Ще има ли правителство с мандата на „Има такъв народ“, подкрепено от т.нар. партии на протеста? Или ще има правителство с мандата на „Има такъв народ“, подкрепено на практика от системните партии, в т.ч. ДПС? Ще има ли правителство изобщо? Има ли „уйдурма“ между формацията на Станислав (Слави) Трифонов и ДПС, или само спекулация за синхронизирани действия, породена от политически инат и неопитност? Защо „Демократична България“ и „Изправи се БГ! Ние идваме“ запазиха мълчание след предложеното вчера от ИТН неангажиращо управленско споразумение под формата на декларация, изчетена от парламентарната трибуна?

Това са въпроси, всеки от които може да бъде обект на дисертация, които в четвъртък, ден преди крайния срок за връщане на изпълнен мандат на президента Румен Радев, все още нямат еднозначен отговор. 

В ДБ преобладават настроенията за неподкрепа. От коалицията заявяват, че така и не са получили уверение от хората на Трифонов за пълна дистанция от ДПС, в т.ч. с изчетената вчера декларация. А хората на Трифонов, макар да отричат всякакво взаимодействие с Движението, правят всичко възможно за подхранване на тези слухове – от атаката по служебните министри Кирил Петков и Асен Василев, до общото искане за комисия „Буджака“, където, известно е, се намира вилата на съиздателя на „Икономедиа“ Иво Прокопиев – с чието име  ДПС всеки ден ляга и става. Така и не стана ясно защо ИТН и Движението се срещнаха покрай преговорите, като от ИТН после заявиха, че не искат подкрепата на тази партия. Но пък впечатление направи изказването на лидера Мустафа Карадайъ след тази среща – поставихме условие държавата да не мачка бизнеса и гражданите. А зад тази обща формулировка може да се прочете и следното: държавата да не мачка някои лица и бизнеси по американския закон „Магнитски“, скандалът с кредитополучателите от ББР и мн. др. - препратка към решението на служебното правителство, диктувано от Петков и Василев, за ревизии, преструктуриране и български „списък Магнитски“. 

Ако се абстрахираме от тази спекулативна връзка, от партията на Трифонов се държат повече от антисистемно и сами дават повод на потенциалните си партньори да не искат да ги подкрепят. Оттам отказват лидера да положи подпис под каквото и да е било споразумение – основата на всяка една управленска програма, защото „коалиция“ и „подпис“ били мръсни думи. ДБ, ИБГНИ и БСП научиха имената на проектокабинета с пауърпойнт презентации. Бяха обвинени, че кадрували, после едва ли не в лъжа, когато Пламен Николов, а не Петър Илиев отиде с папката на „Дондуков“ 2. 

Няколко от предложените министри пък са, меко казано, неприемливи за партиите на протеста, начело със самия Илиев и с Момчил Иванов. Последният е адвокат на местно ниво, сега депутат на ИТН, обиждал демократичната общност и лидерите й на „майкопродавци“, „соросоиди“ и пр. А после трябва да търси подкрепа от ДБ и да провежда заедно с нея исканата от всички съдебна реформа. И дори и да е професионалист в работата си (което никой не знае поради простата причина, че никой не го познава), трудно ще надскочи летвата, вдигната от служебния министър Янаки Стоилов, който единствен имаше смелостта да поиска „импийчмънт“ на Иван Гешев и направи показно как действа като смокинов лист сегашният състав на Висшия съдебен съвет. Списъкът с министрите е окончателен, обяви зам.-председателят на ИТН Тошко Йорданов. Без от партията да си дават сметка, че смяна на няколко имена и полагането на един подпис от страна на Трифонов ще направят по-трудно „измъкването“ на ДБ, т.е. ще улеснят евентуална подкрепа за правителство.

Този политически инат няма как да привлече, а може само да отблъсне потенциалните партньори. А от ДБ са наясно, че избирателите им ще ги бият с камъни на площада, ако подкрепят правителство на партия, над която витаят съмнения за „дългата ръка на ДПС“, която не дава ясни гаранции за споразумение (ако не броим една изчетена от трибуната декларация, подписана от зам.-председателя Тошко Йорданов), която извива ръце, не проявява никаква диалогичност, обижда, а лидерът й общува чрез фейсбук.

А за ДБ не е проблем отново да отиде на избори - с очакването дори да повиши подкрепата си, като може да изпревари този път левицата.

В незавидна ситуация е формацията около Мая Манолова, Татяна Дончева и Отровното трио. Макар последните социологически проучвания да й дават шанс за нов парламент с близо 5 на сто подкрепа, тази картина е моментна. При „разтуряне на седянката“ (по Даниел Вълчев към Пламен Орешарски), не е ясно ще може ли ИБГНИ да се пребори отново. Няма ги антиправителствените протести, няма ги „пилетата“, Мата Хари и пр. от комисията за разкритията. Но дори и това не е същественият проблем. Ако ИБГНИ подкрепи правителство без ДБ, ще се подреди до левицата и вероятно ДПС. Ако обаче не гласува „за“ така предложения кабинет, може да отнесе критики, че е провалила възможността за дълго чаканото правителство, с всичките възможни негативи от това – от задаващата се нова COVID криза и вдигането на пенсиите, до все по-нарастващото нежелание на гражданите да ходят отново на избори - за да се възпроизведе сходен на предходните два пъти резултат. Но, както ДБ, и от ИБГНИ чакат споразумение и гаранции за „изчегъртване“ на ДПС. Каквото както стана ясно, има на честна мъжка дума. 

Левицата пък създава ореол на спокойствието и последователността, макар и там да има брожения – трябва ли да гласува „за“ кабинет, който обаче няма да бъде подкрепен от „Демократична България“. БСП не реши вчера за подкрепа, остави си вратичка за неподкрепа – оттам също искат споразумение, а част от политиките им не били отразени в декларацията на ИТН. И макар вчерашният пленум да не взе чаканото решение Да или Не за правителство на ИТН, взе друго, популярно такова – ако третият мандат стигне до Столетницата, тя ще излъчи масово одобряваното служебно правителство за редовно. Каквото, апропо, декларира преди това и Мая Манолова.

„Решенията ще бъдат обявени от партиите, ще видим какво ще се случи и в залата в деня на гласуването, защото Христо Иванов обясняваше, че гледаме в една посока, на следващия ден излезе с декларация да пита защо“, заяви днес (като за предпоследно) депутатът от ИТН Станислав Балабанов. Което иде да рече: ситуацията е все така патова. А варианти за гласуване – много, в това число депутати да излизат от зала, или да са се самокарантинирали вкъщи, или да са „счупили“ крайник, или да са заминали на море – за да падне кворумът за избор. Вариант има и за тайно гласуване за правителство – вариант, достоен финал за спретнатата до момента шоу програма. Към момента на написването на този текст самите групи бяха разделени как да гласуват, т.е. да има шарено гласуване. Или изобщо – да влезе математиката. 

А можеше да се мине и без науката, ако в преговорите говореше политиката. Ако от ИТН дадат гаранции, че не работят с ДПС, ако бяха консултирали имена за министри, ако вземат решение (за което все още има време) за подмяна на част от състава на проектокабинета и ако Трифонов все пак парафира едно просто споразумение. Защото не може хем да твърдиш, че носиш цялата политическа отговорност, хем да я прехвърляш върху потенциалните си партньори, ако се държиш безотговорно.