, а по всички наказателни дела с някаква важност в държавата.

Председателят и зам.-председател на СНС през годината са разгледали повече или, ако са уважили всички, поне 2798 искания за прилагане на СРС и са издали 2798 разрешения. Всеки може да ги раздели на работните дни през годината и да разбере дори физически възможно ли е да се случи сериозна проверка на искането, реална преценка трябва ли да бъде уважено и накрая тази дейност да завърши с мотивиран праворадавателен акт.

Не е възможно и не се и случва. Председателят и зам.-председателят на СНС просто подписват една бланка, която е подготвена от някой друг.

Реален съдебен контрол няма - има проформа съдебен контрол, колкото от външна страна да фигурира подпис на оправомощеното от закона лице. Това не е проблем само от времето, през което СНС разрешава експлоатацията на СРС, но проблемът очевидно се задълбочава с даването на почти цялата дейност по разрешаване на СРС в държавата в ръцете на двама души.

И това не го казвам само аз, казва го и самият СНС.

Из мотивите към Присъда № 55 от 9.12.2019 г. на СпНС по н. о. х. д. № 1590/2019 г.:

"...Въз основа на така установените особености при издаване на разпорежданията, с които се разрешава използване на СРС може да се достигне само до един-единствен възможен извод.

А именно практическите аспекти на процедурата по издаване на разрешение за ползване на СРС са били така уредени, че тези разрешения се издават от съдебните деловодители въз основа на предварително готова бланка, като приносът на председателя или зам.-председателя е да се подпише под така попълнената от деловодителя бланка...

...Най-напред следва да се посочи, че се касае за бланка. Всички съдебни разрешения по делото, цитирани по-горе, са почти напълно идентични. Единствената разлика в тях е номера на съдебното частно наказателно дело, регистрационния номер на искането и регистрационния номер на разрешението. Това са и единствените индивидуализиращи данни. Всички останали елементи са резултат от предварително готова бланка (това се отнася и до пунктуационните грешки, които също така са идентични в двете групи актове).

Тази бланка е съзнателно направена така, че да съответства на всяко едно искане за експлоатация на СРС. Поради това няма каквито и да е индивидуализиращи данни.

На първо място не се посочва дори името на лицето, спрямо което се иска експлоатация на СРС. Не се посочва и коя от хипотезите на чл. 12 ЗСРС е приложима спрямо това лице.

На второ място не се посочва наименованието на органа, който е направил искането – а само общо, че е направено от компетентен орган. Не се посочва каквато и да е информация от искането.

На трето място не се посочва и за кое престъпление се дава разрешение за експлоатация на СРС – а само че то е сред изброените в закона и е подсъдно на СпНС.

На четвърто място не се излагат мотиви за срока на даваното разрешение за ползване на СРС – като в разрешението на съдия Ушев само се посочва, че е спазен чл. 21 ЗСРС, докато в разрешенията на съдии Панайотов и Райкова се посочва, че е аргументиран искания срок, който е и в рамките на предвидения в закона. В действителност чл. 21 ЗСРС регулира три различни срока, както за първоначално, така и за последващо ползване на СРС, в зависимост от хипотезите, съобразно които се прилагат СРС...

...Налице е една предварително изготвена бланка, която се мултиплицира по следния начин – въвеждане на промяна само на номера на делото, номера на искането и номера на разрешението и след това разпечатването. Тази готова бланка не търпи друга промяна – не само относно конкретните особености на всяко едно искане, всяко едно дело, но дори и промяна да се отстранят случайно допуснатите пунктуационни грешки при първоначалното съставяне или поне промяна да се измени женския род от "упълномощен" на "упълномощена", ако се наложи друг съдия, жена, да подпише поредното бланково разрешение.

Поради това тези съдебни актове не съдържат волята на съответния съдия, а са типизирано и бланково изявление. Следователно изготвянето на писмения съдебен акт се оказва техническа задача. Именно поради това тази техническа задача е поверена на съдебния деловодител.

Оттук иде и вторият извод, до който достига съдът – а именно действителният автор на тези съдебни разрешения не е съответния съдия, посочен в тях – председателя Ушев или заместник-председателите Панайотов или Райкова – а деловодител в деловодство "Класифицирана информация" – или по-точно служител по сигурността на информацията, съобразно терминологията по чл. 8 ПАС..."

Из мотивите към Присъда № 34 от 24.06.2019 г. на СпНС по н. о. х. д. № 1907/2014 г.:

"Във всяко едно от дадените разрешения за изпозване на СРС в действителност липсват каквито и да е мотиви. Тези разрешения са бланкови, като единствената част от тяхното съдържание, която би могла да се приеме за мотиви, е посочване на правните норми, относими към даване на исканото разрешение.

Както относно разрешенията, дадени от зам.-председателя на СГС, така и относно тези, дадени от председателя и зам.- председателя на СпНС, фактическите констатации за съдържанието им са едни и същи....

...Характерна особеност за разрешенията от СГС е, че се касае за актове, изготвени и отпечатани от СД "ОТО" МВР. Съдията само го е подписал. Доколкото в бланката е посочено името на председателя на СГС Владимира Янева, а разрешението е дадено от заместник-председателя на СГС Н. Д., съответно името на Владимира Янева е задраскано и ръкописно е изписано името на Н. Д..
Характерна особеност за раздрешенията от СпНС е, че се касае за актове, изготвени и отпечатани от съдебния служител М. В. - както изрично е посочено в долния му десен ъгъл. Съдията само го е подписал. В този случай, доколкото разрешението вече е изготвено от съдебен служител, а не от служител на Д"ОТО" МВР, предварително е било известно кой съдия трябва да го подпише - поради което не се е наложило да се задрасква с химикал напечатаното име.

Следователно - напълно несъмнено е установено, че всички разрешения за използване на СРС са напълно бланкови.

Единственият отличителен белег са номерът искането и номерът на разрешението. Също така е несъмнено установено, че тези разрешения са били предварително написани от трети лица - служители на МВР и на съответния съд, като са били предоставени на съответния съдия (председател на съда или заместник председател) само за подпис..."