9 млрд. евро. Точно толкова пари под формата на държавна подкрепа поиска най-големият вносител на руски газ в Европа - германската Uniper. Знаете ли защо? Защото "Газпром" постоянно си намира оправдания да не изпълнява своите договорни задължения. Всичко това, въпреки че Uniper бе компанията, която първа се похвали, че ще заобиколи европейските санкции и ще изпълни (почти) ултиматума на Владимир Путин да плаща за руско гориво в рубли. Буквално няколко седмици след това дойде намаляването до 60% на подаването по "Северен поток-1" и компанията цъфна и върза. 

Какви са точните причини за трагичното финансово положение на Uniper не ни е дадено да знаем, но каквито и да са, искането за помощ е странно. Най-малкото, защото тук - в България - постоянно ни се обяснява, че руският газ, който напоследък стана по-акуратно да наричаме "тръбен", е най-евтин, най-сигурен и най-газ. 

Не стига това, ами вчера стана ясно, че "Газпром" обявява форсмажор по доставките си и така опитва да се отърве от възможността да понесе съдебна отговорност за бъдещо спиране на природния газ. Навява ли ни това действие в някаква посока?

Да очакваме ли, че Русия смята напълно да спре потоците? Не знаем, разбира се, но знаем, че целият континент се готви за най-тежкия вариант и че Европейската комисия ще призове страните членки незабавно да започнат да съкращават употребата на природен газ. Само заради една проста причина - "Газпром" отказва да изпълнява собствените си задължения. 

А, да - да не забравяме, че причините цената на природния газ на холандската борса в Европа да е толкова висока може да са много, но основната е една - Русия от средата на миналата година манипулира пазара чрез ограничено подаване. В резултат имаме годишен скок от почти 1000%. "Газпром" е и единствената компания, която отказва да запълва газохранилищата си в Европа, опитвайки да предотврати възможността държавите да се запасят с достатъчно количества за зимата. 

На езика на международната преса действията на руския гигант означават само едно - газова война. Енергийна и суровинна война. Втората, която Русия води в Европа, след фактическата, гореща и истинска война в Украйна. 

За българските особености 

На този фон в България разговорът за връщането на масата за продължаване на доставките на природен газ от Русия към родината ни се активизира. Телевизиите се пълнят с говорещи глави, които развиват разказа за апокалипсиса, който ни чака без "най-газът" от всички газове. Синдикални лидери, политически лидери и агитатори, крупни бизнесмени, експерти по нищо, които от скоро са вещи в енергийните теми и всякакви лаици водят страната към лапите на една компания, която отказва да изпълнява своите задължения. 

Политическите, геополитическите, че дори и моралните спорове с тези хора са напълно излишни. Затова е важно просто да припомним няколко безспорни факта. 

Първо - България никога не е прекратявала взаимоотношенията си с "Газпром" такива, каквито са записани по дългосрочния договор между руснаците и "Булгаргаз". България отказа да изпълни ултиматума на гиганта да бъде променен начинът на плащане. Едноличното решение за дерогиране на част от договора е нарушение на международния правов ред и извиване на ръце. 

"Булгаргаз" продължава да праща заявки към "Газпром" за изпълнение на договора. Заявки, които не се изпълняват от "Газпром". 

Второ - България беше първата държава в Европа (заедно с Полша), която получи саблен газов удар от своята "братска" Русия и то за втори път - първият път беше през 2009 година, когато никой не си взе поука. 

Трето - някои европейски компании решиха да играят играта на "Газпром" и днес плачат с крокодилски сълзи. България бе примерът в очите им, който трябваше да ги отвори, но не го направи. Сега ние поне запазихме някакво достойнство. 

Четвърто - митът за евтиният руски газ е просто мит. Няма такова нещо, цената му е изключително висока и то единствено и само заради действията на самия "Газпром". Никой не знае каква би била цената на природния газ в България, ако и днес той пристигаше по тръбите от Русия, защото никой никога не е виждал какво точно пише в договора ни с руснаците. Всички спекулации на тази тема са именно това - спекулации. 

Пето - няма никакво значение откъде идват доставките до България. Защото страната ни никога не е казвала, че не иска да потребява руски газ - такава морална дилема не е имало пред нас. Това е изречение към един лидер на работодателска организация, който под път и над път обяснява, че и азерският газ бил руски и него го интересувала само формулата на молекулата. България отказа да изпълни ултиматума на една-единствена търговска компания - "Газпром". Ако ще китайската държавна газова компания да ни пренася руски газ - за нас това е без значение. България просто не вярва на "Газпром". 

Защото какво ще се случи, ако изпълним искането на Путин и той все пак - по някое време, реши да спре отново потоците? Да не би да не се е случвало? Да не би да не се случва в момента с наши партньори? Да не би да имаме дори една стабилна причина да смятаме, че това няма да стане пак? 

А ако изпълним този ултиматум, на какви други отстъпки сме готови? Ако поиска по-висока цена - ще приемем ли? Ако поиска собственост в "Булгаргаз"? Ако поиска да му подарим "Камчия"?

Къде е границата, която ще стане прекалено неудобно да преминем в очите на тези същите синдикалисти, политици, бизнесмени и обикновени лаици?

Проблемът

Всичко това не означава, че нещата у нас с газа са нормални. Не са. И вина за това носи правителството. Кирил Петков и компания не спряха да се хвалят как ще получаваме 3 до 4 пъти по-евтини доставки, а ние сме изправени пред възможността да не получаваме никакви извън договорените вече с Азербайджан. Времето до момента не бе използвано рационално и дългосрочен договор за втечнен газ със САЩ просто няма, макар той наистина да е в пъти по-евтин от руския. 

Не се работи или поне не е публично известно да се работи по доставки от Турция - един от най-големите европейски газови пазари и един от тези с изключително високи излишъци. Управляващите в оставка мънкат и отказват да признаят проблема, надяват се на тишина и спокойствие, което няма как да получат. 

"Чирен" не се запълва с необходимото темпо и мантрата "ние запазихме достойнство с "Газпром" просто  няма да минава още дълго време. България разполага с много малко време да уреди доставки, защото такива по схемата "месец за месец" са несигурни. 

Точно каквито са и доставки от "Газпром". 

Не се прави нищо по темата за монопола на "Булгаргаз" като "държавен доставчик" - юридическа постройка, която не познава нито една държава в Европа. Управляващите не успяха да парират глупостите, че "посредниците" били проблем и не успяха да обяснят, че т.нар. посредници са всъщност търговци, които в условия на конкуренция могат да доставят газ на "Булгаргаз". Това се нарича свободен пазар. Обещанията са разтуряне на свръхдържавата в енергетиката останаха само обещания, реформи - няма. Има просто едни хора на мястото на други хора в бордовете на големите държавни компании и в КЕВР. 

Проблемите обаче не означават и че трябва да продължим да робуваме на руския гигант. Той е доказал себе си като дружество, на което не може да се разчита. 

За разлика от Германия обаче, България не е свръхзависима от потреблението на природен газ, а азерският гарантира работата на топлофикациите. Бизнесът е прав да иска сигурност, но трябва да разбере, че няма да го постигне с подновяване на преклонението пред "Газпром". Нека се учи от опита на западните си партньори. 

Що се отнася до цената - тя винаги е важна. Но по-важното е доставките да са сигурни. Знае го всеки в бизнеса. Ако не е така, нека отговорят на прост въпрос - би ли продължил маститият бизнесмен, искащ си "Газпром", да работи със свой доставчик, който просто не изпълнява договорите си, дори, ако цената му на пазара е най-ниска?