Енергийна криза. Вероятно това ще бъде един от изразите на 2021 г. България, Европа и светът изпитват недостиг на суровини, а цените на електроенергията отбелязват изключителни рекорди. Защо и в кого е вината? Има ли вина някой изобщо? 

Попитахме Мартин Владимиров - директор програма "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията. Експерт, който работи в сферата на енергийната сигурност на Европа и Балканите, енергийния преход, алтернативните енергийни технологии и геополитическите измерения на енергийните и финансовите пазари, както и по руското и китайското икономическо влияние в Европа.

 

Господин Владимиров, живеем във време на изключително тежка енергийна криза - ние, Европа, а и светът. Какво се случи? Как стигнахме до тук и беше ли кризата предвидима? 

- Наистина енергийната криза е безпрецедентна. След почти десетилетие на сравнителни ниски или поне стабилни цени на енергийните ресурси, преживяваме сериозен недостиг на енергия, не само в Европа, но и в целия свят. Специално в Европа проблемът се корени в недостига на природен газ на пазара след бързото възстановяване. Това повлече след себе си едно много неочаквано висок ръст на търсенето и изпреварване на предлагането. В съчетание с неподготвеност на енергийните потребители и целенасочено ограничаване на доставките от страна на Русия.

Те не успяха достатъчно бързо да закупят необходимите количества газ през лятото и така да напълнят газохранилищата си в подготовката за отоплителния сезон тази зима. Русия се възползва от този пропуск и от липсата на дългосрочно планиране и ограничи доставките и транзита през съществуващите маршрути до нива близки до тези от 2019 г., които в момента не са достатъчни за покриването на търсенето в Европа.

Тъй като ЕС като цяло е засилил зависимостта си от внос на природен газ поради затварянето на въглищните централи и заменянето на въглищата с природен газ. Това доведе до каскаден ефект при цените на електроенергията, където също наблюдаваме абсолютни рекорди. Тенденцията е да се запазят тези цени поне до пролетта.

Можем ли в такъв случай да кажем, че вина за сегашното положение има и енергийната политика на целия блок? Тук включваме, разбира се, последствията от решенията за бърза енергийна трансформация и т.нар. "Зелена сделка"? Знаете, че голяма част от анализаторите обвиняват Европа, че прекалено бързо започна опита си за трансформация? 

- Това е клише, повтаряно от, бих казал, псевдоексперти, които за съжаление не познават или се правят, че не познават добре как функционират енергийните пазари в Европа. Европейският зелен пакт няма нищо общо с енергийната криза, която наблюдаваме в момента. Ако погледнем внимателно структурата на ценообразуването в този сектор - реално ръстът при цените е именно от зависимостта от изкопаеми горива и съответно от цената, на която те се продават. Електроенергийният пазар се определя с приоритет от най-евтините източници към  най-скъпите.

Най-евтините източници на електроенергия са атомната електроенергия и ВЕИ-тата. Последните произвеждат енергия на себестойност близка до нулата. Чак след това в системата идват природният газ и въглищата. Тъй като цената на суровината там е изключително висока, необходимото търсене се задоволява от много скъпо производство на електроенергия. Ако погледнем структурата на европейската електроенергийна система, изкопаемите горива все още доминират на континента. Фактите обаче показват, че страните с най-голям относителен дял на ВЕИ в системите, имат в момента сред най-ниските цени на електроенергията. Справка - Германия.

Така че - кризата няма общо с европейския зелен пакт.

Да, но все пак цените на въглищата са такива и заради цените на т.нар. квоти, които те плащат, нали така?

- Разбира се, цените на емисиите на въглероден двуокис се вдигнаха значително тази година, а за последните пет години са нараснали близо 10 пъти - безпрецедентен скок. Това обаче направи главно въглищните централи нерентабилини. Така че - ако въглищните централи не работеха, а цената на природния газ бе на равнищата от 2019-2020 г., тоест на рекордно ниски нива, то тогава в момента на пазара на електроенергия щеше да има цени в рамките на средните за последните няколко години. Дори след тези няколко месеца на ценови рекорди, средната претеглена цена на електроенергията в България от началото на 2021 г. е около 80 евро/МВтч., т.е. с около 30% над очакванията на енергийния регулатор за 2021/2022 г.

В същото време - както се вижда през последните години, въглищните централи навсякъде в Европа, включително и у нас, са на загуба и навсякъде биват извеждани от системата. В момента щяхме да си говорим за фалита на ТЕЦ "Марица изток 2", а не, едва ли не, как трябва да възраждаме въглищните централи. Така че нека да не правим дългосрочни заключения от временната криза с много конкретни причини за проблемите при предлагането на суровините.

Означава ли всичко това, че бъдещето на Европа остава зелено и че решенията, които стоят зад Европейския зелен пакт остават рентабилни? 

- Не само, че остават рентабилни, но и стават все по-рентабилни. Ако до момента цената на инсталирането на нови ВЕИ мощности в системата беше малко по-ниска от това да се построи нова въглищна централа или пък газова централа, то при днешните цени на пазара вече няма друго решение за един рационален инвеститор от това да построи ВЕИ централа. Тази електроенергия ще бъде много по-конкурентна на пазара, защото при тези цени инвестицията ще се възвръща за броени години.

Така че оставете идеологията, оставете политиката. На чисто бизнес принцип, Европа най-логично е да засили инвестициите във ВЕИ.

Слънце и вятър обаче няма постоянно, как ще се получи балансът? 

- Наслояването на електроенергийната система с ВЕИ ще намали възможността да имаме дългосрочно високи цени на електроенергията. Да, ще има моменти на недостиг на слънце и вятър. Например тази криза сега съвпадна с такъв период - в зоните на Северно и Балтийско море например. В такива моменти ще има намаляване на ВЕИ производството, но тези моменти се случват относително рядко и сегашното положение е по-скоро изключение. Говоря специално за безветрието в Северна Европа, което засили кризата с цените.

При всички положения обаче, колкото по-малка е зависимостта ни от изкопаеми горива, толкова по-редки и по-кратки ще са тези периоди на кризи и толкова по-лесно ще се справяме с тях. Нека не забравяме, че има механизми за справяне с подобни кризи, които не включват непременно промяна на пазарни модели или държавна намеса в поведението на пазарни субекти.

Какво означава това? 

- Много по-евтино и разумно е вместо да се променя пазарната логика - например да се взема от печалбите на АЕЦ "Козлодуй" и те да се върнат към потребителите, което е чисто и просто преразпределение на икономически блага, има възможност да се компенсират потребителите като се използват приходите в Фонда за сигурност на електроенергийната система, събирани от продажбата на квоти за въглеродни емисии. Заради високите цени на тези квоти тази години ние ще съберем рекордно високи приходи, които са над 2,4 млрд. лв. до края на годината. Тези пари могат да бъдат използвани за създаване на допълнителен фонд или отстъпка към цената, която се формира от КЕВР.

Ако в момента таксата "Задължение към обществото" е 7 лв./мегаватчас, тази такса може да стане отрицателна. Ако досега потребителите са плащали 7 лв./мегаватчас, за да покриват разходите на американските Марици, сега такса може да стане отрицателна - да стане минус 50 лв. Тези спестени средства могат след това да бъдат върнати на бизнеса и на домакинствата. Вместо например сега се увеличи за домакинствата цената с 30% както би диктувала пазарната логика, тя може да бъде запазена на сегашните равнища и то без това да афектира пазара. Тоест - производителите ще бъдат компенсирани за това, че не вдигат цената за крайните потребители. И така не страда никой - нито енергийния бизнес, който ще е компенсиран, нито потребителите.

Нито пък ще ставаме за пореден път на антипазарни механизми...

- Да. АЕЦ "Козлодуй" например ще продължи да продава голямо количество електроеенергия на високи цени, а бизнеса ще получи компенсации, но не през по-ниска печалба на АЕЦ "Козлодуй". Тези допълнителни приходи са изключително важни за стабилизиране на държавната енергетика. Знаете, че тя е във финансов колапс от години и именно такива периоди дават глътка въздух на предприятията.

Помислете дори за ТЕЦ "Марица изток 2", който е в практически технически фалит. Този период за централата е изключително добре дошъл, за да може да оцелее. На пазарен принцип сега, ТЕЦ-ът може да си покрие загубите и да остане на пазара още малко.

Преди да си поговорим за Мариците, обаче... Напоследък все повече се говори за ядрената енергия и по-специално у нас - за продължаване на проекта АЕЦ "Белене"? Има ли нужда страната ни от нова енергийна мощност? 

- Не, няма нужда от нова мощност. Наши изследвания направени с някои от водещите институти в Европа, при които моделирахме целия пазар в ЮИЕ, показва, че благодарение на АЕЦ „Козлодуй“ и „Черна вода“ в Румъния, както и на големия ВЕЦ потенциал в целия регион, при затваряне на всички въглищни централи, системата ще остане стабилна и не би трябвало да има ограничаване на доставките.

Защо казвам това? Защото реално преди да изтече експлоатационния срок на АЕЦ "Козлодуй" - 2049-2051 г., реално няма нужда от допълнителна базова мощност. Построяването на Белене ще е ненужно от икономическа и техническа гледна точка. Тази инвестиция все още ще излезе изключително скъпа, а някой ще трябва да покрие тази цена - в рамките на 20% от БВП, а да построи базова мощност, която дори няма да може да бъде натоварен на 100%.

Ако говорим за периода след 2040-та година, когато може да се отвори дупка в търсенето и предлагането, особено в контекста на наслояването на системата с ВЕИ, тогава може да говорим за нова голяма базова мощност като втора ядрена централа. Но нека да оставим този дебат за края на 30-те години.

Последно - манипулира ли някой миньорите в Маришкия басейн, обяснявайки им, че без тези мощности не може и че пред тях няма друг вариант за работа, препитания и социална възможност за продължаване на живота? 

- Да, за съжаление, и миньорите, и енергетиците във въглищните региони, които ние смятаме, че са около 43 000, очакват нещо, което е абсолютно невъзможно. Когато цените на електроенергията се върнат в нормалните си равнища, въглищните централи отново ще бъдат нерентабилни и без държавна субсидия, която е 1 млрд. евро годишно - те не биха могли да оцелеят.

И това трябва да се каже ясно на хората там - държавата не може да продължи да субсидира тези централи, особено след 2025 г., когато тези субсидии ще нарушават и европейското законодателство. Така Мариците - включително и американските, на практика ще преустановят работа. Не се вижда бъдеще за тези работници в сектор "Въглища".

Но България разполага с над 2 млрд. евро за да преструктурираме работата на въглищните региони. Това са предостатъчни средства, за да се преквалифицират засегнатите работници, да им се осигурят нови работни места, а по-възрастните от тях да бъдат адекватно коменсирани за преждевременно пенсиониране. Така ще излезе всъщност много по-евтино на държавата, ако затвори мините, преструктурира местните икономиките и спре да субсидира губещите предприятия. Това може да стане през добро планиране, което е критично важно за усвояването на парите и ефективното им разпределяне.

Нашите изчисления показват, че за преквалифициране на работниците в трите въглищни региона - Кюстендил, Перник и Стара Загора, ще са необходими около 500 млн. евро и още толкова за финансиране на алтернативни икономически сектори, които да приемат съкратените лица. Това са сектори с висока добавена стойност, и при които от години наблюдаваме ръст на печалбите, заетостта и износа - машиностроене, високотехнологично селско стопанство, строителство, ИКТ.

Значи можем да кажем, че има ли желание - има и начин...

Разбира се. Ние сме заложници главно на профсъюзите, за които е много важно да запазят членската си маса, в която се корени и тяхното политическо влияние. Оцеляването на профсъюзите би отключило много по-бързо и адекватно преструктуриране на регионалните икономики. Синдикатите трябва да бъдат ангажирани пряко в процеса на реформация и не е случайно, че в последните дни преди предаването на Националния план за възстановяване и устойчивост се предложи тази наглед безумна идея за държавно въглищно предприятие. Това е пореден опит за създаване на мега държавна структура, която да приюти профсъюзите и така да продължим агонията на въглищния сектор.

Напротив, държавата трябва да върви към децентрализация на енергийния преход, при която водещи да са малкия и среден бизнес, иновативните предприятия, тези сектори, които създават нови пазари и нови работни места. Фокусът за запазване на статуквото под каквото и да е форма обрича регионите на „шокова терапия“ след 2025 г., от която ще пострадат именно най-уязвимите социални групи.