Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов най-после "извоюва" да му покажат какви са били проверките на Инспектората срещу него. Той ги публикува веднага в пълен размер.

Това става ясно от съобщение на пресслужбата на ВКС.

Както Клуб Z писа, по множество различни начини председателятг на ВКС бе даван на Инспектората - оттам само съобщаваха, че проверките срещу него не откриват нищо, завършват без мнение за дисциплинарни или други нарушения, но не и подробностите.

Затова той водеше битки с Теодора Точкова - главен съдебен инспектор на ИВСС, включително и чрез съда - да я задължи да публикува данните.

Тя пък се оправдаваше, че вътре имало чувствителна информация... макар че всъщност субектът на информацията сам искаше тя да стане публична (през цялото това време пикантни, но непроверени детайли от дейността на Инспектората излизаха в "уважавани" в правинте среди медии като Пик, Блиц и пр., б.р.).

"За започването на всички проверки от Инспектората към Висшия съдебен съвет срещу председателя на ВКС обществото е информирано изключително подробно, с изобилие от детайли и с лични предварителни оценки, оказващи влияние върху доверието към съдебната система, което в демократичните държави е прието за висша ценност. Съгласно чл. 14, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) органите са длъжни да съобщават информация, събрана или станала им известна при осъществяване на тяхната дейност, когато тази информация опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси, представлява или би представлявала обществен интерес.

Затова председателят на Върховния касационен съд публикува получените документи относно трите извършени спрямо него проверки. Тази информация е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона институции", пише днес в съобщението на ВКС

За какво все пак са проверките.

Проверка №1 от 2017 г.

Почти прясно избран, Панов става обект на проверка събрала твърдения в цели четири пункта:

- относно "посещение на водеща адвокатска кантора", с която се накърнявал престижът на съдебната власт.

- за "участие в тържество, на което е присъствал и адвокат, свързан с лице, привлечено като обвиняем"... и т.н.

- "участие на г-н Лозан Панов в партийно политическа дейност", в която се обсъждало издигането му за кандидат-президент.

- и че е произнесъл реч на 135-годишнинато от съда, както и...  "среща с румънката прокурорка Лаура Кьовеши - нарушение на етичните норми на Кодекса за етично поведение на българските магистрати".

Това всъщност са сигналите на Ивайло Крачунов и Илияна Беновска, пресъздадени едно към едно от Инспектората и широко анонсирани в ясно кои медии. Научаваме че дори "г-жа управителят на "Елит Медиа" била уведомена да си отстрани нередности в сигнала и тя го дописала и го внесла пак.

Проверката се пада на инспектор Юрий Кръстев и двама експерти.

В краткото - едва 7-и половина странично хартиено тяло на сигнала се казва, че са налице данни за проверка единствено по пункт едно - за посещението в кантората на адвоката Иван Тодоров. По останалите изобщо не се намират поводи за започване на проверка.

ИВСС решава да провери дали при среща в адвокатската кантора Панов се е поддал на "натиск, заплахи, стимули, преки или косвени влияния от страна на адвокат". И дали има нарушение на закона и накърняване престижа на съдебната власт.

Установява се, че "Сиела" (но Тодоров) е издала две книги на Лозан Панов. Шефът на издателството - известният правист Иван Тодоров, е имал общо във времето две срещи по повода с магистрата, но не си спомня да му е бил адвокат, да се е явявал по дело, по което Панов е съдия, да му е изплащал хонорари, "не поддържат семейни и приятелски отношения, не си разменят подаръци" (последното е констатация на самия ИВСС).

Шофьорът от НСО също не помни да са ходили в адвокатското дружество, а самият Панов казва, че на посочената дата през октомври 2016 г. не е посещавал нито кантората на Тодоров, нито ИК "Сиела". 

Не се установява нито един факт, който да подкрепя - както че Панов е посещавал кантората на издателя си на въпросната дата, нито че се е поддал на натиск или друго от изредените по-горе.

Проверката е прекатена на 14 юли. 

Пълния текст може да прочетете тук.

Проверка № 2 от 2019 г.

Тя засяга искането с писмо на съдии от Апелативния спецсъд - да се провери дали председателят на ВКС не е опитал им е упражнил неправомерно въздействие. Панов тогава прати инспекция от ВКС, след като се разбра, че за един ден шефът на Апелативния специализиран наказателен съд Георги Ушев се е намесил активно, за да придвижи и в крайна сметка да блокира по искане на прокуратурата постановното от първата инстанция освобождаване на Десислава Иванчева и Биляна Петрова по домашен арест.

Становището на съдиите е "дали е правомерно и допустимо да се нарежда проверка по неприключило производство". Това е и най-обемната проверка от публикуваните днес документи - от 34 страници.

Въпросът по нея е - дали Лозан Панов е нарушил чл. 175 к. ал. 3 от Закона за съдебната власт (текстът гласи "Предмет на проверката за независимост на съдия, прокурор или следовател е установяването дали при изпълнение на служебните си задължения лицето упражнява или се поддава на натиск, заплахи, стимули, преки или косвени влияния от представители на публична власт или частно влияние, вътрешни или външни за съдебната система.")

После шефката на Инспектората Теодора Точкова дори дописва заповедта си - дали освен ЗСВ Панов не е нарушил и Кодекса за етично поведение (последното е сред изрично записаните в Конституцията основания за "импийчмънт" на някой от тримата големи и само преди дни бе пробвано срещу Иван Гешев от Янаки Стоилов, , б.р.).

Заслужава да се отбележи, че Инпекторатът образува проверка, въпреки че самите податели на сигнала - 11 съдии от АпСпНС - отричат да е била накърнена независимостта им. Те декларираха това и пред ВСС, но въпреки това Панов "отиде" в Инспектората.

Проверяващите инспектор Мария Некова и двама експерти от ИВСС, постановяват, че пращането на трите известни съдийки от ВКС Галина Тонева, Капка Костова и Галина Захарова в Апелативния спецсъд е в изпълнение на Закона за съдебната власт и правомощията на Панов.

Обаче все пак в случая се касае за проверяване само на едно определено дело, при това висящо. Правомощията на проверяващия били да се проверяват по принцип делата в даден съд. Също така "вътрешна форма на намеса" съществува, когато има опасност от натиск над съдии от съдии от по-високо ниво.

Проверяващите стигат до извода, че "очевидно Лозан Панов от обективна страна е упражнил форма на въздействие върху членовете на съдебния състав".

И въпреки че самите съдии твърдят, че не е нарушена независимостта им, "се налага изводът, че върху тях е бил упражнен натиск".

Затова тримата проверяващи се произнасят, че с нареждането за проверка Панов е "създал предпоставка да бъде нарушена независимостта" на спецсъдиите и съответно - "е създал условия за нарушение" и на Етичния кодекс.

А пък, защото обществото е чувствително по това дело, нареждането на председателя на ВКС да се извърши проверка създало "обществена нагласа, че има данни за извършени нарушения".

За да се наруши цитираният член от ЗСВ обаче е необходимо да е налице пряк умисъл - Лозан Панов да е съзнавал, че със заповедта си да се провери съдът на ул. "Черковна", възнамерява да наруши закона.

Затова съставът се произнася, че не са налице достатъчно данни Панов нито да е нарушил ЗСВ, нито пък етичния кодекс. Проверката е прекратена на 10 януари 2019 г., а пълния текст може да прочетете тук. 

Проверка № 3 от 2020 г.

Тя е покрай прословутия случай с песента на рап изпълнител, заснета в Съдебната палата в София. За повод за започването й инспекторатът използва материал в закрития вече "Правен свят" (който преди това по забележителен начин промени редакционната си политика и приоритетите си), озаглавена "Лозан Панов обърна Съдебната палата в бордей".

Главният инспектор Точкова издава заповед да се провери дали Лозан Панов лошо и неефективно стопанисва Съдебната палата. Цялата история завърши със сериозна говорилня във ВСС и с това, че за пръв път в новата история палатата бе "отнета" от председателя на ВКС и дадена за стопанисване на председателката на САС.

Използвани са "обяснения, декларации на проверявания, сведения, писмени и други доказателствени средства" и пр.

В крайна сметка тримата проверяващи - инспектор Любка Кабзималска и двама експерти заключават, че няма достатъчно данни председателят на ВКС да е накърнил престижа на съдебната власт (Панов е преупълномощил главния секретар да сключва договори за подобни продукции, б.р.).

"За да е налице накърняване на престижа на съдебната власт, е необходимо... поведението на проверявания като съвкупност от действия и бездействия да е в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие, или действията му да компорметират честта на съдията, прокурора, следователя...

Следователно накърняването на престижа на съдебната власт би могло да се осъществи както с едно цялосто неприлично поведение, така и с отделно действие или действия, които са достатъчни, за да причинят съставомерния резултат..."

Инспекторите заключават, че неупражняването на контрол нито може да му се вмени, нито може председателят на ВКС да е знаел намеренията на продуцента на клипа, който бил за филма Merried Young.

Проверката е прекратена на 29 април 2020 - факт, който, разбира се е пропуснат в същите "медии", които преди това демонстрират отлична информираност и аплодират ходовете на Инспектората.

Пълния текст може да прочетете тук.