От Българския хелзинкски комитет (БХК) съобщават, че адвокат Адела Качаунова - директор на програмата за правна защита, е изпратила до главния прокурор Иван Гешев и до Висшия съдебен съвет (ВСС) открито писмо.

Повод за него са кадрите от изслушването на обвинител №1 пред пред парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси на 10 септември, които бяха разпространени от медиите и в социалните мрежи.

“На тях се вижда, че по време на заседанието главният прокурор Гешев води неформален и насмешлив разговор в мобилно приложение с пиарката на политическа партия ГЕРБ Севделина Арнаудова. От заснетите оскъдни реплики може да се предположи, че двамата обсъждат именно течащото изслушване на г-н Гешев. Впоследствие Арнаудова потвърди достоверността на снимката”, пишат от БХК.

На друг кадър се вижда още, че в списъка с контакти на главния прокурор, с които скоро е обменял съобщения, е и Евгени Иванов – член на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) (по това време Гешев бе на откриване на паметник на президента на САЩ Удроу Уилсън в присъствие на Иванов, б.р.).

"Достоверността на тази снимка не е потвърдена. Съветът е органът, който избира и предлага кандидатура за назначаване на поста главен прокурор, както и органът, който би трябвало да може да упражнява частичен контрол над главния прокурор. Последният съвместява и поста на председател на самата прокурорска колегия на ВСС", пишат още от БХК (макар че реално Евгени Иванов стана член на ВСС след избора на Гешев, но пък е един от най-отявлените му поддръжници и единомишленици там, б.р.).

Адвокат Качаунова пише на Гешев, че разпространените кадри от чата между него и Арнаудова трябва да бъдат четени в контекста на проблемите, повдигнати от Европейския съд по правата на човека във все още неизпълненото от България негово решение по делото "Колеви срещу България" (отнасящо се до невъзможността независим орган да разследва главния прокурор по обвинения или подозрение за извършено престъпление), както и последващите мнения на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия), междинна резолюция на Комитета на министрите на Съвета на Европа и резолюция на Европейския парламент относно липсата на механизми за такова независимо разследване.

"Арнаудова е влиятелна фигура от обкръжението на Бойко Борисов – лидер на политическа партия ГЕРБ и премиер по времето, когато Гешев е назначен за главен прокурор чрез процедура без други номинирани, не без помощта именно на член на кабинета на Борисов – тогавашния правосъден министър Данаил Кирилов. По време на процедурата по избор на нов главен прокурор, след като научи, че за поста ВСС е номинирал само един кандидат, Кирилов отказа да се възползва от правомощията си да предложи друга, различна кандидатура", допълват от БХК.

Писмото припомня още ключови моменти от мандата на Иван Гешев, станали повод за предходни искания до ВСС за неговото освобождаване или за подвеждането му под дисциплинарна отговорност, завършили с недопускането им до разглеждане от ВСС (има се предвид явно процедурата, която министър Янаки Стоилов опита да задейства по сигнал на колегата си Бойко Рашков, б.р.).

"Разкритията за чата с Арнаудова подкрепят съмненията в нелегитимно влияние между изпълнителната и съдебната власт и като поставят под въпрос тяхното конституционно предписано разделение накърняват престижа на последната.

Доколкото накърняването на престижа на съдебната власт е основание за дисциплинарна отговорност на магистратите, чрез писмото на адв. Качаунова БХК призовава Иван Гешев да подаде оставката си, а в случай, че не може да стори това, призовават ВСС да започне процедура по освобождаването му", допълват от Хелзинкския комитет.

(Именно накърняване на престижа на съдебната власт бе и едно от основанията, посочени в конституцията, с които министър Янаки Стоилов опита да инициира от ВСС  старт на процедура по "импийчмънт" на Гешев - б.р. на Клуб Z).

Клуб Z напомня, че между Гешев и БХК има отколешна "закачка". Преди време оттам му пратиха доклада си за състоянието на човешките права в страната. А той отговори, като върна български класики, сред които "Под игото" и заяви, че е приел че имат желание за "невербална комуникация - размяна на книги".

Следва пълният текст на писмото на правозащитната организация:

До
Иван Гешев
Главен прокурор на Република България

Копие до:
Членовете на Висшия съдебен съвет

Копие до:
Министъра на правосъдието

Копие до:
Списък медии

ОТВОРЕНО ПИСМО

от
адв. Адела Качаунова
Директорка на Програмата за правна защита на Българския хелзинкски комитет
ул. „Върбица“ № 7
1504 София
bhc@bghelsinki.org

 

Уважаеми господин Главен прокурор,

Уважаеми госпожи и господа,

На 10 септември 2021 г., на заседание на парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси, на което присъстваше главният прокурор Иван Гешев, бяха заснети кадри, показващи как г-н Гешев разменя текстови съобщения с контакт, озаглавен Pi Ar Sevi Boiko, идентифициран като отговарящ на Севделина Арнаудова, пиар на Бойко Борисов, бивш министър председател и настоящ лидер на политическа партия ГЕРБ. Впоследствие кадрите бяха разпространени широко, както в социални мрежи, така и по медиите.

Съдържанието на заснетите разменени съобщения е оскъдно, но може да се заключи, че главният прокурор дава сведения на г-жа Арнаудова за реда на изказванията по време на заседанието на комисията. Впоследствие г-жа Арнаудова потвърди обменът на съобщения с г-н Гешев.1 След това пък снимка в друг ракурс показа, че г-н Гешев актуално и пряко общува и с член на Висшия съдебен съвет – г-н Евгени Иванов, член на прокурорската колегия от 12.10.2020 г.,2 за което липсва потвърждение от г-н Иванов.

Това събитие следва да бъде прочетено в контекста на висящото неизпълнение на решението на Европейския съд по правата на човека по делото Колеви срещу България (№ 1108/02); на Мнения № 885/2016 г. (CDL-AD(2017)018) и № 968/2019 г. (CDL-AD(2019)031) на Венецианската комисия; на Междинна резолюция CM/ResDH(2019)367 на Комитета на министрите на Съвета на Европа; и на Резолюция на Европейския парламент от 8 октомври 2020 г. относно принципите на правовата държава и основните права в България (2020/2793(RSP)), всички от които констатират силното влияние на главния прокурор във всички системи на трите власти извън предписаните му по закон правомощия, както и отсъствието на ефективен механизъм за ангажиране на отговорността му и в частност възможността бъде отстраняван от длъжност, когато това е необходимо, както и да бъде разследван за евентуални престъпления от независим орган.

Опитите на партия ГЕРБ, подкрепена от коалиционните си партньори да създаде рамка, която номинално да изпълни задълженията на страната ни по изпълнение на решението по делото Колеви, като същевременно гарантира безконтролната власт на главния прокурор, се провалиха шумно и допринесоха за горепосочената резолюция на Европейския парламент.

Кадрите от 10 септември следва да бъдат прочетени и в контекста на това, че г-жа Арнаудова наскоро бе посочена в общественото пространство от г-н Васил Божков – бизнесмен, понастоящем обвиняем по досъдебно производство – като посредничка при предаването на крупни суми между г-н Божков и г-н Борисов през времето, в което последният бе действащ премиер, като част от твърдяна от г-н Божков корупционна схема за купуване на „чадър“ срещу проверки и санкции върху дейността на г-н Божков от страна на държавни органи.

Като подчертаваме, че г-жа Арнаудова се ползва с презумпцията за невиновност, както и вероятността твърденията на г-н Божков да са от изцяло клеветническо естество, следва да отбележим, че изборът на мишена на отправените от г-н Божков обвинения не е случаен. Ако г-жа Арнаудова не беше важен фактор от обкръжението на г-н Борисов, г-н Божков надали би насочил към нея хипотетично недостоверните си твърдения.
Силно притеснителен е самият факт, че главният прокурор общува свободно и явно свойски, като човек, познаващ продължително време пиара на политически лидер и доскорошен дългогодишен премиер – най-висшата длъжност в изпълнителната власт, – уведомявайки я за случващото се по време на негово нарочно изслушване в Народното събрание.

Именно по време на мандата на г-н Борисов като министър председател, г-н Гешев получи поста главен прокурор. Това се случи след изборна процедура без конкуренция, което беше осигурено и от решението на тогавашния министър на правосъдието, г-н Данаил Кирилов, също посочен от партия ГЕРБ, да не номинира другиго за този пост.

Процедурата по избор на г-н Гешев бе съпътствана от организирана подкрепа за неговия избор от проправителствени медии и служебни колективи на прокуратури от цялата страна, а в деня на изслушването му органите на Министерството на вътрешните работи допуснаха пред сградата на ВСС единствено митинг на граждани в подкрепа на номинацията на г-н Гешев, като отстрани протестиращите срещу него в други части на града. Неодобрението се дължеше на два основни момента – съмненията за зависимости на Гешев с политически обвързани лица, от една страна, и съмнения в неговите високи професионални знания и опит като юрист, от друга.

С работата си като главен прокурор Гешев не разсея съмненията, които белязаха предизвестения му избор. Едностранчивото разпространяване на данни, събрани чрез употребата на специални разузнавателни средства, оповестени в общественото пространство във внимателно подбран момент, е малка част от действията на Иван Гешев, които са неприемливи.

Неприемлива остава и липсата на видими резултати по справяне с организираната престъпност или особени успехи в други направления на наказателно-процесуалната работа, макар самият главен прокурор да се хвали с успехите си, натрупани вследствие на обиколките му из страната в широко рекламирани акции срещу „битовата престъпност“. По статистически данни конвенционалните престъпления намаляват от години и заемат незначителен дял от обществено значимите престъпления, а тълкуването на понятието „битова престъпност“ е фриволно широко.

Неприемлива остава и липсата на каквото и да било разследване на сигналите за корупционни практики на самия Борисов, в които посредник твърдяно се явява неговата пиарка – макар и непроверени, тези сигнали създават сериозна тревога в подбора на случаи, които прокуратурата разследва, и разрушават крехкото доверие към правораздаването в България.

Последната изява на Гешев – чатът с пиарката на лидера на партия ГЕРБ, управлявала страната последните 12 години – не може да бъде подминат като неоправдано навлизане в личното пространство на главния прокурор. Лично пространство той няма докато се намира на заседание на парламентарна комисия, а неговите разменени съобщения говорят за необходимостта да бъдат проверени и действията му. Този неформален, насмешлив разговор на г-н Гешев и г-жа Арнаудова е поредна индиция в подкрепа на обвиненията за намеса на изпълнителната власт в съдебната и на нелегитимно партийно влияние в подбора, номинирането и избирането му на поста за главен прокурор на Република България, както и евентуално простиращ се върху негови действия и решения като заемащ тази длъжност.

Необходимо е да припомним, че приблизително преди година прокурор от Окръжна прокуратура – Русе подаде оставка, защото името му беше в списъка телефонни номера на един от братята Бобокови, а г-н Гешев разпореди извършването на проверка на работата на този прокурор за тригодишен период. Явно главният прокурор сам съзнава нередността или неуместността на близките контакти на един прокурор с определени категории лица.
Обясненията на г-жа Арнаудова за контакт с главния прокурор по повод участия в „един куп акции“ не намираме за уместни. Подобни контакти следва да се осъществяват между службите за връзки с обществеността на отделните ведомства, особено когато те са в институции на различни от трите власти, които съгласно нормите на Конституцията са разделени и трябва да си взаимодействат на принципа на взаимен контрол и баланс. Събитията от 10 септември, прочетени в контекста на всичко изброено по-горе, подкопават сериозно доверието в интегритета на главния прокурор Иван Гешев и за пореден път хвърлят сянка на съмнение в съблюдаването на принципа на разделение на властите. Този принцип може да бъде компрометиран както с правни актове, така и с действия, които поначало е възможно и да са правомерни – с оглед на обективното право, – но в крайна сметка ерозират институциите или доверието в тях, противостоят на правни или етични принципи и са проява на лош „професионален етос и обща политическа култура“.
Затова призоваваме главният прокурор Иван Гешев да подаде оставка, а ако той не може да стори това, призоваваме Висшия съдебен съвет да започне процедура по неговото освобождаване поради накърняване престижа на съдебната власт.

16.09.2021 г.       С уважение,
София
         /п/