2021 г. започна както свърши 2020-а. С усещането за затишие пред буря. Щурмът на Росенец, нахлуването в президентството, летните протести, боят под колоните на Министерския съвет, вдигнатият юмрук на Румен Радев, дадоха старт на необратими политически процеси, от които едни загубиха, а други спечелиха.

Вчера в материал озаглавен „Големите печеливши“ направихме обзор на изборната 2021 г. - за това кой какво и кога спечели. Днес, както си му е редът, ще направим обзор и на това кой какво и кога загуби.

2017-а не е 2021-ва

4 април. Парламентарните избори са редовни, каквито отдавна не се бяха произвеждали у нас. Кабинетът „Борисов“ е разклатен. БСП, „Има такъв народ“ (ИТН), „Демократична България“ (ДБ) и новопоявилата се покрай протестите формация на Мая Манолова, Отровното трио и Татяна Дончев - „Изправи се! Мутри вън!“ (ИСМВ), загряват на тъчлинията. Мотото на т.нар. партии на протеста и партии на промяната е „чегъртането на модела ГЕРБ“.

Резултатът от вота показа, че моделът ГЕРБ не е изчегъртан, но пък има наченки за един такъв процес. Показа голям спад в гласовете за бившата вече управляваща партия, спрямо вота през 2017 г. На 4 април ГЕРБ може и да запази първата си позиция - с 26,18% от гласовете (837 707 гласа), но пък четири години по-рано можеше да се похвали със солидните 1 147 292 гласа (33,54 на сто подкрепа). 

Правилото в политиката е, че властта амортизира и води до спад в доверието и това се „визуализира“ в най-голяма степен по отношение на бившия коалиционен партньор на ГЕРБ – „Обединени патриоти“. За вота през април съставляващите коалицията партии – ВМРО, НФСБ и „Атака“ избраха да се явят поотделно или в нови конфигурации и в резултат нито една от тях не успя да прескочи заветните 4% за влизане в парламента.

БСП, която като опозиционна партия би следвало да е трупала само позитиви за времето, в което се открояваше  като единствена ярка парламентарно представена опозиция на управляващите (защото ДПС не бе „ярка“ опозиция, б.р.), пък показа тенденция за срив, който срив ще видим на последния за годината вот през ноември. Ако през 2017 г. левицата получи 955 490  гласа (27,93% доверие), то на 4 април гласовете се бяха стопили двойно - 480 146 (15,01 на сто доверие). 

Причините за това са много – от появата на партията на Слави Трифонов и заявката й за явяване на избори, през хаотичното поведение на лидерката на партията Корнелия Нинова спрямо президента, издигнат от нея – Румен Радев, до открояването на ИСМВ ("Изправи се, мутри вън!")  като социална формация по време на антиправителствените протести. 

Както отбелязахме във вчерашния си материал, вотът на 4 април бе и тест за социолозите. ИТН бе подценена. Непосредствено преди вота всички големи социологически агенции у нас отреждаха второто място на БСП с около 20-22 на сто от гласовете, докато за ИТН проучванията отчитаха, че ще се бори за третото място наравно с ДПС. Но както знаем, не се мерят гласовете от чужбина. И така след изборната нощ осъмнахме с „Има такъв народ“ като втора политическа сила със 17,66% от гласовете, или 565 014 гласа, а левицата остана трета.

В парламента с 4,72 на сто влезе ИСМВ, а „Демократична България“ (ДБ) догонваше ДПС със своите 9,45% спрямо 10,51 на сто за Движението.

Еуфорията

45-ото Народно събрание (НС) бе посрещнато с обществена еуфория. Бяха внесени над 80 законопроекта, създадени редица временни комисии, които разобличаваха бившата власт, но реално то не свърши нищо друго освен да измени изборното законодателство така, че да отприщи гласуването в чужбина и гласуването с машини. 

На практика от ден първи формациите в парламента се готвеха за нови избори, което показа не само поведението им в парламента – чертаейки разделителни линии помежду си, в т.ч. между потенциални партньори, но и отказът от реализиране на управленски мандат. Това направи ГЕРБ (логично, поставена бе в опозиция), а после и ИТН и левицата.

В резултат: ГЕРБ продължи да губи. Както и БСП. Избирателите обаче бяха дали нов кредит на доверие на „партиите на протеста“ да се коалират и така на вота на 11 юли ИТН все пак стана първа политическа сила, макар с минимална разлика пред бившата управляваща партия.

Избирателите на ГЕРБ обаче вече се бяха свили около твърдото си ядро. На летния вот партията взе 642 165 гласа – с близо 200 000 по-малко спрямо този от само няколко месеца по-рано.

365 695 гласа пък получи БСП – с близо 115 000 по-малко от вота през април, което вече очерта продължаващата тенденция надолу.

Активността на ДБ и ИСМВ в 45-ия парламент пък им донесе дивиденти и те покачиха резултата си. 

„Дългата ръка на ДПС“

46-ото НС започна вече успокоено. От формацията на Трифонов обявиха старт на преговори за съставяне на правителство с БСП, ДБ и ИСМВ. 

Седянката обаче бързо се разтури (по Пламен Орешарски), благодарение на поведението на ИТН. Лидерът първо обяви проектосъстав на кабинета, от телевизионния екран, начело с бившия министър Николай Василев. След като отнесе ред критики не само за състава на Министерския съвет, но и за начина, по който еднолично е взел решението за него, Трифонов оттегли предложението си.

Междувременно депутатите му атакуваха в синхрон с ДПС и ГЕРБ любимците на народа към онзи момент – служебните министри на икономиката и финансите Кирил Петков и Асен Василев. Лош привкус остави и фактът, че парламентът все не конституираше постоянни комисии, а когато все пак го направи, първата дейност на бюджетната комисия бе да опита да назначи нов гуверньор на БНБ. Подкрепа за тази инициатива на ИТН, в която мнозина видяха опит да се уреди един конкретен човек от партията за поста, дойде от... ДПС. И така сред ДБ и ИСМВ започнаха да се прокрадват мисли за „дългата ръка на ДПС“.

Междувременно, ИТН атакуваше ДБ, че иска да кадрува в кабинета, ДБ отвръщаше с контраатаки. Пак дясната коалиция начерта разделителна линия за коалиция с БСП. Но пикът бе новият проектосъстав за кабинет на Трифонов, отново подреден еднолично, без участието на потенциалните партньори. Дни наред медиите се занимаваха с дипломата на предложения за премиер, с това плагиатствал ли е предложеният за вицепремиер и МВР министър и т.н., и т.н. 

И стана ясно – отиваме на трети избори. На които ИТН се срина, не само заради появата на „Продължаваме промяната“ (ПП) на същите тези атакувани от нея двама министри, но и заради гореописаното си поведение.

„Донори“ на „Продължаваме промяната“

Ето как, съвсем естествено, формациите, които не успяха да съставят кабинет в рамките на 46-ото НС, станаха и основните „донори“ на гласове на новопоявилата се „Продължаваме промяната“ на Кирил Петков и Асен Василев. 

Също като ИТН, и ПП не излезе с ясен идеологически профил. Също като за ИТН, и за ПП гласуваха за лидерите. Формацията на Трифонов се сви до 249 743 гласа подкрепа на вота на 14 ноември при 657 829 на 11 юли. Или загубата е от над 400 000 гласа. 

Дъното продължи да дълбае и БСП. През ноември партията получи 267 817 гласа, или с близо 100 000 по-малко от предходния вот.

„Демократична България“, която всячески се опита да си сътрудничи с ПП още преди вота с мотива, че и Петков, и Василев са дясно мислещи хора, а генезисът на формацията им идва от ДБ, загуби също много. Нейните 345 331 гласа през юли се свиха до 166 968 през ноември. Или получи близо 180 000 гласа по-малко.

Формацията на Манолова, Дончева и Триото пък изобщо не успя да прескочи бариерата за влизане в НС.

Останалото вече не е история, а история, която се пише в момента. България най-сетне има избрано правителство. Кои ще са губещите и кои ще са печелившите, ако има печеливши изобщо? Как ще се отрази на ПП, БСП, ИТН и ДБ участието във властта? Ще се оздрави ли ГЕРБ в опозиция? Ще бъде ли ДПС за пореден път незаобиколим фактор? Всичко това предстои да видим на следващи избори. Дано поне да са редовни.