Г-жо Дончева, след вота на 4 април и най-неизкушените от политиката с надежда следяха парламентарния канал, а мотото бе „парламентаризмът се завръща“. Последваха две разочарования. От третия опит – ще го върнете ли този парламентаризъм?

Парламентаризмът се връща след отстраняването на ГЕРБ от властта, но не толкова бързо и още по-малко изведнъж. Връща се като желание за дискусия и като желание за обсъждане на важните въпроси, за поставянето на правителството на парламентарен контрол. Парламентаризмът обаче не е само парламентарен контрол и замеряне с думи. Той е законотворчество, а за него се изисква екзактна работа – структуриране на парламента в парламентарни комисии, подаване на качествени закони, добра работа на експертите и адекватност по отношение на крайния продукт.

Т.е. всичко, което не видяхме в предходния парламент...

В тази си част парламентът беше нула. И в 45-ия. Поради обстоятелството, че от „Има такъв народ“ натискаха по всякакъв начин светкавично да бъде преустановена работата му, което позволи да бъдат приети само изменения в Изборния кодекс. Ако са си правили сметката, че тези промени са достатъчни и че бързите избори ще им донесат много по-висок резултат, тези очаквания не се сбъднаха. Качиха с малко и това, че бяха първа политическа сила с 65 депутати не им даде възможности за свобода в действията, каквато си представяха.

Във втория парламент ние по-старите, по опитните парламентаристи, допуснахме една грешка. Тъй като чухме в началото, че от ИТН имат намерение да правят постоянни парламентарни комисии, решихме, че това е достатъчна гаранция, че те ще позволят на това Народно събрание да работи по-дълго време. Правенето на тези комисии се забави повече от месец, което нямаше никакво логическо основание, освен да не бъдат приети онези законопроекти, които всички очакваха – в частност тези за закриването на специализираните съд и прокуратура. Работата по създаване на парламентарни комисии е два-три дни, а в случая се проточи повече от месец, поради което парламентът не се занимаваше с каквато и да е било законодателна дейност. В същото време се правеха изслушвания на министри и това обхващаше цялото парламентарно време. Изслушването на министри е парламентарен жанр, но това се прави два-три пъти в един мандат, а не нон стоп за месец. Така вътрешният министър Бойко Рашков беше изслушван пет пъти за протестите, в т.ч. в последните дни от живота на 46-ия парламент. Тази дейност на законодателя не дава продукт.

Не бяха ли тези изслушвания и с цел PR за самите партии – да се чуе колко политици са били подслушвани по време на бившата власт и пр.?

Така е, но когато го направиш пет пъти ефектът се загубва и по-скоро се получава обратен ефект – че ти няма с какво друго да се занимаваш, какво друго да покажеш и предложиш на обществото освен броя на подслушваните, броя на битите и въобще действията на полицията по времето на ГЕРБ.

В този смисъл, в момента тече предизборна кампания, тя съвпада с криза в енергийния сектор, очакват се шокови сметки за ток и парно, има нов пик в разпространението на коронавируса, а всички кандидати за власт „яхнаха“ въвеждането на масово недолюбвания от населението зелен сертификат. Това ли е политическото послание за справяне с кризите, за дългосрочни национални цели и пр.?

Темата със зеления сертификат е част от темата за COVID-19. В моите очи тя изглежда така: кои са правилните действия, за да пречупим негативните си резултати по отношение на брой заболели и брой починали. Ако сме страната, в която има най-висока смъртност и тревожно висока заболеваемост, това е за мен важното.

Зеленият сертификат е средство да постигнем важните неща. Може да му намерим 100 кусура – като време на налагане, че хората се затруднявали да си го извадят и пр. Но при всички случаи той е само средство по пътя към това да намалим броя на починалите и на заразените. Ако имам възражения по отношение на начина, по който се разглежда въпросът, то е, че голямата част от колегите отказват да поемат отговорност за непопулярни решения. Започнаха едни обяснения как сме в период на избори и не е добре думите, които казваме, действията, които предлагаме, да не се харесват на едната част от избирателите, които се очаква да гласуват за нас.

Но именно вашият партньор в коалицията „Изправи се БГ! Ние идваме!“ Мая Манолова жали зеления сертификат пред Комисията за защита от дискриминация.

Аз не одобрявам, не подкрепям и няма да участвам в действия, в които гоним популистки избирател. Говоря от свое име, но мисля, че голяма част от членовете на коалицията са на същото мнение. Да, зеленият сертификат беше наложен според голяма част от нашите съграждани много бързо и те не могли да го осмислят. Българинът има особеност - докато не му опре ножът до кокала, не започва да прави каквото и да е било. Поради което, когато имаме екстрена ситуация и когато трябва да се действа бързо, аз, аз – лицето Дончева, занимаващо се с политика, дава абсолютна подкрепа на всеки министър, независимо от коя политическа сила е, да въведе мерките бързо и точно без значение кой ще пищи. Дори това да ми струва мандатът. Защото смятам, че по-лесно мога да приема да не получа мандата, отколкото да гледам процесии с ковчези. Това е моето разбиране и то няма да бъде променено.

Ваксинирам се срещу сезонен грип от сигурно 10 години, защото работата ми е такава. Общувам с много хора и за мен е много неприемливо да отидем в съдебната зала и някой колега да ми киха, правейки се на супер загрижен за клиента си, след което да се тръшнем ние останалите на легло. Една част от хората считат за допустимо да пратят болните си деца на градина, да заразят цялата група. Но това е, както се казва, национален манталитет.

За мен по-сериозният въпрос в тази ситуация е, че имаме разделение в самата медицинска общност. Тя, а не политиците е тази, която истински формира общественото мнение по въпроса трябва ли ни ваксина, можем ли да минем без нея, вредна ли е.

Не е ли кумулативна тази вина – на „предишните“, на „сегашните“, на политиците, на медиците, на медиите, които дават широка трибуна на всякакви определяни като „алтернативни“ мнения?

Не ме интересува кумулативната вина! Не гледам на това като на вина. Започвам с разногласията в медицинските среди, защото политиците и коментаторите могат да си говорят всичко. Те, разбира се, имат отношение към формиране на мнението, но най-важни си остават медицинските среди. Когато имаме 86% от учителите, които не са се ваксинирали, означава, че това, което считаме за градска интелигенция изобщо не желе да приеме базисни неща, които разумът диктува.

Въпросът не е кого да упрекнем, въпросът е какво политическо решение да вземем. Сред светилата в сферата преобладава мнението, че трябва рязко да увеличим броя на ваксинираните и това за мен е водещото. А зеленият сертификат е за да се стимулират хората да се имунизират. 

Премиерът Стефан Янев призна забавяне на мерките, в т.ч. и по отношение на кризата с електроенергията. Както се казва „И какво правим сега?“, ако заявките за редовно правителство се осъществят?

Токът в действителност е другата болна тема. Това, което ще се говори по време на тази кампания, ще касае компенсациите за бизнеса и хората. Ние сме най-социалната формация, искаме всички да бъдат компенсирани, но каквото и да си говорим, това са инфлационни пари. Ще компенсираме домашните сметки, но не можем да компенсираме цените на стоките, които скачат и хората ще платят.

Тези пари все отнякъде трябва да дойдат и при положение, че ще се борим и срещу зелените сертификати, ще се докараме до нов локдаун, до затваряне на предприятията и кой ще изкара тогава парите за тези компенсации? 

В резултат на пандемията Китай дръпна напред, изкупува драстично втечнения газ, междувременно Европа е затворила мощности, прокарва се политиката за възобновяеми енергийни източници. Въпросът е къде сме ние в по-дългосрочните решения. Трябва да видим какво правим с ядрената си енергетика, с позицията си в ЕС по отношение на парниковите емисии и по отношение на тецовете. Като една малка държава, която Европа възприема като циганско гето, ни се казва ами вие сте се съгласили и сте подписали. Ще кажем на Бойко Борисов и Теменужка Петкова, че са проспали преговорите, но това не ни решава въпросът. Ние сме забити на минус пето ниво в сравнение с Полша, която договори затваряне на въглищните си централи до 2050 г.

За тази цел трябва правителство.

И то не какво да е, а правителство от разбирачи, които могат да отидат в Европа и да аргументират българските нужди. Сега е моментът да поставим и темата с ядрената енергетика и ние политиците трябва да говорим за това. Смятам, че дори и най-убедените „антиядреници“ ще трябва да започнат да мислят в други категории извън онези кое ни вързвало с Русия, от къде какво можем да вземем, защото възможностите на България, съществуващите мощности на площадките в Белене и Козлодуй, онова която е направено до момента, не може просто ей така да бъде погребано. Не сме достатъчно богати.

Т.е. вие сте за поредния рестарт на проекта АЕЦ „Белене“ докато напоследък се наблюдава политически консенсус само около реакторите за АЕЦ „Козлодуй“?

Зависи кое ще успее да пробие... Да опитаме да го вържем с французи, с канадци, да опровергаем това опасение на нашите евроатлантически партньори, че пак вървим към зависимост от Русия. Смятам, че сега, в този критичен момент, с малко повече фантазия и малко повече разговори, трябва да поемем и този риск и отговорност, без много да се вторачваме на тема българо-съветската дружба и нейните корени от векове за векове.

За „Белене“ трябва да четем техническата документация, не „политическата“. Има ли сеизмичност, няма ли. С кого, как, ние трябва да натискаме и за двата проекта. Напълно е възможно пред Европа 7-ми и 8-ми блок на „Козлодуй“ да се окажат по-подходящи, а „Белене“ - да се окаже проект с потециал за други партньори и конюктурата да позволява това. Така че да не считаме никакви страници за затворени.

Пак опираме до наличието на правителство и работещ парламент. Водят ли се неформални разговори между потенциалните партньори, за каквито говореше председателят на „Продължаваме промяната“ (ПП) Кирил Петков. Че и за предкоалиционно споразумение даже.

Ползата от предизборно споразумение в други случаи би била нищожна. В сегашния има един смисъл – хората след предишните два парламента и неуспешни съставяния на кабинет, са притеснени едва ли не на битово ниво. За тях е важно да има правителство. Така че, добрите отношения, съществуващи между „Изправи се БГ! Ние идваме!“, ПП и „Демократична България“ са налице. От друга страна в ПП все пак няма продавачи на шнорхели от „Илиянци“, които са кандидати за министър-председател. Двете водещи фигури са били министри, имаме представа като общество какво могат. Мисля, че рискът да се окажем в необходимост да избираме правителство от напълно непознати хора с напълно неизвестни възможности, или по-скоро с липса на възможности, е минимален.

Не споменахте БСП, „Има такъв народ“ в тази конфигурация.

Към тази тройка за мен най-вероятният партньор е БСП. Излъчването на хора за правителство е по-възможно с тази партия.

Ако четем моментната социологическа картина, не ви ли наказват избирателите, че не съставихте правителство.

Ама как ние с нашите 13 депутати да съставим.

Говоря за подкрепата, вашата и на ДБ, за ИТН.

Няма такова кумулативно говорене. Нито някой ни е дал мандат, нито ни е отредил влияние и позиции, които да ни дадат решаващи възможности. Имаше си водеща партия – ИТН. Тя ви представи един път правителство, ни в клин, ни в ръкав, преди да бъдат обявени резултатите от изборите. Няколко дни по-късно си го дръпна обратно. Без с никого да е говорила. А когато й дадоха мандат, ни предостави продавач на шнорхели и хора без всякаква експертиза и ни каза, че сме длъжни да подкрепим.

Това ли беше водещото за отказа от подкрепа, или провиждането на „дългата ръка на ДПС“?

Няма какво да се провижда. Защо вместо за три дни комисиите се правят за 33? За да няма законодателна дейност. А като няма законодателна дейност как да се приемат всички онези неща, които сме обещавали и по които уж сме имали единомислие. Всичко уж ни било едно към едно... Как ще е, като делата нямат нищо общо с думите. Ами провалите на заседанията на правната комисия, за да не може на първо четене да приеме законите, свързани със съдебната система. Кого обслужва това? ДПС. Какъв смисъл има да сложите в последния ден Закона за съдебната власт. Какъв? По-добре извадете по една чаша шампанско и по една бисквитка, да си кажем довиждане, успех на изборите. Давали били знаци, на кого ги давате?

На избирателите в ситуация на ясна нова предизборна кампания.

С това действие им казвате по-скоро вие сте едни наивници на средна възраст и ние бяхме наивни... И въобще не искам да влизам в сценарий как в крайна сметка ИТН обслужи ГЕРБ с цялото си поведение. Сега хората на много места си казват ами като не можете да правите правителство, да състави, който може.

ИТН пак е пакетирана като участник в потенциално правителство.

Кой ги пакетира? Те самите се пакетират. Може ли някой да си представи, че ще провалят два парламента, за да се представят като какви? Какво ще стане в сегашния парламент? Ще извадят други хора? Не, те нямат други хора. Те нито стават, за да ги сложиш някъде, нито стават да им възложиш работа.

ИБГНИ засега е под 4-процентовата бариера. На какво, според вас, се дължи този спад в доверието?

И първия път бяхме под чертата. Изкарахме цялата кампания под чертата.

Тогава я имаше инерцията от протестите.

Не може да висим само на закачалката на протестите. Трябва да кажем нещо и това са нашите 31 мерки, свързани с цени, компенсации за тока, монополи, COVID, което вълнува гражданите. И само ние го правим това и то не от сега. Ние се оказваме най-социалната формация.

Говорите за експертен потенциал в управлението, но такъв има и в ДПС, с която отказвате да разговаряте.

Така е. Но връзките на Бойко Борисов с Делян Пеевски за създаване на модела, който отричаме и трябва да променим, определя червената линия. Въпросът е кой кара влака. Щом Делян Пеевски се е върнал и води две листи, ние трябва да съобразим това. Това означава, че не хората на Ахмед Доган са диктували листите.

А кой?

Другото крило. Бизнес крилото.

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ