Вероятно сте забелязали несъответствията между данните, които даваха социологическите изследвания преди изборите, и резултатите от вота. Основната разлика бе при "Продължаваме промяната" - всички водещи агенции имаха проучвания, че те се движат на 7-8 процентни пункта зад ГЕРБ, на които отреждаха първото място. А накрая се оказа, че ПП водят на ГЕРБ с 3 на сто, т.е. имаме 11 на сто разлика в прогнозите. 

На какво се дължи това? Попитахме социолозите. 

 

Димитър Ганев, „Тренд“: ПП изяде вота на ИТН и ДБ

Димитър Ганев

Все още разсъждавам по темата. Обяснението е, че в крайна сметка проучването, което е правено от нас и от колегите ни, е между 1 и 7 ноември, една седмица преди вота. На всички избори - и това се доказа на екзитпола - решението за кого да се гласува от около 20% се взима в последните дни и самата неделя. 

Това, което се е случило, е мощна консолидация на целия протестен вот и добавяне на бонус на "Продължаваме промяната". Трябва да сме наясно, че имаше и президентски избори и всички агенции дадохме изключително точна картина. Значи няма сгрешен метод, става дума за много сериозно преструктуриране на цялото протестно пространство в рамките на тази една седмица. 

Резултатът на ГЕРБ такъв, какъвто сме го измерили, ще бъде същият - около 23%. При ДПС пак ще е същото. Има огромно надценяване на БСП - с 5 пункта, и огромно подценяване на ПП. 

Избирателите на БСП вероятно не са излезли да гласуват, или са гласували само за президентските избори. А в рамките на последната седмица "Продължаваме промяната" е консолидирала целия вот. И "Има такъв народ", и "Демократична България" излизаха в прогнозните проучвания с доста по-голям вот, ПП е изяла електорално този вот.

Няма как да кажем, че не сме сгрешили, но ако се върнем обратно във времето, няма да го направим по-различно.

 

Добромир Живков, „Маркет линкс“: Така става, когато се натрупа обществено напрежение

Добромир Живков

Не знам дали трябва да го тълкувам като грешка. Проучванията не са прогнози, те отразяват електоралните нагласи. Имайте предвид че изследваме в едни и същи проучвания - президентски и парламентарни. А в президентските бяха много точни нещата. В този смисъл методиката и подхода с предизборните проучвания се потвърди от президентските избори.

Трябва да търсим кои са феномените, които повлияха на развитието на ситуацията. Трябва да кажем първо, че очевидно в обществото има очаквания и настроения да се случи промяна на политическия модел, който присъства в България в последните десетина години. Това не получи резултат при ИТН. ПП, с капитала на доверие, което натрупаха двамата министри, успяха да покажат, че могат да постигат резултати, както сред възстановяване на българските институции, ограничаване на източването на държавни средства, и социалния подход. Трябва да добавим позитивната им кампания, за разлика от техния основен опонент - ГЕРБ. Те успяха да покажат по-европейски вид политическа култура.

Нека имаме и предвид следното - политическата ситуация е много динамичва, волатилна и изменчива. В една устойчива демокрация, в която имаме по-спокойна политическа игра, по-голяма степен на рутина, много повече предвдидимост, спокойствие в обществото, доверие в политическата класа и институциите, там проучванията биха представили една по-точна картина.

Такива изненади се случват, когато има натрупано обществено напрежение. Националисти така изгряват и залязват, партии на спасители.

Вижте как се случват нещата с "Демократична България" - подозираше се, че поведението и изказванията на г-н Панов повлияха негативно на резултата им, и наблюденията ми го потвърждават. Това са хора, които са ангажирани да участват в политическия процес, те обичайно гласуват, те нямаше къде да изразят и пренасочат своя политически избор, освен към "Продължаваме промяната". Има поне 2-3% пункта, които могат да бъдат приписани в тази динамика. Ако почнем да гледаме детайлно в картината, можем да намерим и обяснения, да опишем някакъв модел. 

Този рефреш със снимките с шкафчетата също събуди протестния вот, той нямаше как да отиде в ИТН и намери своя израз в гласуване за ПП. Българският избирател търсеше отчаяно да смени модела.

 

Кольо Колев, „Медиана“: Оптимистите и младите, които не се интересуват от политика, излязоха да гласуват

Кольо Колев

Много е просто - това е същото разминаване, което се получи и при Слави Трифонов. На Слави не му се даваше първо място, той го взе. Въпросът е кой излиза да гласува. На терен излизат младите и оптимистично настроените, които търсят новото. А вкъщи си останаха песимистите и възрастните. 

Всички социологически агенции слагат филтри - вие какъв човек сте, гласувате ли, не гласувате ли. Ти отсяваш негласуващите. Обаче тези, които традиционно не гласуваха, и оптимистичните, които не се вълнуват много от политика, точно те отидоха да гласуват. А другите не отидоха да гласуват. Вижте какво стана с БСП.

Това не е само проблем на социологическото изследване, това са традиционно хората, които изчистваш от данните. Заявяват симпатии за "Продължаваме промяната", но казват - ами аз по принцип не гласувам. А ние даваме данните на базата на твърдо решилите да гласуват. А са отишли да гласуват тези, които обикновено не гласуват - младите, тези, които търсят новото, промяната, те не са твърди избиратели. Преди те гласуваха за Слави Трифонов, сега изведнъж 400 000 избиратели се дръпнаха от "Има такъв народ" и отидоха при Кирил и Асен. Именно тези избиратели решават вота. Ако изборите бяха обичайни, то тогава резултатите щяха да бъдат доста точни, щяха да отидат традиционните избиратели, както и на предишните избори. Това всъщност е позитивно развитие - младите хора, които напуснаха позицията на "дреме ми", отидоха и казаха - "стига вече безобразия".


Боряна Димитрова, „Алфа рисърч“: ПП взе доста гласове от БСП

Боряна Димитрова

От една година България е в непрекъсната промяна, един вид ситуация на подвижни пясъци. Имаме вот на хора, които не са политически активни и не са част от политически ядра. Те си променят предпочитанията на принципа на харесването буквално в последните дни преди вота. Изследванията ни преди изборите винаги показваха 16-17 на сто подкрепа за ПП. Виждаме как няколко протестни партии обменят избиратели, като една от тях - ПП, най-диалогичната, бе припозната. По всяка вероятност в следващите години ще сме свидетели на протополитически образувания: хем партии, хем формирани на базата на политическо харесване, на предпочитания към стил на живот. “Възраждане” например я улавяхме по-точно в изследванията, защото зад нея стои твърд електорат. 

ПП очевидно са успели за изсмучат много повече вот от БСП. Всички регистрирахме спада при ИТН и преливането към ПП, сривът при Мая Манолова и при ДБ също бе отчетен. Но на изборите видяхме ПП със 7-8 на сто по-силни от проучванията, а БСП - 7-8 на сто по-слаб резултат. Тук виждаме преместване на избиратели от БСП към ПП на база на единния вот към Румен Радев и те не виждат никакъв проблем в това, тъй като ПП явно показва по-висока степен на лоялност към Румен Радев, отколкото собствената им партия. 

За ПП гласуваха и хора на 30-40 години, които не са идеологизирани и са мобилни в своите предпочитания. 


Първан Симеонов, „Галъп“: Когато има кантар, хората го накланят в едната посока

Първан Симеонов

Трябва да разсеем една заблуда, че агенциите дават прогнозни резултати, те дават моментен срез, а изследванията ни бяха актуални към 9-10 ноември. Около 15-20 на сто от вота традиционно се решава в последните няколко дни. Трайно в обществото и с подкрепата на медиите се наложи схващането, че социолозите трябва да познават. Ние давахме графика на колебаещите се и в нея ПП водеха. 

Това, което наблюдаваме, не е вълната при Слави Трифонов, а преразпределение на протестния вот. Дори от БСП има преливане към ПП на принципа на вътрешната опозиция. Гласувалите за ДБ също са се разполовили и една-втора са отишли при ПП. Голяма част от вота за ПП идва и от хората, гласували за Слави Трифонов. Така че този резултат не е нещо изненандващо. Когато има данни на кантар, хората го решават в едната посока и го наклоняват. Така сега хората показаха кой трябва да вземе мандата за съставяне на правителство. 


Лидия Йорданова, „Екзакта“: Сгрешихме не ние, а щабовете на партиите

Лидия Йорданова

Хората, които очакваха промяна, не загубиха желанието си да търсят субект, който да може да ги преведе към тази промяна, образно казано. Видяхме много силна кампания на “Продължаваме промяната” в последните 4-5 дни на вота. А нашите изследвания приключваха тогава - ние не можехме да отчетем каква ще е кампанията на ПП от 9 до 12 ноември.

Нека да бъдем коректни към реалността - кога започна говоренето на Кирил Петков, че ще бъдат първа политическа сила? В последната седмица на кампанията. 

От една страна се виждаше невисока мобилизация на ядрата на ГЕРБ и БСП, пълно втърдяване на ДПС. Подценена бе и вероятността немасовото харесване на кандидатурата на Анастас Герджиков да доведе до известно отблъскване от ГЕРБ. 

Процесите са се развивали след 8 ноември, а предпоставки за процесите е имало през цялата кампания и преди това. Едната от тях е липсата на примирение с възможността да се управлява по старому. А втората предпоставка е, че се появява политически субект, който да представлява протестния вот. 

Става дума за систематично подценяване на факторите, което е грешка не на социолозите, а на щабовете. Подценяване на кампанията на ПП и надценяване на ГЕРБ.

В момента, в който видях в реално време, че се покачва резултатът, стана това, което се смяташе за непостижимо. Изключително престижен е станал вотът за "Продължаваме промяната". Колебаещите се до последния момент отидоха и дадоха вота си за тях.

Големият извод е, че има ново поколение избиратели, на които партийната лоялност не им е най-силното качество. Те търсят носител на идеите си. Ново поколение избиратели си намериха нови политици.