Бюджетът за 2021 г. вече е дебалансиран, а от началото на годината до 14 май (докогато в мандат е кабинетът „Борисов 3“ - б.р.) от централния бюджет са похарчени 1,164 млрд. лв, от бюджетния буфер за справяне с пандемията - 283 млн. лв., а от Министерството на финансите - допълнителни 22 млн. лв. От общата сума 810 млн. лв. са обявени за „непредвидени разходи“, като сред тях са и плащанията по мерките за справяне с коронакризата, но има и такива за църкви, 20 млн. лв. допълнително за БНТ и други, като въпросът е каква част от разходите са наистина ефективни.
Това обяви служебният министър на финансите Асен Василев. Поводът - „спекулации“ от изминалите дни на тема състоянието на държавната хазна и нужна ли е актуализация или не. Като цяло тезата на бившите управляващи от ГЕРБ е, че бюджетът е стабилен. Според Василев - вместо когато още през март е ясно, че мерките за бизнеса, подкрепата на пенсионерите и здравеопазването трябва да продължат заради COVID-19 и да се пристъпи към актуализация на бюджет 2021, се е прибегнало до това „да се дърпат всички възможни буфери и пера“.
„Да кажем, че част от тези „непредвидени“ разходи трябва да се случват, но структурно бюджетът към началото на май вече има сериозни проблеми и трябва да се търсят пари за продължаващите нужди на бизнеса за възстановяване, за здравеопазването, за добавката за пенсионерите“, обясни служебният финансов министър.
Асен Василев добави, че според него служебното правителство не бива да прибягва до буферите заради пандемията, от които вече са похарчени над 200 млн. лв., защото това са средства, предвидени до края на годината.
Припомняме, че от ГЕРБ и преди, и след изборите настояват, че актуализация на Бюджет 2021 не трябва да има на този етап и той е балансиран. Въпреки това на 16 май в коментар за назначеното служебно правителство бившата социална министърка Деница Сачева обяви на брифинг, че ако предложеното от ГЕРБ правителство в 45-ия парламент (с премиер Даниел Митов) е било подкрепено, първата му работа е щяла да бъде... внасяне на актуализация на Бюджет 2021.
Асен Василев съобщи още, че част от големите фирми, обявени от министерството му и НАП в списъка с едри длъжници към хазната, са заявили желание да започнат да чистят дълговете си. Имена на компании не назова. Но беше категоричен, че работата на НАП вече ще бъде насочена към събиране на задължения от големия бизнес приоритетно, а не от малкия, както е било досега.
Министерството на финансите търси начич да огласи публично и ревизионните актове, издадени назад в годините на „Лукойл“ от приходната агенция. Въпросните документи преди време поиска съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов. След откази на МФ и НАП по времето на Владислав Горанов се стигна и до съдебни дела. В крайна сметка съдът постанови документите да бъдат предадени на тези, които ги искат. Бойко Борисов публично обеща това да се случи, но няма данни обещанието да е спазено. Днес Василев обяви на нарочен въпрос, че се търси вариант информацията, която следва да е публична, да бъде публикувана, като се проверява кои данни биха представлявали „данъчна тайна“. Не се ангажира със срок.
Още по темата
- Защо когато МВР заплаши с протести, политиците треперят
- КНСБ плаши с протести, ако няма увеличение на заплати за държавните служители
- "ДПС поиска нова централа. Единият съпредседател, Делян Пеевски, е подписал. Ние какво да направим?"
- Банките: Облагането на свръхпечалбите ни няма да промени нищо, това е популизъм
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни