24 февруари 2022 година започна войната. Мислех, че на нашето поколение, на родените след Втората световна война, ни е провървяло. И ще живеем без война до смъртта си, която ще дойде, както е обещано в Евангелието, "мирно, без болка и без срам". Не. Явно не се получи. И незнайно защо, всички събития се изсипаха в този драматичен ден. Безумията на един човек и преданите му съучастници определят съдбата на страната.

Можем само да гадаем какво ще бъде написано в учебниците по история след 50 години.

Болка, страх, срам - това са чувствата в днешния ден.

Болка - защото войната удря живота - тревите и дърветата, животните и тяхното потомство, хората и техните деца.

Страх - защото съществува биологичният инстинкт, насочен към съхраняване на собствения живот и живота на потомството.

Срам - защото е очевидна отговорността на ръководителите на нашата страна за създаването на тази изпълнена с велики бедствия за цялото човечеството ситуация.

Отговорността за случващото се сега ще споделим и всички ние, съвременниците на тези драматични събития, които не успяхме да ги предвидим и да ги предотвратим. 

Трябва да се спре разгарящата се с всяка минута война и да се противопоставим на пропагандните лъжи, които се изливат върху нашето население чрез всички средства за масова информация.

Позицията на руската писателка Людмила Улицкая е публикувана в Новая газета. Улицкая е носител на редица литературни награди, творбите ѝ са преведени на над 30 езика. Писателката имаше остра реакция на несъгласие и при анексирането на Крим от Русия. Нееднократно е спрягана като предложение за "Нобел" за литература.