Виждам го за първи път – говорител на Европейската комисия припада по време на редовния ѝ обеден брифинг.

Рикарду Кардозу се свлече на подиума, докато го питаха за “Люкс-лийкс” – разкритията за данъчния рай в Люксембург, който е цъфтял при премиерството на сегашния председател на Комисията Жан-Клод Юнкер.

Който следи тези брифинги в интернет, вероятно е видял сцената на живо, преди да я изрежат. Не казаха защо припадна Рикарду. Може да е бил болен, може да е бил уморен. На кого не му се случвало да му призлее? Стори ми се, че стресът му дойде много.

“Люкс-лийкс” е неотстлабваща атака срещу Юнкер, която започна след като той публично се скара с двама от “големите” правителствени ръководители в ЕС – премиерите Дейвид Камерън (Великобритания) и Матео Ренци (Италия).

Не казвам, че някой от тях е зад атаката, но малко след един злополучен Европейски съвет, където между Юнкер и тях двамата прехвърчаха искри, Международният консорциум за разследваща журналистика публикува документи илюстриращи как Люксембург е позволявал на стотици транснационални дружества да пестят данъци.

Известно е, че през юни Камерън беше против кандидатурата на Юнкер за председател на Комисията и заради него се стигна до исторически прецедент – държавните лидери да я одобрят с квалифицирано мнозинство, а не, както винаги е ставало досега – с консенсус.

Сладкият данъчен режим на Великото херцогство нито е нов, нито е нелегален. Той е в пълно съответствие с националното и европейското законодателство. Не Юнкер е раздавал облекченията, а независима от него данъчна администрация. Подобни режими имат още 22 държави в ЕС.

Но само една от тях има председател на Европейската комисия. И затова той е обект на яростна кампания. Едничката й цел е да покаже как е позволявал на международния капитал да спестява на гърба на данъкоплатците, докато те са стягали колани заради наложената им от кризата финансова строгост в Европа. Юнкер, председател не Еврогрупата от 2005 до 2013 година, беше между архитектите на тази политика и в частност – на болезнените оздравителни планове за Гърция, Ирландия, Португалия.

Сега е принуден през ден да повтаря: “Аз не съм приятел на капитала”. Какво лошо има в това да си, не знам. Освен ако в Европа не е настъпила диктатура на пролетариата.

Последната серия имена на фирми, които са използвали данъчните удобства на страната му, консорциумът публикува снощи, ден преди Юнкер да отидат в Люксембург, за да положат тържествена клетва пред намиращия се там Съд на ЕС.

За всеки, който не е формирал представата си за т.нар. разследваща журналистика само от телевизионни сериали, би трябвало да е ясно, че в много от случаите на скандални leaks (изтичания) на информация не журналистите я намират, а заинтересовани източници целенасочено им я дават. Останалото свършва конкуренцията за вниманието на аудиторията.

Припомням всичко това, за да са по-ясни обстоятелствата, в които припадна Рикарду – един отличен говорител с брилянта чуждоезикова подготовка и комуникационни умения, както и с очевидни познания в неговата област – конкуренцията.

Точно в този ден обаче медиите хищно следяха всяка негова дума. Кун Дунс, шефът на говорителската служба на предишната Комисия, каза в последния си работен ден на тази длъжност, че за разлика от заподозрените, които полицията арестува в САЩ, говорителите на Европейската комисия “нямат право да мълчат и всичко, което кажат, може да бъде използвано срещу тях”.

За да сме честни, те са царе на това да заобикалят въпроси, но в случая с “Люкс-лийкс” това е все по-трудно. И залогът е огромен. Той вкарва говорителя “между шамарите” в една политическа битка, където няма милост.

Ето част от диалога в прес-залата на Комисията днес:

Въпрос: В интервю за френския всекидневник “Либерасион” публикувано днес г-н Юнкер казва, че се чувства “отслабен” от “Люкс-лийкс”. Моят въпрос е: Колко той се чувства отслабен – може ли да продължи да изпълнява задълженията си, или не?

Кардозу: Естествено, господин Юнкер ще продължава да изпълнява задълженията си. Той остава председател и е 100 процента ангажиран с работата си и с политическите й насоки”.

Въпрос: В продължение на предишното – в интервюто той казва: “чувствам се отслабен, защото Люкс-лийкс” внушават, че съм участвал в схеми, които нарушават елементарни правила на етиката и морала”. И така, казва ли г-н Юнкер, че наистина е участвал в схеми, които нарушават елементарни правила на етиката и морала? Това ли казва той?

Кардозу: Няма да коментирам конкретно коментарите на г-н Юнкер в един конкретен вестник. Съжалявам.

Въпрос: Да разбираме ли, че г-н Юнкер може да прави коментари, но никой не може да коментира вместо него?

Кардозу: Това, което мога да кажа на този етап, е, че г-н Юнкер остава ангажиран както с борбата срещу избягването на данъци, така и с председателството.

Малко след това записът прекъсва и публиката не може да види как говорителят губи съзнание, как пада на земята, как колегите му се втурват да го свестяват, а брифингът е прекъснат.

Сигурен съм, че верен на навика си да се сравнява със света, тук българинът се сеща за своите публични фигури, които говорят глупости пред медиите, без да им мигне окото. Да давам ли примери?

У нас обаче депутати, министри, магистрати, политици не припадат пред въпросите на медиите. По-скоро публиката би трябвало понякога да припада от поведението им. Но е калена в десетилетия гьонсулатлък.

Единствената причина да разкажа тази случка е да припомня:

Не сте на мястото на бедния Рикарду. Имате право да мълчите. Ползвайте го.

-----

Този и други материали от същия автор можете да прочетете ТУК.