Кавърите от край време са на почит в България. Още по времето на соца топразузнавачите ни в икономиката се занимаваха с това да си купуват скъпи часовници и парфюми, и после да ги дават на инженерите да сглобяват по тях „оригинални“ копия. Трябваше да падне Тодор Живков и забраната да слушаме свободно западна музика, за да установим, че някои вечни български хитове наистина са вечни и хитове, но за съжаление не са български. Но това не секна любовта ни към кавърите. В последвалите години на пълна свобода и демокрация, малката ни страна се напълни с български реплики на големи чужди извезди. Българският Елвис, българската Мерилин, българската Памела, българският Роналдо, па българската Маги Тачър, българският Хелмут Кол и напоследък даже ни огря един български Хелмут Кол и Маги Тачър в едно. Накъдето се обърнеш, все звезди срещаш, гаче ли сме в музея на Мадам Тюсо.  

И тъй като поизчерпахме вече наличието от холивудски знаменитости и известни политици, чиито кавъри да бъдем, обърнахме поглед отново към науката. Докато чакаме да се роди българският Айнщайн или българският Хокинг, работим на полето на науката усърдно и непрестанно. Даже най-работливите по тоя вид кавъри взеха да ги издигат за премиери и министри. Ето, господин Петър Илиев, за когото прочетохме в пресата, че е преписал дословно 40 страници от труда на своя колега и с тях е защитил докторска дисертация, получава вече на два пъти шанса да управлява държавата. Някои многознайковци, завистници и хейтъри наричат това плагиатство, но аз смятам, че е просто ефективност. С един труд – два заека.

Доцент Киселова пише една докторска дисертация, а колкото хора я докопат, толкова стават доктори. И им остава свободно време за по-полезни дейности за благото на родината, като например да защитават интересите ни в офшорната зона Барбадос.  Защото, представете си, ако трябваше всеки доктор у нас сам да си пише докторската работа, какво щеше да стане? Ами ние сме малка държава, има недостиг на кадри, как така ще ги пилеем всички по мрачните научни кабинети? Изобщо, аз адмирирам почина на ИТН да постигне максимум резултат с минимум усилия. Ето, например, реденето на кабинета. С един мандат успяха да кандидатират дузина премиери и министри, ако Радев реши да им даде още една възможност, нищо чудно цялата страна да се извървим като кандидат-премиери и проекто-министри на правосъдието. Взимаш номинацията, радваш й се, черпиш приятелите, на село те посрещат с бъклица и дрян, и след три дена предаваш нататък.

Така най-сетне и всички ще поемем отговорност за това, което се случва с управлението на страната ни. Дето се вика – едно време при Костов всички бехме братовчеди, а днес при Слави всички ще сме били премиери. И най-хубавото е, че няма да се налага да пишем докторски работи, да защитаваме магистърска степен или да доказваме професионален опит. Избираме си един, дето вече го е направил, и му правим кавър. Например, ако ме номинират мен за някой пост - какъвто има за даване, нямам претенции, аз отговорно бих заявила, че съм българската Ангела Меркел. Тя е доктор по физика, значи и аз съм доктор по физика. Тя говори немски, и аз говоря немски. Тя е канцлер, що па и аз да не съм?

Една част от мен обаче е българската Камерън Диас. Имаме еднакви прически и ако закриете половината от снимката ми с длан, ще имаме и еднакви фигури. От друга страна, и аз също като Айнщайн имах доста двойки по физика в училище. Майка ми много държеше да се изуча, също като майката на Илон Мъск. Жена съм като Маргарет Тачър и убеден социалдемократ като Хелмут Шмит. Ако това не е убедително и не съм първи избор за някой пост, ще изчакам. Все ще ми дойде редът. А дотогава ще напиша „Война и мир“, ама в оригинал. Или ще нарисувам „Тайната вечеря“. 

Ваша Мария Кюри (оригинал)