Конституционният съд за трети път - след като "поряза" главния прокурор за задължителното му явяване в парламента и за закриването на спецпрокуратурата, излиза с решение в негов ущърб. Или по-точно - не излиза, но в крайна сметка не се удовлетворява искане на главния прокурор.

Става въпрос за искането на Гешев да бъдат обявени части от държавния бюджет на 2022 г. за противоконституционни - по-точно отнемането на 20 млн. лв от съдебната власт (той твърди - от прокуратурата) и даването им на БАН. 

През пролетта въпреки първоначално предложения от МС бюджет, по идея на група народни представители средствата на съдебната система бяха намалени с около 20 млн. лева. Парите щели да отидат за БАН.

Главният прокурор съзря, че "по този начин косвено... се цели въздействие спрямо независимостта на органи на съдебната власт и постигане от страна на законодателната власт на цели, различни от конституционно установените, с неясни мотиви за реформи и преструктуриране".

В искането си тогава той обвързва качеството на работата на прокуратурата дори с цените на енергоносителите.

От решението на КС по конституционно дело 5 от 2022 г. става ясно, че наличният намален състав от 10 души се е разделил 5:5. Така не се постига изискуемото от от Конституцията мнозинство от гласовете на повече от половината съдии от състава на съда (най- малко 7 гласа), поради което искането е отхвърлено.

Мотивите още не са известни, но става ясно, че съдиите Мариана Карагьозова – Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова приемат, че искането на главния прокурор е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Според съдиите Павлина Панова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова и Красимир Влахов искането е основателно и следва да бъде уважено.

Правният сайт "Лекс" напомня, че повече от половин година след като бе оставен от Народното събрание в намален състав, това е първи случай, в който Конституционният съд (КС) изпада в ситуация, при която не може да вземе решение.

По Конституция КС има 12 членове – по четирима избират парламентът, президентът и двете върховни съдилища. Съставът на съда се обновява с трима души на всеки три години. Миналата есен трябваше Народното събрание да избере един конституционен съдия (на мястото на Анастас Анастасов), а президентът да посочи един (на мястото на проф. Борис Велчев). Само държавният глава назначи проф. Янаки Стоилов, а депутатите дори и не откриха процедура за избор. На 1 март 2022 г. обаче изтече мандатът на още един член на КС, избран от парламента (Гроздан Илиев) и КС оттогава заседава в състав от 10 души. През тези месеци председателят на КС Павлина Панова и министърът на правосъдието Надежда Йорданова поставиха на няколко пъти проблема, но Народното събрание не показа желание да се заеме с него.

До днес не се беше случвало намаленият състав да попречи на КС да вземе решение и да се постави въпросът какво би постановил, ако работеше в пълен състав от 12 членове.

Междувпрочем Гешем има и еоще ено искане до КС въ връмка с държавния бюджет.

То е за обявяване на противоконституционни на текстове, касаещи ВУЗ. И по-точно -  обвързването на финансирането на държавните висши училища с изискването за „привеждането на критериите и показателите в правилниците за атестиране на академичния състав в съответствие с методика", определена тепърва с акт на правителството, според него нарушава автономията им.