„Записах се да уча в художественото училище в Троян, защото много обичах да рисувам. Градът ми е с традиции в керамиката, затова животът съвсем естествено ме насочи в тази посока. Сега съчетавам и двете – рисуването и керамиката“.

Това разказва Надежда Христова, която през октомври 2019 г. създава The World of Hope („Светът на Хоуп“) – магазин за керамични изделия с оригинална визия.

„Работата е изцяло на ръка. Използват се традиционни подходи във всички фази на изработка, с изключение на изобразяването на шарката. С течението на времето интересът към троянската шарка намаля. Сега рисувам котки, кучета, бухали – така ме насочиха клиентите. Няма две еднакви изделия, уникално е всяко едно от тях“.

Надежда сътворява и "по-арт" изделия, които често изискват повече художнически майсторлък. Те са предназначени за ценители.

Във фейсбук страницата на „Светът на Хоуп“ може да откриете богато разнообразие от чаши за кафе, захарници, чайници, гювечета, тави, купички, вази и много други произведения от керамика. Преди да отвори магазина си, Надежда дълго време работи като точар в различни фирми за керамика.

„Извайвах самата фигура и после я предавах на други хора за преработване. Години наред се колебаех дали да създам собствена фирма. Рискът да се провалиш е голям, трябваше да бъда сигурна“.

През първата година Надежда трудно намирала клиенти. Потръгнало ѝ, когато започнала да посещава пазари, на които се продава керамика.

„Там ме намериха клиенти, които имат магазини, предимно бутикови, и започнаха да ми се обаждат. Постепенно си създадох име“.

Днес произведения на Надежда може да откриете в магазини и галерии из цяла България.

За тънкостите на керамиката

Надежда се занимава с керамика от близо 30 години. Но твърди, че научава нови неща всеки ден и че „има и по-големи майстори“ от нея.

Процесът по изработването на керамичните изделия е много сложен. Само при фазата източване се изискват „поне 10 години, за да станеш наистина добър“. Това е първата стъпка в керамиката – след това идва наред ретуширането, прави се краче и се лепи дръжка (ако е чаша).

После изделието се ангобира – процес, при който обработваното изделие става бяло, за да може после да се рисува по него.

„След това гравирам рисунката. При мен има още един етап – шкурене, което създава ефекта на изтъркана чаша. Идва ред на изпичането – то изкарва остатъчната влага от изсъхналия съд, заздравява го. После се рисува – понякога единствено оцветявам картинки, в други случаи има повече живопис. Оттам следва глазирането – за да се получи лъскавината, а и за да не пропуска вода съдът. Следва второ печене на 1050 градуса, което съвсем заздравява чашата и я прави готова за употреба“.

(На видеото, което може да откриете на фейсбук страницата The World of Hope, Надежда показва как се гравира гювече).

Керамиката и до днес остава непредсказуемо изкуство за Надежда.

„Докато не отвориш пещта с последното печене и не извадиш всичко от нея, не знаеш какво ще излезе. Случвало ми се е да установя, че всичко вътре е за изхвърляне. Керамиката е непредвидима, минал си през всички процеси, наредил си всичко в пещта и накрая трябва да го изхвърлиш“.

Пътуващо училище за керамика

Надежда ще продължи да работи сама в обозримото бъдеще. Клиентите стават все повече , а помощник в такъв занаят трудно се намира.

„Аз съм перфекционист, обичам всичко да е изпипано. Много трудно може да се намери човек, който да върши работата както трябва. Същевременно тези, които сега завършват художественото училище, не се интересуват от керамика. Търсят нещо по-артистично, по-представително“.

И все пак Надежда продължава да планира следващите крачки в професионалното си развитие. Голяма нейна мечта е да създаде пътуващо училище за керамика.

„Много хора искат да се научат на занаята. Смятам, че е възможно да уредя така нещата, че да посещавам клиенти в удобна за тях обстановка и да ги уча на керамика – от начало до край. Това е перфектният занаят за отмора - да направят нещо с ръцете си. Но идеята не е само да седнат за 10 минути на колелото и да източат нещо, а да го завършат. Да го видят изпечено, да могат да го използват“.

Надежда Христова и дъщеря ѝ Преслава. 

---

Този материал е създаден по проекта „Малък бизнес, голям успех“ на Клуб Z. Ако имате интересни идеи за предприемчиви собственици, развиващи малък и среден бизнес у нас, можете да ни ги изпратите на имейл clubz@clubz.bg (в Subject/Тема напишете „Малък бизнес, голям успех“).