След няколко месеца на безвремие и управление на страната от служебните кабинети "Янев", назначени от президента Румен Радев, България очаква новото си правителство. То, ако бъде избрано от Народното събрание, ще бъде съставено от четворната коалиция между "Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България". Това, което направи впечатление на всички в страната бе начинът, по който бе сформирана коалицията - с публични преговори по отделните сектори, доизкусуряване на дребните детайли и спорове, последващо ратифициране на коалиционно споразумение от всички партньори. 

Дотук добре. Самият документ е съставен от две части - една основна, в която се изброяват приоритетите и философията на бъдещето правителство, и втора - със списък от общо 19 приложения, които би трябвало да ни покажат какви са конкретните точки, по които кабинетът има съгласие и ще работи. 

Изненада - голяма част от точно тези критично важни приложения са... потресащо неясни и пълни с грешки и откровени глупости. Оказа се, че макар обществото да не го разбра, "Продължаваме промяната" са качили приложенията на сайта си още на 10 декември, като изрично подчертават в преамбюла на коалиционното споразумение, че точно тези приложения са "неразделна част" от него. 

Нека видим какво точно пише в част от тях. Екипът на Клуб Z прочете целия текст и ви представя най-важните намерения на бъдещите управляващи, проблемните области и най-спорните мерки.

Икономика

Бъркотията започва още тук. По всичко личи, че съставителите на документа са взели стенографираните решения от публичните преговори, като на някои места са направени малки промени. Тези промени обаче не са консистентни и на едно място в приложението се казва, че се създава "Министерство на иновациите и растежа", а буквално няколко реда по-надолу това ведомство вече се казва "Министерство на икономиката и иновациите". 

Подопечното (евентуално) министерство на Корнелия Нинова - това на "Икономиката и индустрията" е изрично записано в основния документ, но за него не е обелена нито думичка в приложението. Все едно, че не съществува. 

Ако обаче опитаме все пак да преплуваме през морето от неяснота, то впечатления правят няколко неща. Новото "министерство на иновациите и растежа", което ще се ръководи от Даниел Лорер, ще бъде "основен двигател за икономически растеж, иновации и повишаване на конкурентоспособността на малки и средни предприятия (МСП)". То обаче ще получи и контрола над "Българска банка за развитие", Фонда на фондове, Фонда за иновации, Европейските фондове за конкурентоспособност, Националния план за възстановяване и устойчивост и Българска агенция за експортно застраховане. 

Всичко това означава само едно - тези ведомства са изнесени под носа на Корнелия Нинова и нейното Министерство на икономиката и индустрията. Освен това приложението ни информира, че ще се прави анализ на нуждата от съществуването на холдинговите структури в държавното стопанство и изрично подчертава, че това се отнася най-вече до Държавната консолидационна компания. Ако тя бъде закрита, вероятно Нинова ще остане с няколко почти фалирали предприятия като "Монтажи" и без милиардите на ДКК. При нея обаче, най-вероятно, ще остане военнопромишленият комплекс. Генерално обаче изглежда, че от ПП са направили всичко възможно, за да изнесат "парите" от ръцете на лидерката на БСП. 

Сектор "Икономика" в приложението е наводнен с добре звучащи обещания за намаляване на административната тежест, облекчаване на регистрационни и лицензионни режими, създаване на връзки между икономиката и образованието, подкрепа за микро и малък бизнес. Тук са намерили място и екзотични идеи като това за превръщането на България във финансов хъб. Разбира се, ако всичко това бъде изпълнено, то ще бъде изключително полезно, но липсата на конкретика е малко притеснителна. 

Енергетика

Макар този сектор да е малко "по-човечен" в приложението, и тук не липсват странности. Например - появява се пояснителното "постигнато съгласие" на края на всяка мярка, което е най-малкото странно, защото говорим за коалиционно споразумение - логично е да е постигнато съгласие. 

Конректните мерки, заложени в този план са разделени на краткосрочни и дългосрочни. Имайки предвид, че страната, а и светът, се намират в тежка енергийна криза, повечето от краткосрочните мерки звучат добре и биха помогнали, стига за някои от тях да получим дерогация (изключение от правилата - б.р.) от ЕС. В приложението е залегнала идеята да се разширят обхватът и размерът на помощите до 200 kWh на месец за домакинство и дори е написано, че това трябва да стане до края на януари. 

Очевидно се върви към за възможно разсрочване на сметките за електроенергия, както и за субсидиране на държавни и общински учреждения, които предоставят публични и социални услуги, що се отнася до сметките им за ток. 

Едно от добрите неща е обещанието да се направи пълен независим одит на всички държавни производители на енергия и оператори на мрежи, включително и на разходите за АЕЦ "Белене" и "Турски поток".

Партньорите обещават най-накрая да въведат и точно понятие за "енергийно бедни", защото това ще бъде ключово за получаването на помощи след януари. 

Интересното е, че в сектор "Енергетика" е записана мярката: "пълна прозрачност при разследването на картелни практики от КЗК чрез смяна на състава и увеличаване на експертния потенциал на регулатора". Как точно енергийният сектор ще смени състава на КЗК остава неясно. 

Важното - България ще поддържа и развива атомните мощности на АЕЦ "Козлодуй", но и ще прави анализ по въпроса дали ни е нужна още една ядрена централа.

Всички партньори са се съгласили да запазят енергийния комплекс "Марица изток 2" и да продължат да го експлоатират колкото се може повече. Само преди два дни стана ясно, че ЕК отказа да одобри българския план за възстановяване именно заради ината на София да пази въглищните си централи. Все пак, обещават от коалицията, ще се търсят и алтернативни проекти за запазване на заетостта в региона. 

Впечатление прави и неяснотата за бъдещето на Българския енергиен холдинг. За него отново ще се прави анализ "на вариантите и последствията от преструктурирането или закриване на БЕХ". Общо взето е добре да се знае, че по почти всички щекотливи въпроси приложенията към коалиционното споразумние са категорични: "Ще анализираме". 

Добре е, че насищането на системата с ВЕИ - и като цяло, и за индивидуални производители, е сериозно застъпена тема в текстове. 

Транспорт

Приложение №4 „Транспорт“ е истинско бедствие. Пълното му изчитане създава впечатление за пълен хаос, тотално неразбирателство и по никакъв начин не прилича на официален документ от коалиционно споразумение. 

Само един пример - в една от точките е записано "АПИ да влезе под шапката на Министерство на транспорта". Това изречение звучи доста категорично. Под него обаче, като подточки е изреден следният текст - цитатът е точен:

"a. Няма съгласие от ИТН. Да се обсъди допълнително на политическо ниво.
b. ДБ: Планирането да се случва на едно място в Министерството на
транспорта.
c. ПП: АПИ не е строителна агенция. Тя няма капацитет да строи, само да
възлага. Капацитетът за проектиране също е ограничен.
d. ПП: Транспортното министерство да има възможност да влияе върху
транспортните политики, изпълнявани от АПИ.
e. ИТН: Ще има разход на публични средства по преместването, но подоброто управление не е гарантирано.
f. ИТН: Риск от блокиране и неусвояване на средства по европрограми,
които АПИ управлява.
g. ИТН: АПИ е инструмент за провеждане на регионална политика и
регионално развитие.
h. ДБ: АПИ е оператор на инфраструктурата, а не трябва да я строи. Както
НКЖИ е оператор на ЖП инфраструктурата.
i. ИТН: Автомобилния транспорт е единствения, който не е неразривно
свързан с инфраструктурата си. Тази инфраструктура може да
съществува отделно от возилото.
j. ПП: Мениджъра на един сектор (министъра на транспорта) трябва да
може да менажира една основна част от сектора си (пътната
инфраструктура, т.е. АПИ)."

Оставяме това без коментар. 

Иначе - в сектор транспорт прави впечатление, поне доколкото се разбира от приложението, че ще се заложи на подобряване на ЖП превоза, на "позеленяването" на автомобилния транспорт, на подобряването на морските връзки. 

Интересното е, че коалицията ще иска дерогация на отварянето на пазара за пътнически превози на ЖП транспорта, което трябва да стане през 2024 г. Идеята е да отложим влизането на конкуренцията, за да можем да "въведем реформи в БДЖ". 

Екзотична идея е и "навлизането на „Български пощи“ на пазара на платежни услуги и финансово посредничество". Не е много ясно какво значи това, но пък следващото изречение е категорично "Български пощи трябва да бъдат модернизирани и да излязат на печалба". Чудесно, но как? 

Регионално развитие

Тук нещата са доста по-ясни, макар че, след като в предишното приложение не разбрахме дали АПИ ще се мести в "Транспорт", сега тук виждаме, че ще прави "функционален анализ на АПИ - колко обекта се строят без разрешения, на какъв принцип се приоритизира". 

Като основни приоритети са изведени модернизацията на всички видове инфраструктура в страната, като особен акцент, разбира се, е поставен на доизграждането на магистрала "Хемус", Магистрала "Черно море", пътя Варна - Бургас. 

Важно е да се знае, че в приложението е записано преразглеждане на функционирането на тол системата, което е точка и в сектор "Транспорт". Това обаче е важно, защото в момента тол системата у нас е практически провал. Вероятно ще се върви към разширяване на обхвата й и вдигане на таксите, за да може системата да се самоиздържа. 

Обещани са и ремонти на ЗОП (Закона за обществените поръчки - б.р.), така че инхаус поръчките да са само при специфични условия. Всъщност, след толкова скандали около точно тези инхаус поръчки, едва ли някой има съмнение, че тази тема трябва да бъде преразгледана. 

Тук точките са общо 37 и в голямата си част са технически и одитиращи, но изключително важни за работата на МРРБ. 

Труд и социална политика

Тук нещата са ясни - ще се харчи. Отново имаме неясноти, отново са записани неща, които не се приемат от всички партньори и отново има много предстоящи анализи. 

Сигурните неща са, че предстоят еднократни помощи за раждане на първо, второ и трето дете, помощи за самостоятелни заети и пострадали в кризата, удължаване на мерките в подкрепа на бизнеса и увеличението на пенсиите. 

Последното е вече разписано в бюджета при актуализацията от тази година и 370 лв. минимална пенсия + 60 лв. надбавка ще започнат да се изплащат от 25 декември. Важно е да се знае, че партньорите са се разбрали да внесат ред в системата и да започнат да отчитат истинския индивидуален принос на всеки човек, така че пенсионната система да бъде справедлива. 

Добрите новини са, че най-накрая, от 2023 г., ще имаме единна формула за определяне на минимална работна заплата и че се вижда краят на политическо-административното й увеличение всяка година. 

Тук е записано, че прагът на максималния осигурителен доход ще се обвърже с определен коефициент към средната работна заплата и то - след консултации със социалните партньри. По-надолу - в сектор "Финанси" пък е записан точният коефициент от 2,3 и вдигане на прага до 3 450 лв. Ако оставим настрана поредното доказателство, че "дясната ръка не знае какво прави лявата" в споразумението, едно е сигурно - обещанието за неувеличение на данъчно-осигурителната тежест отива в кошчето за боклук. 200-те милиона лева, които ще бъдат събрани пък едва ли ще променят нещо съществено. 

Забележителното тук е, че като подглава е изведен следния текст: "Постигнат консенсус за необходимостта от допълнително обсъждане, анализиране и предоговаряне на следните точки..." Преди да стигнем до точките, е добре да си дадем сметка какво означава този текст - на практика е "Разбрахме се, че не се разбираме". 

Повечето от "следните точки" са предложения на БСП, които не бяха приети по време на преговорите. Като например освобождаване от данък за лица до 26 години, увеличаване на еднократна помощ на майки редовни студентки до 10 пъти МРЗ, степенуване на помощта за едно до три деца от 500 до 1500 лв. 

Финанси

Ако можем да съберем всички изброени досега сектори в един условен - "Икономика", то последната част от него, в която се говори за финанси, е единствената глава, която прилича на част от официално коалиционно споразумение. В началото й са изведени основните бюджетни принципи, по които ще работи правителството, по-важните от които са следните:

- въвеждане на цялостно капиталово бюджетиране с многогодишна капиталова програма

- увеличаване на доходите чрез увеличаване на производителността на труда

- дял на консолидираните държавни разходи да се третира като резултатна величина, но да се придържа към 40-те процента записани в Закона за публичните финанси

- бюджетен дефицит за 2022 г. до 4,5%

- запазване на данъчния модел

Всичко изброено дотук е чудесно и ако бъде изпълнено то това би означавало относително запазване на фискалната стабилност. Дефицътът, както вече сме писали, е раздут прекалено, но очевидно партиите смятат, че кризата ще продължи в тежка фаза и следващата година. Не е ясно обаче как ще се запази относително ниското ниво на преразпределяне, ако идеите на БСП за разточителни социални разходи бъдат приети. 

Единствената по-сериозна реформа тук е предложението за местна децентрализация, но нейното изпълнение е все още далече от кръгозора, поради простата причина, че за да се постигне, е нужно да се изготвят сериозни анализи. 

Добрата новина е, че се отменят безумните  "Данък уикенд" и "Данък върху депозитите", както и увеличението на регистрацията по ДДС до 100 000 лв. с хоризонт до повдигане до 165 000 лв. до 2024 г. 

Правосъдие

В сектора “Правосъдие” няма изненади от поетите предизборни обещания. Ясно съзнавайки, че не е по силите на изпълнителната и законодателната власт да бъде отстранен главният прокурор Иван Гешев (това може да стори в момента само пленумът на ВСС), управляващите са записали, че ще приемат политическа декларация с искане за неговата оставка. Това е своеобразна индулгенция към избирателите, които очакват тази смяна. 

В бъдеще за поправка на това безсилие е предвидена следната мярка: “Анализ и обсъждане на предложението за създаване на механизъм за избор и освобождаване на главния прокурор от НС по предложение на  министъра на правосъдието с квалифицирано мнозинство от 3/5 от народните представители.”

Дано това действие бъде предшествано от анализ, защото това определено е регрес в правосъдната реформа - най-политическият орган в страната ще избира главния прокурор, вместо това да правят прокурорите и следователите. Ако фигурата на главния прокурор и самото държавно обвинение остане в съдебната власт (няма заявки да минат в изпълнителната власт по подобие на редица държави в Западна Европа), няма никаква логика изборът на главния прокурор да се извършва от политици, освен ако идеята е да не се избере удобна личност за поредното мнозинство и да рискуваме да се повтори ситуацията със Сотир Цацаров и Иван Гешев, които са упреквани, че обслужват ГЕРБ. 

В предизборната програма фигурира и мярка, която изключва предходната: “премахване на фигурата на главния прокурор или свеждане на фигурата на главния прокурор до тази на административен ръководител с организационни функции”. Ако главният прокурор ще бъде с административни функции, защо да се избира от Народното събрание? Като се премахне, който ще бъде ръководител на прокуратурата, която по закон е единна? Вероятно ръководителите на Върховната касационна и Върховната административна прокуратура ще бъдат начело на държавното обвинение, но това означава, че и хората, които заемат тези постове, ще бъдат във фокуса на общественото влияние. Същевременно това не решава въпроса за действията на отделни прокурори - парламентът ще има ли правомощия да ги уволнява, ако ги заподозре в политически действия или корупция?

Зад всички тези хаотични намерения всъщност се крие отговорът на реформата в съдебната система - тя трябва да се изчисти отвътре от кадрите със съмнителна репутация и това ще отнеме време. А работата на политиците е да създадат законодателните предпоставки за това. Всичко останало може да се превърне в груба политическа намеса в работата на съдебната власт, на която всички разчитаме да е независима, безпристрастна и да се води единствено от закона. 

Новите управляващи предвиждат и реформа в дейността и структурата на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) и съвместно изготвяне на законопроект посредством работа в експертен състав на представители на коалиционните партньори в срок до 3 месеца, в който да се уредят правомощия на самостоятелна антикорупционна комисия, съответно звено в ДАНС, която да възлага извършване на проверки на други компетентни органи и дирекции – НАП, ДАНС и др.; право да извършва разследване и събраните доказателства да могат да се използват в наказателния процес при залагане на подходящи законови гаранции за правата и свободите на гражданите и бизнесите и обособяване на самостоятелна Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (за възстановяване на активи).

Тук има два риска - първо, появява се нова комисия за имущество (нови чиновници), а идеята зад създаването на КПКОНПИ беше всичко да се извършва от един орган. Единният орган и едни от най-подробните декларации за имоти и интереси в Европа, заедно с огромния кръг длъжностни лица, които ги попълват, всъщност бяха големите предимства на тази реформа и бяха приветствани от европейските партньори. Като се абстрахираме от неточностите (звено в ДАНС ще поръчва на ДАНС?!), тук има риск от създаване на един всесилен орган, който на теория поне ще има големи инструменти за репресия въпреки уговорките за съдебен контрол. Координирани действия на всички тези институции срещу неудобни хора наблюдавахме и до момента, само дето не бяха стиковани официално, а сега ще става по силата на закон. Това не отговаря на големия въпрос - как ще спре разчистването на сметки с неудобни хора, което бе проблемът в тази сфера?

Има и антикорупционна мярка с предмет “разкриване на досиетата по обществени поръчки след определен срок”. Това би отблъснало редица дружества от участие в държавни търгове, особено ако държат на търговската тайна. 

Вътрешни работи

При приоритетите на МВР водещо място заема намерението да се възложи изработка на образци за нова униформа на полицаите и защитно облекло на пожарникарите. Да, това е стар проблем на служителите на реда и то не само по отношение на качеството на дрехите, а липсата на финансиране за осигуряване на резервни екипи. Така често се налага униформените да си купуват обувки, дрехи, шапки и всякакви аксесоари от нерегламентирани магазини. Тоест МВР не само трябва да изготви нови униформи, но ако иска да удовлетвори желанието на полицаите и огнеборците да са екипирани, да им осигури и резервни дрехи. Което е изключително трудно в момента с настоящия бюджет на силовото ведомство, 95 на сто от който отива за заплати, а останалите 5 на сто - за гориво.

Всички останали добри намерения при МВР са свързани с много пари: постоянно присъствие на служители; редовно патрулиране; техника за наблюдение в реално време (видеонаблюдение, паник бутони, безпилотни летателни средства, звукови датчици и други). А също така и привличане на нови служители в МВР, което е изключително трудно. 

Същевременно не се предвиждат никакви мерки за предотвратяване на полицейското насилие.

Здравеопазване

"Ваксинацията да остане доброволен, информиран акт"

Това е последната точка от първите, спешни мерки в приложението "Здравеопазване" на коалиционното споразумение. Следва само още едно изречение, което индикира какъв ще е подходът към ваксинацията  "Да работим на принципа на убеждението".

Така става ясно, че новата коалиция няма никакви намерения да налага по-строги мерки за ваксинация, каквито се взеха в държави с много по-висок процент ваксинирани и много по-малко жертви на глава от населението - като Германия, Австрия, дори съседна Гърция.

Любопитен е фактът, че вирусът, думата "пандемия" и болестта изобщо не се споменават.

Предвижда се създаването на нов кризисен щаб и провеждането на детайлно епидемиологично проучване, което да даде по-ясна картина за ситуацията с COVID в страната. Останалите мерки са чисто пожелателни и без конкретика - например целият процес по информиране и убеждаване на гражданите е сведен до три думи - "разяснителна информационна кампания".

Средносрочните и стратегически мерки за сметка на това са далеч по-ясни и конкретни. Личат предизборните обещания и на четирите партии в коалицията, налице са амбиции за законодателни промени. Прави впечатление обаче, че конкретиката е основно по най-популярните теми - електронната здравна система, промените в детското здравеопазване, преобразуването на Изпълнителна агенция "Медицински надзор". По-нататък в документа конкретиката намалява и основният фокус е върху анализи на различни сектори на здравеопазването в следващите месеци.

Образование

Приложението за образователните политики не е от най-дългите в документа, но прави впечатление като едно от по-добре структурираните и детайлни части. На първо четене личат амбициите за реформа на настоящия и бъдещ министър Николай Денков, както и идеите на Кирил Петков и на екипа му.

При по-внимателен преглед обаче личи, че голяма част от мерките в този сектор са описани абстрактно и неангажиращо. А финансовите рамки са по-скоро нахвърляни. Например е налице амбицията да се обвърже учителската заплата със средната, но с неточното "на ниво 120-125%" от нея.

Заявена е амбиция и да се обвърже финансирането на образованието с БВП, но отново числата са подхвърлени - "напр. 5% за средно образование, 1% за висше образование, 1% за наука, обвързани с качеството". 

Налице е желание да се вдигне докторантската стипендия - "до около 1000 лв". Конкретика има единствено в стартовата заплата на младите учени - коалицията иска да я направи на минимум две минимални работни заплати.

Същевременно има и "евентуално" желание да се направят напълно безплатни учебниците за всички от 1-и до 12-и клас. Не е коментиран изобщо ефектът от това върху бюджета или издателския пазар в страната. По-нататък в документа - в "Труд и социална политика" - става ясно, че този въпрос ще се обсъжда допълнително в следващите три месеца.

Прави впечатление фактът, че коалицията иска хем да върне учениците и студентите присъствено, хем да осигури по-добро дистанционно обучение.