"Това не е просто липса на контрол. Това е престъпление".

Тези думи на предходния, а и вероятен бъдещ пазител на хазната -  Асен Василев, описват добре разкритията, които много от министрите в служебния кабинет направиха в икономическия сектор през последните месеци.

Днес, когато мандатът и на втория кабинет "Янев" е към своя край, а новото редовно правителство е почти готово, е време за ретроспекция - какво свършиха хората на Янев и президента Румен Радев през последната половин година? Какво не свършиха, къде успяха и в какво се провалиха? Какъв е заветът им и с какво ще ги запомним? Ще ги запомним ли въобще?

Ето как редакцията на Клуб Z видя действията и бездействията на министрите в сектор "Икономика". 

Харвардският финансист 

Здравната криза повлече крак и след нея дойде икономическата. Тя разбърка държавните финанси така, че днес всички очакваме няколко години с дебели дефицити, набъбване на държавния дълг и трудно, но препоръчително, връщане към разумна фискална политика. Именно финансовото министерство изстреля Асен Василев към върха на политическата система у нас, позволявайки му да спечели изборите с неговата и на Кирил Петков формация "Продължаваме промяната". 

Василев не бе непознат у нас и преди да поеме министерски пост в първото служебно правителство за тази година. Преди време той бе служебен министър и в правителството на президента (2012-2017) Росен Плевнелиев, когато обаче отговаряше за икономиката и енергетиката. През 2021 г. Василев се показа като умел оратор и самозаявен антикорупционен лидер, който обаче залагаше малко повече на популистки твърдения, отколкото на базирани на фактите заключения. 

Мандатът му започна с лек скандал между него и предшественика му - Кирил Ананиев, заради нежеланието на последния да актуализира бюджета до май. Именно актуализацията на разчетите на хазната се превърна в крайъгълния камък за политическата кариера на Василев, който успя да прокара идеите си за намаляване на дефицита и увеличение на пенсиите, не без сътресения, през парламента. 

Василев успя да набере точки и през публичните обсъждания на докладите на Министерство на финансите за разходването на държавните пари през инхаус процедури, които се превърнаха в истинско шоу за всички, които предполагаха, че едни огромни средства изтичат в джобовете на близки до властта бизнесмени. 

Изключително спорно остава решението на Василев да назначи за шеф на НАП Румен Спецов, към чието име до днес висят съмнения в ощетяване на хазната в периода на му бизнесмен. 

В крайна сметка, обещанията на Василев, че течовете ще бъдат спрени и събираемостта повишена към този момент изглеждат по-скоро реални, но нека не забравяме, че по-високите приходи в хазната се дължат най-вече на инфлацията, която вкарва повече пари през данъка добавена стойност.

Наследникът на Асен Василев - Валери Белчев, не успя да продължи инерцията в министерството и през последните седмици се показа като неинформиран и дори некомпетентен шеф на ведомството, който така и не разбра какво точно пише в неговия проект за бюджет за 2022 г. Действията му остават спорни и що се отнася до самото внасяне на бюджета, имайки предвид, че той не спази законоустановения срок за представянето му пред публиката. Реши да го направи, и то наполовина, едва преди седмица и то когато вече бе ясно, че евентуалния нов кабинет ще трябва да прави свой бюджет. 

Битките на Петков

Усмихнатият, позитивен и енергичен първи министър на икономиката и днешен най-вероятен бъдещ министър-председател Кирил Петков, влезе с "двата крака" в българската политика. За няколко месеца моделът му на комуникация с публиката му спечели широки маси от фенове, избрали неговата "Продължаваме промяната" за победител в парламентарните избори през ноември. 

Петков ще остане в съзнанието на хората като министър на икономиката с две големи теми - тази за Българската банка за развитие (ББР) и тази за "Държавната консолидационна компания" (ДКК). Именно финансовата институция бе първата голяма битка на вероятният бъдещ премиер. 

Разкритията му за огромния кредитен портфейл на банката към едва 8 големи компании му спечелиха ореол на човек, който изглежда не се плаши да влезе в спор със силните на деня. Петков поведе дълга битка по смяната на управленския борд в ББР, която в крайна сметка спечели и успя да промени устава така, че максималният размер на кредита там да не надвишава 5 млн. лв., при раздавани над 140 млн. лв. на фирма преди това. Въпреки всички, новоназначения от него мениджмънт към момента не може да се похвали с големи успехи и по-скоро можем да заключим, че банката не работи по начина, който се очаква от нея. 

Петков отвори нов фронт, когато най-накрая разрови онези 500 млн. лв., които предишната власт даде на дъщерното на ДКК дружество "Монтажи" за ремонт на язовирите в страната. Петков разказа на публиката, че ремонти на практика не са извършвани, а парите някак са усвоени. Почти всекидневните му пресконференции по темата му навлякоха тежки спорове с ГЕРБ по темата, като оттам дори го обвиниха, че лично е заповядал източване на язовири, за да докаже гледната си точка. 

Петков започна поредна война за отстраняването на директори - този път в ДКК, като успя единствено да увеличи борда с двама нови души. Единият от тях - Ваня Караганева, се прочу през последните седмици покрай скандалите в компанията. Тя обаче бе подкрепена активно от наследничката на Петков - Даниела Везиева, която уволни всички назначени от ГЕРБ членове на Съвета на директорите. Изглежда, че това ще остане и като спомен от Везиева, защото за двата месеца начело на МИ, тя едва ли може да се похвали с други тежки битки.

Петков направи впечатление и с една по-скоро ПР акция - сключването на договор за инвестиции на германската next.e.go за проивзодство на електрически автомобили. Акцията бе широко рекламирана, макар зад нея все още да има съмнения, че прозират интересите на двама едри български бизнесмени, близки до предишната власт. Освен това инвестицията е за едва 140 млн. евро, което не може да се каже, че е особено голям размер. Все пак за пореден път видяхме комуникационния талант на Петков, който може да му бъде от ползва, ако все пак заеме поста на премиер. 

Най-големият скандал с името на Петков обаче си остава неговото канадско гражданство, от което той не успя да се оттърве преди да поеме поста. Конституционният съд в крайна сметка на практика заяви, че той не е бил истински министър, но не застраши издадените от него актове. Чака се обаче тежката дума на прокуратурата, която може да повдигне обвинения за попълване на декларация с невярно съдържание. 

Дамата "таран" в строителството

Виолета Комитова, която пое Министерството на регионалното развитие и благоустройството, се превърна в другата "звезда" на небосклона от министри в служебното правителство на Стефан Янев. Тя бръкна дълбоко в кацата с катрана, изпълващ от години родните пътища и тяхното строителство. Комитова бе широко обвинявана от предишните управляващи министерството, че не разбира от инвестиционния процес и че хвърля обвинения без доказателства. 

В крайна сметка нейните подозрения, че, например, има нещо нередно в строителството на магистрала "Хемус", се оказаха верни и вчера полицията успя да хване крайния получател на почти 60 млн. лв., изпрани от авансово преведени средства на една компания подизпълнител на държавната "Автомагистрали". 

Разбира се, най-тежката битка на Комитова беше тази за изсветляване на инхаус процедурите на ГЕРБ, но крайното решение по този проблем е на парламента.

Комитова беше активна и енергична, но големият й провал е невъзможността й да се справи с разплащането на извършената от пътните строителни компании работа по поддържането на републиканската пътна мрежа. Няколко големи протеста поискаха оставката й и макар до нея да не се стигна, до днес не е напълно ясно кога парите ще бъдат получени и дали въобще ще се стигне дотам. Комитова сезира прокуратурата за надписаните незаконно договори, проведе десетки срещи и обещаваше публичност, но проблемът остава. 

Нейните действия в Агенция "Пътна инфраструктура" също бяха несигурни, налагайки й се да смени няколко пъти шефовете там. 

Не трябва да се забравя, че нейният ресор бе символ на корупция в продължение на години, така че решимостта й заслужава похвали. Не можем да кажем обаче, че успя да се справи с проблемите така, както всички се надявахме. 

Най-големият успех на Комитова обаче изглежда дребен - спирането на законодателната бухалка, наречена благовидно "паспортизация на сгради". Тази недомислица щеше да изтегли 3 млрд. лв. от джобовете на хората, без от нея да има какъвто и да било смисъл. 

Проблемната енергетика

Неособено ласкателни можем да бъдем обаче за служебния министър на енергетиката Андрей Живков. Неговата работа в този забатачен ресор бе в най-добрия случай посредствена, а забавените действия на ведомството по решаването на тежки текущи проблеми само и единствено засилват това усещане. 

Живков не успя да реагира навреме още по време на актуализацията на бюджета, където трябваше да поиска да се заложат средства за компенсации за високите цени на тока, които, според общото мнение на всички експерти, е трябвало да се очакват. Не успя да накара и държавната "Марица изток 2" да се включи на пълна мощност навреме лятото, когато цените избуяха и забави изключително много всички мерки в подкрепа на бизнеса, които започнаха да текат към работодателите едва през този месец - или почти три месеца след началото на кризата. 

Министърът така и не успя да открие прословутата пътна карта на МЕ с "Газпром", която би трябвало да разкрие какви ангажименти е поела страната ни по строителството и експлоатацията на т.нар. Балкански поток. Проблемът тук е не само, че картата липсва, а и че самият Живков отказа да поеме отговорност в търсенето й, та се наложи активни депутати като Мартин Димитров от "Демократична България" да го задължават да я търси от руската страна. 

Живков не даде нито едно адекватно решение на проблемите с Мариците и тяхното бъдеще, много по-активни в тази роля бяха министърът по разходването на европейските средства Атанас Пеканов, че дори и Асен Василев. 

Служебният министър се забави много и със смяната по върховете на Българския енергиен холдинг, които се случиха едва преди няколко седмици, макар за всички да е ясно, че БЕХ е в основата на контрола по енергийната ни система.

Добри думи за Живков могат да бъдат казани за началото на неговия мандат, когато на пресконференция успя да диагностицира доста точно проблемите в сектора, наричайки ситуацията "финансов колапс". Така и ще бъде запомнем - като диагностик, но не и като решаващ проблеми. 

Момчето, говорещо с Брюксел

Младият представител на академичните среди в Западна Европа - Атанас Пеканов, получи един от най-неблагодарните постове в служебните правителство, това на министър по разходването на европейските средства. Дългото име на ресора предполагаше обаче само едно - подобряване, финализиране и изпращане на Плана за възстановяване и устойчивост в Брюксел, както и постоянна комуникация с представителите на Европейската комисия. 

Фактите са следните: ГЕРБ, в лицето на бившия вицепремиер Томислав Дончев, отказа да представи плана пред Европа, макар и да твърдеше, че той е напълно готов и го прехвърли на правителствата на Янев. Пеканов от своя страна, макар да се стараеше, очевидно забави прекалено много изпращането му и към този момент България дори още не е получила одобрение, да не говорим за получаване на някакви средства по него. 

Големите проблеми пред младия министър бяха свързани с изискването за конкретни дати по затварянето на мините в Маришкия басейн, както и за реформи, гарантиращи върховенството на правото. В крайна сметка България се съгласи да затвори мините до 2040 г. и успя да представи план за реформи, но недоволни от отделните проекти в плана има много. 

Работата на Пеканов ще бъде оценена на практика от Брюксел и до евентуалното одобрение не може да се каже много повече. При всички положения обаче, академичният представител има бъдеще в българската политическа система и за напред. 

Човекът с пенсиите

Гълъб Донев е един от малкото специалисти по социална политика у нас и това се признава и от опозицията. Неговата работа ще бъде запомнена с това, че измисли начин да увеличи пенсиите през стройна система на коефициенти, а не просто през административно увелиение, макар и такова да имаше. 

Премерен и с едно наум за бюджета, той направи впечатление на човек, който, необичайно за ресора си, не пожела да се включи в общия популистки хор и не представи пред Министерство на финансите раздут бюджет с прекалено много социални плащания. 

Въпреки това Донев не посмя да изработи нито една сериозна реформа, нито да представи някакво сериозно и различно бъдеще на българската пенсионна система, от каквото тя има спешна нужда. 

През последните месеци неговото публично показване намаля драстично, но заветът му е ясен - увеличени пенсии от 25 декември на тази година, ниска безработица и леко увеличени социални разходи, които обаче могат да се препишат и на Народното събрание.

Безвремието в транспорта

Най-малко може да бъде казано за двамата министри на транспорта - Георги Тодоров и Христо Алексиев. Първият така и не успя да постигне нищо, което да бъде запомнено от публиката, гледаше да си трае и да не предизвиква проблеми. 

Реално неговият завет е по-скоро никакъв и направи впечатление на човек, който просто изчака мандатът му да премине в спокойствие. Може би и заради тези оценки той бе сменен след края на първия служебен кабинет. 

Неговият наследник Христо Алексиев, макар да има по-добро име в средите, също не може да се похвали с кой знае какви успехи, особено на фона на много по-енергичните си колеги в други проблемни ресори. 

Единственото по-сериозно твърдение на Алексиев си остана онова обвинение, че концесионерът на Летище София е скрил зад себе си интересите на братя Домусчиеви, но така и не представи никакви доказателства за думите си. Кирил Домусчиев пък заведе дело за клевета. 

Алексиев остана недоволен от концесионера на летището и поиска по-бърза и адекватна работа по реконструкцията на аеропорта, заплаши с глоби, но до реални действия все още не се е стигнало.

Като черна точка ще бъде записана и невъзможността на министерството да се справи с драмата "Вера Су", каквито и обяснения да идваха оттам. Изтеглянето на заседналия кораб се превърна в метафора на невъзможността на нашите институции да вършат работата, за която са призвани. 

Тишината в туризма

Макар да се счита, че туристическият сектор допринася с дял между 10 и 14 на сто към БВП, не може да се каже, че в Министерство на туризма за изминалите около осем месеца служебно управление ведомството може да се похвали с някакви големи успехи. Нито с реформа вътре в самото ведомство. 

Там всичко е постаро му, като основната тема е държавната помощ за бранша заради COVID кризата, която обаче минава през министерствата на финансите и на икономиката. Така например в началото на декември от Сдружението на туроператорите и туристическите агенти „Обединение Бъдеще за туризма“ изпратиха поредното отворено писмо до служебния кабинет с настояване за спешно отваряне на процедурата за неусвоените за туризма средства, заложени в бюджет 2021 с направената през септември актуализация. 

Става въпрос за 70 милиона лева в подкрепа на сектора, половината от които не били изплатени.

Няма и революционни идеи за промяна в бранда на страната, както и по отношение на все така спорното отдаване на концесии на плажовете.

МОСВ – без автоцензура

С влизането си в Министерство на околната среда и водите Асен Личев обяви високи цели и без никаква институционална „автоцензура“, присъща за държавните институции, още в ден едно обяви, че във ведомството има богопомазана администрация. Закани се да поправи това. Станахме свидетели и на безпрецедентно прессъобщение, качено и на сайта на ведомството, озаглавено „Уволнени зам.-министри в МОСВ тайно назначени за директори на дирекции в министерството“.

Личев поде война срещу строителството в парк „Странджа“ и не само. Ядоса община Царево като направи нещо, което предшествениците му не смееха - предложи разширяване на зони от европейската мрежа „Натура 2000“ за няколко от най-пиперливите места по Черноморието - обект на сериозен инвеститорски интерес поради факта, че са от малкото опазени от експанзията на бетона. Става въпрос за “Галата“, „Плаж Шкорпиловци“ и „Ропотамо“. 

Личев се заяде и заради процедурата по оценка на въздействието върху околната среда за прохода „Петрохан“. Обяви и план за управление на парк „Странджа“ - какъвто се забатачваше умишлено или не от години, а планът регулира какво и как може да се строи на територията на парка. Обяви и обсъждане за нови „Натура“ зони – също забатачено от предишните ръководства. Срещу България ЕК води около 15 наказателни процедури за нарушението на екологичното законодателство и екоминистерството полага усилия и в тази посока, в т.ч. за качеството на атмосферния въздух по общини – което бе вменено в голяма степен като грижа на самите общини.