Задълбочаваща се криза с електрозахранването в Китай предизвиква режим на тока за домакинствата и принуждава предприятията да намалят производството. Тя заплашва да забави гигантската икономика и да постави още по -голям натиск  световните вериги на доставки, предава Си Ен Ен.

На компаниите в индустриалните центрове на страната е казано да ограничат потреблението на енергия, за да намалят търсенето ѝ, съобщават държавните медии. Доставките за домакинствата също са намалени. Има дори съобщения за хора заседнали в асансьори, защото е спрял токът.

„Неочаквани и безпрецедентни“ прекъсвания на тока засегнаха три североизточни провинции в понеделник, според държавния вестник „Глобал таймс“. Той съобщи, че режимът в провинциите Хейлундзян, Цзилин и Ляонин „е довело до големи смущения в ежедневието на хората и бизнес операциите“.

Недостигът на електроенергия засегна и южната провинция Гуандун, голям индустриален и корабоплавателен център. Местните власти заявиха в понеделник, че много фирми се опитват да намалят търсенето, като работят два или три дни седмично.

Китайската държавна мрежова корпорация заяви в понеделник, че ще „направи всичко възможно да се справи с тежката битка в захранването“, като положи всички усилия да осигури нормално потребление поне в жилищата.

Китай преживя срив на електроенергията през юни, но оттогава ситуацията се влошава поради „перфектна буря“, коментира Си Ен Ен. Промишлеността на азиатския гигант е под огромен натиск от нарастващите цени на енергията в света и от държавното ръководство - да намали въглеродните емисии.

Китай е най -големият замърсител на атмосферата в света. Днес той се опитва да изпълни обещание, че въглеродните му емисии ще достигнат своя пик преди 2030 г. Това налага провинциите му да използват по -малко изкопаеми горива за всяка единица икономическа продукция, например чрез изгаряне на по -малко въглища за генериране на енергия. В същото време търсенето на китайски стоки нарасна с излизането на световната икономика от пандемията. Резултатът е енергиен дефицит.

За въздействието му върху бизнеса се подготвят големите международни доставчици. Те вече се борят със закъснения, причинени от недостиг на стоки и глобални закъснения на доставките.

По-ниски прогнози за растежа

Шокът дори кара икономистите да намалят очакванията за растежа на втората по големина икономика в света през тази година .

Анализаторите от японската финансова група „Номура“ (Nomura) намалиха прогнозата си за китайския растеж през 2021 г. с половин процентен пункт до 7,7%, като се позоваха на „нарастващия брой фабрики“, които е трябвало да „прекратят дейността си“, или заради ограниченията на местното енергопотребление, или заради прекъсвания на електрозахранването поради дефицит и по-високи цени на въглищата.

Анализаторите от американската инвестиционна банка „Голдман Сакс" (Goldman Sachs) намалиха прогнозата си за растежа на китайския БВП през 2021 г. до 7,8% от 8,2%, като се позоваха на „неотдавнашни резки съкращения на производството в редица индустрии с висока енергийна интензивност“.

Проблемите с енергийните доставки не са нови за Китай, отбелязва Си Ен Ен. Това лято няколко китайски провинции предупредиха за недостиг и това беше най -голямата криза на електроснабдяването в страната от 2011 г. насам. Картината обаче става още по -тревожна. Острият недостиг в някои територии на североизток ще „продължи известно време“, съобщи държавната телевизия Си Си Ти Ви (CCTV).

Китай се измъкна от пандемичния спад до голяма степен благодарение на бума в строителството и промишлеността. Но тези сектори потребяват много енергия, а оттам - и огромни количества въглища. Това тласна въглеродните емисии на Китай до рекордни стойности през през първото тримесечие на 2021 г., според проучване, публикувано през май от Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA). Агенцията заяви, че това е най -бързият темп на растеж за повече от десетилетие.

Бумът в търсенето на суровини след пандемията и амбициозните климатични цели междувременно доведоха до високи цени на въглищата, предвид увеличаването на търсенето и намаляването на добива. Цената на въглищата за производство на електроенергия - се е повишила тази година от 671 юана (104 щатски долара) до приблизително 1100 юана (170 щатски долара) за тон. 

Климатичната амбиция на Си

Китайският лидер Си Цзинпин. Снимка АП / БТА

Но според някои анализатори най-важният фактор за кризата е стремежът да бъде постигната целта на президента Си Дзинпин за въглеродно неутрален Китай до 2060 г. Китайското правителство се стреми да понижи с 3 на сто „енергийния интензитет“ на единица БВП тази година, посочва Си Ен Ен.

„Безпрецедентната решимост на Пекин да наложи ограниченията за потребление на енергия и интензитет може да доведе до безценни дългосрочни печалби, но краткосрочните разходи както за реалната икономика, така и за финансовите пазари са значителни“, пишат анализаторите от Nomura.