Дори геополитическата ситуация не води до такова ожесточаване в управляващата коалицията така, както кадровите въпроси. Политическите лидери на  Демократична България и БСП са на противоположни позиции за войната в Украйна, но някак намират извинение за съвместно властово съжителство, което се изчерпва до жонглиране с гласуването в Министерски съвет.

Един от първите властнически ходове на "Продължаваме промяната" беше да се смени съставът на КЕВР чрез промяна в структурата на регулатора и процедурата мина с активни критики от опозицията. Мандатът на Иван Иванов вече беше изтекъл, но Кирил Петков в публични изявления аргументира промяната с това, че КЕВР не взема съгласувани решения с правителството, което всъщност директно противоречи на смисъла да съществува КЕВР – така да регулира пазара и цените, че да го пази от намеса и от страна на правителството.

В момента е актуална процедурата за попълване на състава на Фискалния съвет. Предложени са 7 кандидати, двама от които са номинирани от ГЕРБ. Местата са 5. Интересен е ходът на ГЕРБ с номинирането на членове, защото те няма да съберат парламентарна подкрепа от мнозинството, но дават аргумент на опозицията да твърди, че управляващата коалиция упражнява квотна аритметика за попълване на мандатни позиции в независимите по закон институции.

Проблеми и напрежение в коалицията има и по линия на назначенията вътре в правителството. Депутатът от "Продължаваме промяната" (ПП), Александър Дунчев, обвини БСП в партийно кадруване в горските стопанства, а от левицата го нападнаха, че защитава кадри на ГЕРБ. В крайна сметка от ПП се разграничиха от позицията на Дунчев, която била лична, но е явен индикатор за напрежение по линия на назначенията.

Нинова отговори и на питане на депутати от "Възраждане" във връзка с назначения в борда на Държавната консолидационна компания. Изначалният въпрос дали е допустимо да се назначават партийни кадри на различни позиции в държавната администрация няма еднозначен отговор. В един идеален свят това не би било проблем, дори напротив – политическите партии имат функции по рекрутиране на административен елит и служат за кадрови банки, но за всяко отделно назначение следва да се държат сметка за професионалните и морални качества и да не се позволява партийната лоялност да е основен критерий за подбор.

„Когато участваш в управлението като политическа сила и като политическа партия, е най-логично да участваш със свои кадри, защото носиш отговорност като партия за това управление, а Министерството на икономиката и индустрията е отговорност на БСП и е съвсем нормално според нас в това управление да участват кадри на БСП“ – така вицепремиерът Нинова отговаря на питането. И ако това действително е вярно, то създава проблеми за общото функциониране на правителството, защото ще му се налага да прилага единна политика за секторните политики. Парцелирането на министерствата между коалиционните партньори и изолираното вземане на решения, включително и по кадровите въпроси са конфликтно-рискови фактори и тепърва ще се развиват.

С най-голям заряд да взриви коалицията е процедурата за избор на гуверньор на Българска народна банка (БНБ). Миналата седмица изтече срокът за номиниране на кандидати за поста на Димитър Радев и такива не бяха предложени, в парламента бяхме свидетели на ново парламентарно мнозинство. Изненадващо в дневния ред се внесе точка за приемане на процедурни правила за избор на управител на БНБ, което предизвика спор между ПП и "Има такъв народ" (ИТН) за сроковете – от политическата сила на министър-председателя поискаха две седмици за номиниране, а от ИТН – една. ГЕРБ подкрепиха предложението на партията на Слави Трифонов и срокът беше скъсен.

В последния ден на обновения срок се разбра, че има заявки за две кандидатури – тази на шефа на бюджетната комисия в парламента – Любомир Каримански от ИТН, и тази на шефа на парламентарната група на ПП – финансиста Андрей Гюров. Слави Трифонов, за който е характерно и в стила му да заема политически позиции през социалните мрежи, защити кандидатурата на Каримански. Той още в предишния състав на парламента се опита да стартира процедурата в комисия, въпреки че беше ясно, че идват нови избори, а самият той беше спряган за кандидат.

От гледна точка на стандартите за прозрачност и почтеност при избора на назначения в регулаторите, подходът при тази процедура е тотално объркан. Основният политически залог в момента е коя политическа сила ще успее да индуцира влияние чрез кадрови назначения, докато обществото се нуждае от съвсем различен изход. Процедурата трябваше да бъде последваща на широка и професионална дискусия за постигнатото от сегашното ръководство, от предизвикателствата пред следващото особено с оглед присъединяването ни към Еврозоната и на тази база да се очертаят качествата и професионалният профил, тоест първо да се види каква работа има за вършене, второ, какъв човек може да я свърши и чак след това да се коментират конкретни имена.

Парламентът избра обратния подход – първо изкара имената и сега тепърва ще напасва професионалните им качества към минималните законови изисквания за длъжността. В случая не можем да говорим, че това е състезание на идеи, каквото между другото имаше преди 7 години, когато мнозинството на ГЕРБ избра Димитър Радев.

От политическа гледна точка изборът на управител на БНБ може да доведе до политическа криза и разпад на правителството. Управляващото мнозинство вече беше пропукано през процедурните правила. Ако обаче следващият шеф на БНБ бъде избран с гласовете на ГЕРБ, ДПС и Възраждане, се създава прецедент. На практика ще има ново управляващо мнозинство. Изкушенията на всяка една от политическите сили да прибягва до опозицията, за да прокарва собствени решения ще се увеличат.

Не на последно място, това би било предателство и към избирателите, защото те не са си представяли, че подкрепяйки някоя от четирите формации в парламента, ще дадат в ръцете на ГЕРБ и ДПС лост за назначения в може би най-важния регулатор. Ако се допусне да се договарят парламентарни решения с ГЕРБ, ДПС или "Възраждане", то значи, че пазарът е отворен за договаряне от типа "аз на теб, ти на мен".

Платформа за гражданско наблюдение на публичните назначения в Република България, Български институт за правни инициативи