Франция и Гърция подписаха днес в Париж споразумение за стратегическо партньорство, което извън военно-техническата си част съдържа клаузи за взаимна защита в случай на конфликт дори със съюзници от НАТО. 

Подписи под документа в Париж сложиха министрите на външните работи Жан-Ив Льо Дриан и Никос Дендиас и  и на отбраната Флоранс Парли и Николаос Панайотопулос в присъствието на президента Еманюел Макрон и на министър-председателя Кириакос Мицотакис. 

„Целта е да се засили сътрудничеството в областта на сигурността. Искаме да защитим суверенитета, териториалната цялост на двете ни държави. Говорим за задълбочаване на гръцко-френското сътрудничество на ниво външна политика и военната индустрия. Заедно ще засилим сътрудничеството на индустриално ниво, което ще ни позволи да постигнем максимум, но и да създадем работни места - каза на церемонията по подписването Макрон, цитиран от гръцкия всекидневник „Катимерини“. - Френският президент добави, че „целта е да се укрепи европейският суверенитет и да се гарантира световният мир“.

Наричайки деня „исторически“, Мицотакис отбеляза, че „двете страни вече са изградили силен съюз, който надхвърля взаимните задължения една към друга в рамките на ЕС и НАТО". По думите му „споразумението проправя пътя за независима и силна Европа на бъдещето, която ще може да защитава своите интереси в по-широкото си съседство (Източното Средиземноморие, в Близкия изток, в Сахел) и която най-накрая ще приведе геополитическата си сила в сила в съответствие с икономическата си".

„Споразумението ... е важна стъпка към автономията на Европа - добави Мицотакис. - Днес Гърция и Франция правят първа, смела крачка към европейска стратегическа автономия“.

Гърция ще купи три нови френски фрегати „Белара“ (Belharra) и има възможност да придобие още една в „рекордни" според „Катимерини“ срокове - първата ще бъде доставена през 2025, а последната - през 2026 г.

Френска фрегата „Белара“, каквато Гърция ще придобие. Снимка „Нейвъл груп“

Сделката идва точно след шумен скандал между Париж и Вашингтон, предизвикан от обявено по-рано този месец отбранително партньорство между САЩ, Великобритания Австралия в Индо-Тихоокеанския регион и решение на Канбера да анулира договор за закупуване на 12 френски дизелови подводници за €56 млрд. Вместо тях Австралия ще внесе американска технология да построи осем подводници с ядрено задвижване.

В безпрецедентен ход Франция временно отзова посланика си в САЩ и заяви, че досегашните съюзнически отношения с тях се нуждаят от изясняване. Случката отприщи множество коментари, че е време Европа да направи стъпки към своя собствена стратегическа автономия. 

Макрон използва днес церемонията по подписването, за да подчертае отново тази своя теза. Той призова европейците „да излязат от своята наивност“ и да „покажат, че имат воля и способност да се защитават“.

„САЩ са голям исторически съюзник и по отношение на ценностите ще останат съюзник. Но трябва да видим, че вече десет години САЩ се занимават със собствения си дом и имат свои собствени интереси във връзка с Китай и Тихия океан. Това е тяхно право и аз уважавам националния суверенит - каза френският президент. - Но ние бихме били наивни, ако не видим последствията и не направим съответните изводи, така че със същия реализъм ние като европейци трябва да се справим със собствената си отбрана и независимост. Няма алтернатива на това, то не замества факта, че сме съюзници“.

Бойните кораби, които Гърция придобива, са дигитализирани и комбинацията им от радари и зенитни ракети позволява противовъздушна защита на флота на разстояние от 100 км. За първи път гръцките военноморски сили ще имат кораби, които могат да свалят въздушни цели на големи разстояния, като същевременно осигуряват защита срещу балистични ракети. Въоръжението им се допълва от усъвършенствано 76-милиметрово оръдие и от 21-цевна реактивна установка, част от корабния зенитно-противоракетен щит. Фрегатите имат и най-модерни сонари, хеликоптери и торпеда за борба с подводници както и ракети за поразяване на цели на брега.

Договорът предвижда пряка военна помощ на Франция за Гърция и обратно в случай на нападение от трета държава, дори ако тази държава е част от техните съюзи (като членката на НАТО Турция), пише „Катимерини“. Гърция и Турция са в постоянно напрегнати отношения заради кипърския въпрос и проучванията за нефт и газ в Източното Средиземноморие. В последните години Париж ясно взема страната на Атина, включително с доставката на 18 френски изтребитела „Рафал“, с които новите фрегати ще бъдат напълно съвместими.

Освен това Гърция и Франция се ангажират да си помагат военно в случай на нужда и извън и над съществуващите структури на НАТО и ЕС.  „Катимерини“ коментира, че двустранното споразумение има и чисто европейско измерение, тъй като то е „приемане на доктрината за стратегическата автономия на Европейския съюз от двете страни и е съществена стъпка в тази посока“.

На масата между Париж и Атина е и друга сделка - за доставка на три френски корвети от клас „Гоуинд“ (Gowind), пак с опция за за закупуване е на четвърта - всички с пълно оборудване.