В момента вървят преговорите за евентуално сближаване на позициите по отделни ключови въпроси между парламентарно представените партии. Не е напълно преодоляна и опасността от разпускане на парламента и нови предсрочни избори. Няколко причини, поради които по-правилното решение е този парламент да продължи да работи поне няколко месеца, а не няколко дена както беше с 45-то НС.

Причина № 1 ИВСС

В началото на миналата година изтече мандатът както на инспекторите, така и на главния инспектор в Инспектората при Висшия съдебен съвет. Още тогава от БИПИ алармирахме, че продължаването на мандата отвъд законоустановения срок е в рязък контраст с основния демократичен принцип, какъвто е мандатността.

Малко по-късно призовахме публично главния инспектор г-жа Точкова да подаде оставка, за да принуди по този начин НС да стартира процедура за избор. Уви, тя предпочете да остане „в послушание“, както направиха и останалите инспектори.

Инспекторатът при ВСС е изключително важен орган, защото проверява дейността на всички органи в съдебната власт. Наред с това, след промените в Конституцията от декември 2015 г. ИВСС вече може да извършва проверки свързани с конфликт на интереси и почтеност на всички магистрати, а също и да проверя имуществените им декларации, включително и да установява действия, с които нарушават престижа на съдебната власт. Разширените правомощия на инспектората са пряко свързани с повишената му отговорност не само пред магистратите, но и пред обществеността. Част от тази отговорност е и съобразяването с изтичането на мандата и извършването на необходимите действия за задвижване на процедура за нов избор. За съжаление ИВСС за пореден път не се оказва на висотата на изискванията, които поставят пред него Конституцията на РБ и Законът за съдебната власт.

По силата на закона, процедурата за избор на нови инспектори и главен инспектор започва най-рано 6 и не по-късно от 2 месеца преди изтичане на мандата им. При сегашната ситуация обаче парламентът на практика може да започне процедурата веднага, защото законовите срокове отдавна са изтекли. Конфигурацията в настоящото 46-то Народно събрание навежда на извода, че има желание за реална работа по въпросите на безкрайната съдебна реформа, поради което едно от първите неща, които депутатите могат да направят, е да започнат процедура за избор на инспектори и главен инспектор.

Изборът им освен това ще бъде и своеобразен тест за самите депутати – доколко е налице автентично желание за промяна и отваряне на нова страница в управлението на държавата. Тест, защото инспекторите и главният инспектор се избират с мнозинство от две трети от народните представители.

Причина № 2 Конституционен съд

Тази и началото на следващата година изтичат мандатите на 4 съдии от КС на Република България – това са Анастас Анастасов избран от парламента, Гроздан Илиев избран също от парламента, но с няколко месеца закъснение (причината за това е провалилото се назначение на съдия Венета Марковска), Георги Ангелов избран от общото събрание на съдиите на ВКС и ВАС и Борис Велчев, който е и председател на КС, назначен от квотата на президента.

46-ото НС ще трябва да попълни своята квота в КС с двама съдии и процедурата за тяхното избиране е през есента. Пред НС има няколко възможни варианта – провежда обща процедура за двама юристи, които да попълнят неговата квота в КС, но този, който ще замести съдия Гроздан Илиев, ще встъпи в началото на 2022 г., когато реално изтичат 9-те му години. Това е и по-икономичният вариант от гледна точка на процедура.

Няма пречка и НС да проведе две отделни процедури и да попълни квотата си последователно съответно на изтичането на мандатите на съдия Анастасов и Илиев. Това, което не може да се случи, е ситуацията с ИВСС описана по-горе, а именно изпълнение на функциите при изтекъл мандат. В закона за Конституционния съд  (ЗКС) имаше такъв текст, но с Решение № 1 на КС от 2006 г. този текст беше обявен за противоконституционен.

Последицата от описаните варианти ще бъде, че изборът на нов председател на Конституционния съд ще се осъществи отново в началото на следващата година, когато окончателно ще бъдат обновени всички квоти. Така ще има един кратък период от време, в който КС ще бъде без председател, но законът за Конституционния съд предвижда, че при отсъствие на председателя, то той се замества от най-възрастния съдия. По аналогия може да се приеме, че при неизбран председател, най-възрастният съдия изпълнява неговите функции до избора на председател. Още повече, че аналогично на Народното събрание първото заседание на КС, на което се избира председател, се ръководи от най-възрастния съдия.

В сегашната ситуация това ще бъде съдия Гроздан Илиев, а след като неговият заместник встъпи в длъжност, заседанието на избор на председател ще се ръководи от съдия Мариана Карагьозова-Финкова.

Причина № 3 Председател на ВКС

Процедурата за избор на нов председател на ВКС се реализира между 4 институции, разположени в различните властови пространства – Висшия съдебен съвет, който освен, че може да номинира (най-малко 3-ма членове на Съдийската колегия) на практика организира и провежда цялата процедура; Министърът на правосъдието, който има право само да номинира, пленумът на ВКС, който също има право само да номинира и Президентът на РБ, който завършва фактическия състав на процедурата с издаването на указа за назначаване на избрания кандидат и има право веднъж да върне избраното от ВСС лице.

Настоящият състав на ВСС се провали като кадрови орган, що се отнася до най-високите позиции в съдебната система (изборът на председател на ВАС, изборът на главен прокурор, още и изборът на председател на СГС, а наскоро и процедурата за подбор на ЕДП) и за това резонният въпрос е – искат ли политиците да оставят този състав да избере новия председател на ВКС?

При описаните по-горе заявки от настоящото НС изглежда отговорът на този въпрос да е по-скоро негативен. При това положение е напълно възможно чрез законодателни инициативи да се осъществи промяна в ЗСВ по отношение на парламентарната квота на ВСС, която да доведе до избор на нови 11 членове на ВСС именно от тази квота, които да довършат мандата (настоящият изтича октомври 2022 г.) и да участват в избора на председател на ВКС.

Няма гаранции, разбира се, че новоизбраните ще могат да прочистят изцяло затлачването в сегашния състав на ВСС, но парламентът разполага с това правомощие и най-малкото е длъжен да опита.

Гордиевият възел на съдебната реформа

Това са процедурите за избор на магистрати на лидерските позиции в системата и изборът на членове на кадровият орган отговорен за тях – Висшия съдебен съвет. Разплитането му минава и през преодоляване на прословутото Решение № 3 на КС от 2003 г., което напоследък отново бе развято като знаме, под което се строиха редиците в защита на фигурата на главния прокурор.

Един от субектите, овластен да сезира КС са народните представители – 1/5 от тях или 48. Аритметиката показва, че в момента има такива парламентарни групи, които дори самостоятелно могат да отправят питане към КС, което да бъде насочено към ревизиране на Решение № 3. И ако до момента никой друг субект не го е направил, то съдейки по заявките на част от парламентарно представените партии, може да предположим, че подобен ход би бил абсолютно логичен, ако наистина се търси „промяна, а не подмяна“ и „дълбока“ реформа в съдебната сфера.

Има ли в 46-ото НС 48 народни представители, които да реализират правомощието, дадено им по Конституция, или заявките отново ще останат само предизборни лозунги?

Това са само някои от спешните действия, които настоящият парламент трябва да предприеме и които са допълнителен аргумент за неговата по-дълга работа. Разговорът за промените както в съдебната, така и в други области на нашия живот, е много по-всеобхватен и продължителен.

---

Бел. ред. - Статията на председателя на БИПИ Биляна Гяурова-Вегертседер е отпечатана в сайта на института под заглавие "Топ 3 на съдебната реформа".

Препечатваме я с позволението на авторката. Заглавието и подзаглавието са на редакцията на Клуб Z.