Цените на газа в Европа ще останат високи през зимата и ще започнат постепенно да намаляват през пролетта.

Това заяви днес пред Европейския парламент в Страсбург еврокомисарят за енергетиката Кадри Симсон.

Пазарният износ показал, че поскъпването е временно, допълни тя.

В момента нивото на газовите запаси в Европа е 75 на сто. То е по-ниско от средното за последните десет години. Количеството обаче ще стигне за покриване на сезонните нужди, увери Симсон.

75 на сто ниво е по-ниско от последните години средната стойност на запасите. Нивото е по-ниско отколкото средното за 10 години.

200% скок на тока на дребно

„След като повече от десетилетие цените на енергията падаха, те скочиха. цените на газа достигнаха рекордни висоти през октомври. През първите 9 месеца на годината над 200 процента скочиха цените на тока на дребно“, каза Кадри Симсон.

И посочи комбинацията от фактори, които според нея са причина за незапомнения скок:

„Световната иконом започва да се възстановява от кризата с COVID-19 и е гладна за енергия, най-вече в Азия. Същевременно предлагането на газ в Европа намаля. Необичайно студената зима и пролет също изчерпаха много от резервите в Европа. Доставките намаляха и заради работите по поддръжката на газопреносната мрежа през лятото. Те бяха възпрепятствани и от технически проблеми и по-малкото инвестиции. Намаля и производството на газ в Европа. Понеже се спазваха дългосрочните договори с Русия, не бяха запазени допълнителни капацитети, които да се създадат през последните години, макар да имаше сигнали за повишено търсене. А за да  е още по-зле, имаше по-малко вятър от обичайното в Западна Европа и по-малко инвестиции във възобновяеми източници.“

Всичко това обаче обяснява само част от причините за скока.

Сега е много важно да се следи как ще протече зимният сезон. Всичко се отразява неблагоприятно на гражданите на ЕС, най-вече на уязвимите докмакинства. Това води до инфлационен натиск. Ако продължи така, ще бъде поставено под въпрос икономическото възстановяване на Европа.

Естонската комисарка припомни, че Европа много пъти в миналото се е сблъсквала с поскъпване на енергията. И е отговаряла с диверсификация на източниците на доставка и интеграция на пазара.

„Днес цените скачат в момент, в който се извършва задълбочена трансформация на енергийната система. Трябва да дадем прозрачен и дългосрочен отговор. Трябва да бъдем ясни, че настоящото поскъпване има много малко общо с нашата политика в областта на климата и много общо с нашата зависимост от вноса на изкопаеми горива и колебанието на цените“, допълни Симсон.

Тя е убедена, че Зеленият пакт гарантира единственото дългосрочно решение на това предизвикателство – повече възобновяеми източници и подобрена енергийна ефхективност, способни да продължат да произвеждат най-евтината енергия в Европа. Те не са изложени на колебанието на цените“, посочи еврокомисарят.

Невъзможно е ЕС да бъде иимунизиран срещу случваото се с цените на енергията по света, когато търсенето и цените са високи. Най-добрият отговор на предизвикателството е да се върви по.бързо към поставената цел от 65 на сто възобновяема електроенергия до 2030 г.

Целта на пазара на електроенергия е да се продава повече възобновяеми източници и по-евтина енергия на потребителите, както и да засилва трансграничната интеграция.

Миналата година в страните членки на ЕС, в чийто микс които делът на възобновяемата енергия е най-висок, цените на тока на едро са били най-ниски, отбеляза Кадри Симсон.

Какви мерки предлага Брюксел

Европейската комисия смята, че трябва да се предприеме бързо действие на равнище държави членки. Това трябва да стане чрез стабилността на единния пазар и подобряване на подготовката за бъдещи кризи.

Идната седмица ЕК ще представи набор от мерки, които 27-те държави могат да предприемат в съответствие с европейското законодателство както в дългосрочен, така и в средносрочен план. Те включват целенасочена подкрепа за потребителите, преки плащания на най-заплашените от енергийна бедност, намаляване на енергийните данъци, промяна на таксите в  прякото облагане.

Всичко това може да бъде предприето съгласно регламентите на ЕС. Главен приоритет е омекотяването на социалния ефект и защита на най-уязвимите домакинства.

Един от инструментите са по-високите очаквани приходи от Системата за търговия с емисии (СТЕ). Малките и средни предприятия (МСП) пък могат да получат облекчения чраз държавна помощ.

Какво казаха българските евродепутати

Ангел Джамбазки – ВМРО, Европейски консерватори и реформисти (ЕКР):

„Европейските граждани и данъкоплатци заслужават да знаят кой е виновен за тези цени. А виновниците са и в тази зала – не всички, а частично. Виновно е дългогодишното лобиране в полза на китайските производители на слънчеви батерии и на вятърни мелници. Виновно е отричането на ядрената енергия. Виновно е твърдението, че можев да правим икономика само и единствено с вятърни перки и слънчеви батерии. Виновно е и облагането с огромни данъци на единствения суверенен наш източник, а именно въглищата, в полза на износителите отвън на газ, които го внасят и продават на високи цени.

И сега слушам оправдания. Би било много забавно да слушаме тези оправдания, ако не плащаха европейските граждани. Слушаме оправдания как вятърът не духал непрекъснато. Един колега откри, че слънцето не греело през нощта. Браво, колега! Изключителна наблюдателност!

Изобщо, за това си безобразно поведение тази зала заслужи наградата „Дарвин“ - колективно, във всички категории, без конкуренция.

Какво трябва да се направи? Мораториум върху търговиятап с емисиите, които обогатяват разни търгаши, развитие на ядрената енергия и безумието Зелен пакт трябва да бъде прекратено.“

Ева Майдел – ГЕРБ, Европейска народна партия (ЕНП):

"Докато водим този дебат, всеки бизнес в България плаща 170 евро за мегаватчас електроенергия. За разлика от други правителства в Европа, българското не прави почти нищо, за да смекчи удара върху бизнеса и гражданите.  Фактът, че цената ца мегаватчас е три пъти по-висока от обичайната и че  много правителства като това в България не реагират, обаче не е само национален проблем.

Вече се чуват първите гласове срещу зеления преход и идеята за европейски енергиен пазар. Фактът, че правителства като това в България не правят нищо, ще се отрази на мнението на много европейци за ЕС.

Не прави достатъчно обаче и Европейската комисия, която задържа рекордно високи цени на емисиите. Имаме нужда точно в момента от безпогрешна реакция от страна на ЕС. Трябва да направим така, че това да не се повтаря. Нужна ни е система за стрес тестове на енергетиката в Европа, която да измерва как ще реагира икономиката на определени цени за газ, нафта и електроенергия. На тази база трябва да създадем ясен инструментариум за действие, както и изисквания към националните планове за енергетика и климат.  Трябва да започнем и годишна оценка за енергийната сигурност на ЕС по подобие на кредитния рейтинг в банковата система.“

Иво Христов – БСП , Прогресивен алианс на социалистите и демократите (СиД):

„България затвори 4 ядрени реактора под натиска на Брюксел. Това бе условието за присъединяването към ЕС. Днес Комисията иска от нас да затворим въглищните си централи. Да го направим в разгара на ценовата криза на енергийния пазар, която едва започва. Искане, което няма как да изпълним, без да обречем хората на бедност, а бизнеса – на фалити.

Днешната криза в цените на електроенергията е резултат от идеологическия подход в икономиката. Той закрива ядрената енергетика като опасна, зачерква въглищата като замърсители, не харесва газа, защото ни прави зависими, но не предлага устойчива алтернатива. Зеленият пакт търси да компенсира дългите години нехайство към природата с нереалистични срокове на трансформация на обществата и икономиките.

Като твърд привърженик на зеления преход ще кажа, че той ще се случи само ако е реалистичен, гъвкав и социален. Иначе рискува да се окаже врата към безпътицата и допинг за враховете на демокрацията.“

Петър Витанов – БСП, СиД:

„Летящите цени на енергията шокираха бизнеса и накараха много семейства да се запитат дали ще могат да си платят сметките тази зима. Това е на път да ги превърне в енергийни роби, а ЕС не може да гарантира на своите граждани една от най-основните и важни обществени услуги на достъпна цена.

И това се отнася най-силно за моята държава България дето хората и до момента изпитваха сериозни затруднения да си платят сметките, а енергийната бедност е пет пъти по-висока от средната в Европа.

Очевидно е, че пазарът дсам по себе си не е в състояние да се регулира. В рамките на прехода от изкопаеми горива към възобновяема енергия подобни сътресения ще бъдат повече от очакваните. За да бъде успешен енергийният преход, трябва обща институционална политика на ЕС, която да гарантира равни условия при сключване на договори с трети страни. Но най-вече ЕС трябва да промени отношението си към ядрената енергетика и да я разглежда като зелена базова мощност, която допринася за нейната енергийна независимост.“