Стратегическите цели на Запада в Украйна – да отблъсне инвазията на Русия, да възстанови националния суверенитет и да отбележи победа за глобалната демокрация над „силите на мрака“ – бяха ясно изложени от президента на САЩ Джо Байдън във Варшава през март и впоследствие одобрени от Великобритания и Европа лидери.

Това, което винаги е било по-малко ясно, е дали те искрено очакват да постигнат тези цели, предвид не толкова героичния отказ на НАТО да се намеси пряко. Сега възниква един неудобен, дори тревожен въпрос: трябва ли украинците да се готвят за удар с нож в гърба тази зима?

Почти шест месеца след началото на войната разширяващата се пропаст между реториката и реалността става потенциално фатална. Общественото възмущение от инвазията отстъпва място на загриженост, граничеща с паника, относно нейните обезпокоителни странични ефекти върху цените на енергията и храните и разходите за живот.

Това от своя страна подхранва съмненията относно издръжливостта на Запада. Колко време остава преди вече разклатеното единство на Европа да се разпадне, ако и когато газовият кран на Русия най-накрая бъде затворен?

Байдън формулира войната като част от универсална борба между доброто и злото. „Ние сме с вас“, каза той на украинците. „Бързите и наказателни разходи са единствените неща, които ще накарат Русия да промени курса.“

Голяма част от речта му бяха познати доброжелателни глупости. Независимо от безпрецедентните санкции, Русия не е променила курса си.

Следвайки Байдън през същия месец, Борис Джонсън зловещо заяви, че „актът на агресия на Владимир Путин трябва да се провали и да се види, че се проваля“. Но Джонсън беше неясен за по-дългосрочния план и преувеличи британското влияние. „Не можем да позволим на Кремъл да отхапе парчета от независима държава и да причини огромно човешко страдание“, заяви той. И все пак точно това се случва оттогава.

Лиз Тръс се отдаде на още заблудени свръхобещания през април. Британският външен министър и евентуален следващ министър-председател поиска Русия да освободи Крим и да се оттегли към границите отпреди 2014 г. Звучейки като луд генералисимус, Тръс се зарече: „Ще продължим напред и по-бързо, за да изтласкаме Русия от цяла Украйна.“ Кои сме „ние“? "Ти" и чия армия?

Това, разбира се, е смисълът. САЩ обещаха още 1 милиард долара военна помощ миналата седмица, като общата й сума при Байдън достигна 9,8 милиарда долара. Еквивалентното число за Обединеното кралство надхвърля 2,3 млрд. лири. Страните от ЕС също са увеличили значително доставките на оръжие. Без тази помощ Украйна щеше да бъде изправена пред поражение.

Но предпазливата решимост на Байдън да избягва челната конфронтация на всяка цена означава, че въпреки че Русия може да не спечели в крайна сметка, е малко вероятно тя окончателно да загуби. Войната прилича на къкреща тенджера, която никога не завира.

Можеше да е съвсем различно, ако западните политици бяха намерили смелостта да заемат активно страната на Украйна през февруари-март. Хаотичното първоначално руско движение към Киев остави големи конвои с войски уязвими за въздушна атака. Убедителна демонстрация на „шок и страхопочитание“ в стила на Пентагона, точно когато Путин очакваше бърза и лесна победа, можеше да спре цялата инвазия.

Моментите, каквито може би е имало, погледнати в заден план, не печелят войни. Но за протокола, други ранни възможности бяха пропилени, включително идеята за защитени от НАТО градове и безопасни убежища за цивилни в Украйна.

Бързите действия на западните военноморски сили можеха да осуетят безразсъдната, все още вредна за световен мащаб продоволствена блокада на Черно море. Много невинни животи можеха да бъдат спасени.

Сега може да е твърде късно, въпреки че вината не е само на Байдън. Въпреки всичките си бомбастични, натрапчиви приказки, Джонсън беше доволен да се крие зад отказа на Вашингтон да се бие. Такива бяха и Еманюел Макрон от Франция и Олаф Шолц от Германия.

Подобно единодушие засилва подозренията, че в сърцата си те наистина не вярват, че целта на Запада да усмири Русия е постижима или дори желателна.

При вероятната липса на път към категорична военна победа, наличните избори на Киев са повече или по-малко отблъскващи. Въпреки очакваното южно настъпление, умелата защита на Донецк и експлозиите в Крим миналата седмица, Украйна е изправена пред брутална, продължила години война на изтощение – както и Западът.

Следователно паралелният натиск за прекратяване на огъня или някакъв вид несъмнено временно мирно споразумение, което да облекчи икономическата болка на Европа ще се увеличи. Десните популистки партии в Италия и другаде са готови да се възползват. Останалата без лидер Великобритания е съсредоточена върху вътрешния фронт.

В Германия проучванията показват, че до 50% подкрепят териториалните отстъпки на Русия. Рязкото разделение между тези, които търсят „справедливост“ за Украйна, и онези, които търсят „мир“, се отразява в цяла Европа – и се накланя срещу Киев.

Най-обезпокоителен, по ирония на съдбата, е последният оставащ военен сценарий – така нареченият „катастрофален успех“ за силите на Украйна, който, обърквайки всички прогнози, предвещава застрашаващо режима поражение за Русия.

Тази възможност тотално ужасява западните политици. В такъв сценарий, описан от генерал сър Ричард Барънс, отчаяният Путин прибягва до тактически ядрени оръжия с малък обсег, за да предотврати колапса.

„Това не е немислимо – просто е неприятно“, смразяващо предупреди Барънс, бивш британски командир.

Как да се отговори? Може ли подобно нарушаващо табутата зверство да доведе до присъединяване на Украйна към НАТО и тотална война с Русия? В някои отношения Западът със своята плахост и половинчати мерки сам би предизвикал такъв катаклизъм. Барънс няма готови отговори. Никой няма.

Освен, освен… може би един раздразнен, емоционален Байдън, който неволно се натъкна на най-добрата идея, когато завърши речта си във Варшава с импровизация за Путин, адресирана както до руснаците, така и до всекиго другиго. „За бога, този човек не може да остане на власт“, ​​изръмжа той.

Байдън е прав. Путин е отвратително чудовище, военен престъпник, чудовищно завръщане от една отминала епоха. Както е казвано и преди, той не е годен да управлява.

Ако го няма, кризата, която той сам предизвика, няма да изчезне – но ще бъде разрешена по-лесно. Всъщност това може да е единствената надежда на украинците (и руснаците) за щастлив край.

Хванете Путин. Свалето го. Затворете го. Това е стратегическата цел, която всички биха могли и трябва да преследват енергично.