Вероломното нападение на Путин над Украйна стана повод за някои общественици да изтъкват, че е много важно още утре да пуснем Северна Македония на масата на преговорите с ЕС. Заради единството на Запада.

Има обаче и друга гледна точка. Нападението на Русия над Украйна още веднъж показа колко е важно да има обективен прочит на историята, който да бъде извършен от всички заинтересовани страни.

Историята не е просто минало, което лесно може да загърбим. Един от аргументите на Путин бе, че Украйна едва ли не е създадена от Ленин и Хрушчов, което няма нищо общо с историческата истина. Докато в Москва мислят така, Киев винаги ще бъде под заплаха.

Докато в Скопие не признаят, че тяхната държава и тяхната национална идентичност съществуват от 80 години и имат български корени, България винаги ще бъде под заплаха. Не такава голяма заплаха като тази за Киев, но достатъчно голяма, за да има излишни напрежения.

Днешните българи с корени от Македония са повече като брой от днешните македонци. Липсата на обективен прочит на историята ще създава проблеми в настоящето и в бъдещето.

Европейският механизъм за решаване на подобни противоречия е един - признаване на фактите от миналото и отказ от претенции в настоящето. Така е станало в Елзас и Лотарингия, в Австрия и на други места.

Така че да не бързаме да пускаме македонците на масата на преговорите. По-скоро трябва да побързаме да им обясним какво точно означава да си европеец.

Ето какво е общото между Киевска Рус и българо-македонските исторически спорове. През 968-969 г. киевският княз Светослав провежда две военни експедиции в Дунавска България. Побеждавайки българите, той установява столицата си в Преславец (край днешна Тулча). В борбата си с византийците опустошава голяма част от Тракия, но през 971 г. търпи поражение и е принуден да се откаже от всичките си завоевания. След оттеглянето му Източна България (заедно със столицата Велики Преслав) попада под византийска власт.

Политическият център на българската държава се измества в незасегнатите от чуждите нашествия югозападни предели на царството, начело със Самуил и братята му  - т. нар. комитопули.
Това е същият Самуил, за който днес в Скопие твърдят, че е македонски цар.

Ето какво Путин би могъл да научи от българо-македонската история. Когато си агресор, мотивите ти нямат никакво значение. Това е било така през 1913 г., когато България напада Сърбия и Гърция заради Македония. Това е така в още по-голяма степен сега, в XXI в. Когато си агресор, губиш войната още с първия изстрел. Независимо дали ще спечелиш на бойното поле.