По време на война е трудно да се прогнозира какво следва. Нашето мислене е замъглено от страданията, които агресията на руския президент Владимир Путин нанася на украинския народ. То е възпрепятствано и от липсата на опит с подобен тип война.

Трудно си представяме накъде ще поемем оттук нататък, особено на фона на заплахите от предстоящата ера на противопоставяне между велики сили, която инвазията предизвика. Предстои епоха на интензивна конкуренция и несигурност.

Независимо как ще завършви войната, отношенията между Русия и Китай ще определят дали светът може да избегне горещ конфликт между велики сили. Ако Китай продължи да подкрепя режима на Путин в опитите му да покори съседите си със сила, много вероятно ще наблюдаваме конфронтация между Русия и Европа, подкрепяна от Съединените щати. Ако Китай озапти Путин или напълно се откаже да се коалира с него, може да е възможно връщането към по-стабилна конкуренция между великите сили. Както много наблюдатели, включително и от Китай, посочиха - това може да е моментът за комунистическата страна на международната сцена, в който тя да направи добро както за себе си, така и за останалите.

Досега Китай не се възползва от тази възможност. Вместо да се опита да предотврати агресията срещу Украйна, тя даде на Путин "зелена светлина" за нахлуване, като поиска единствено нападението да бъде отложено след Олимпийските игри в Пекин. До момента на инвазията китайското външно министерство повтаряше лъжите на Русия за планираната агресивна война, която е плод на въображението на Запада. В навечерието на инвазията китайците обвиниха Съединените щати, че "засилват напрежението, създават паника и дори разгласяват възможността за война". Говорителят на китайското външно министерство добави:

"Руската страна много пъти е казвала, че не възнамерява да започва война".

Когато Русия нахлу няколко часа по-късно, Пекин започна да апелира към възвишените принципи на ненамеса и да обвинява Съединените щати и техните европейски партньори, че са отговорни за действията на Кремъл. Украинците и други източноевропейци слушаха с неверие, докато китайските лидери продължаваха да изтъкват "легитимните опасения на Русия по въпросите на сигурността" и "историческите комплексности" при определянето на техните страни. Докато руските ракети поразяваха Киев, Харков и Мариупол, Китай обвиняваше "водената от САЩ НАТО", че е "докарала напрежението между Русия и Украйна до точката на скъсване".

Горещи мостове в Европа

Образът на Китай, който тази реторика създаде, особено в Европа, е този на съучастник в масовото убийство на Русия в Украйна. Не това, което Китай направи, ужаси европейците – повечето очакваха Пекин да се въздържа, когато руските действия бяха осъдени в Съвета за сигурност на ООН и Общото събрание. Именно бездушието на езика, който китайските дипломати използват, е шокиращо. Ако "законните опасения на Русия" могат да накарат Китай да оправдае нахлуването на съсед, с когото е имал приятелски отношения до момента на нападението, кой може да се довери на приятелството на Китай? А приказките за "историческите сложности" е още по-лош: Европа е пълна с исторически сложности, които империите са използвали в миналото, за да нарушават договорите и да нахлуват в по-малки съседи. Дали Украйна е толкова "исторически сложна", че всъщност не заслужава собствената си териториална цялост или дори своята държавност?

Докато инвазията на Путин продължава, образът на Китай в Европа и в Съединените щати е в свободно падане. Разбира се, той беше в упадък. Но, особено за европейците, Украйна забележително им отвори очите.

"Мълчанието на Китай за руските зверства говори много", казва "Цайт", един от водещите германски вестници.

Бъдещото отношение на Китай към Украйна ще повлияе драстично на китайските връзки с Европа през следващото десетилетие.

Има ли шанс Пекин да дръпне щепсела на Путин или поне да улесни реалните преговори между неговия режим и украинците, които да започват от предпоставката за признаване на правото на Украйна на самоопределение? В момента това изглежда малко вероятно. Путин и китайският лидер Си Цзинпин отбелязаха в съвместното си изявление точно преди руският президент да започне войната в Украйна "значението на усилията, предприети от руската страна за установяване на справедлива многополюсна система на международни отношения".

Съществува възможността Си да промени мнението си - ако руснаците разрушат повече градове или използват оръжия за масово унищожение. Но дори това е малко вероятно предвид проруската реторика на Китай от началото на атаката.

Основната причина Пекин да одобрява агресивната война на Путин, разбира се, е китайският интерес. Заставайки до партньора си, Китай демонстрира желание да се обвърже с Русия в дългосрочен план.

Си, разбира се, предпочиташе руската офанзива да премине гладко и ефективно. Но дори след като украинските защитници удържаха, китайският президент изглежда вярва, че военните проблеми на Путин също работят в полза на Китай. Те ще направят Русия много по-зависима от комунистическата страна.

Внимавай какво си пожелаваш

От гледна точка на китайските интереси, това може да не се окаже толкова успешна стратегия, както предполага Си. Ако Путин успее да покори Украйна, апетитът му може да не спре дотук. Ако се провали, ще предстоят години на напрежение по южната граница на Русия. И в двата случая Москва ще бъде твърде непредсказуема за Пекин. Вярно е, че Русия при Путин, малко като Северна Корея при Ким Чен Ун, няма да има къде другаде да се обърне освен към Китай. Но тази зависимост на един слаб режим, заключен във вечни кавги със съседите си, може да не служи добре на Китай, въпреки примамливото богатство на Русия откъм енергия и минерали.

През 50-те години на миналия век, Мао и Сталин бяха събрани от комунистическата идеология, както и от нуждата да гарантират сигурността си. По това време Китай беше по-слабият партньор, точно както Русия е сега. Това неравенство само по себе си създаде пукнатини в отношенията. И въпреки че днешният китайско-руски съюз няма да бъде разбит от идеологическо разцепление, както се случи в ерата след Сталин, има много други причини за конфликт, някои от които поразително напомнят на края на 50-те.

За Китай отношенията му със САЩ и Европа винаги ще бъдат по-важни от връзките с Русия. Подобно на китайците през 50-те години на миналия век, руснаците лесно ще се изградят впечатлението, че партньорът им преговаря с Вашингтон, Брюксел или Берлин зад гърба им. Те ще станат подозрителни, когато интересите на Москва не се вземат под внимание. Китай заема доминантна позиция в световната икономика, Русия - не. Във финансово отношение комунистическата страна има голяма кредитна мощ, но не е задължително да отпуска заеми на руската икономика, дори ако санкциите бъдат премахнати. Разликите цялостно в глобални позиции на двете страни създават много предпоставки за враждебност.

Отношенията с трети сили също усложняват картината, точно както го направиха през 50-те години на миналия век. Индия е приятел на Русия и прави всичко възможно да не осъди руската инвазия в Украйна. Но Индия също е антагонист и съперник на Китай. В края на 50-те години на миналия век едно от ключовите обвинения на Китай срещу СССР беше продължаващата близост на Москва с Делхи, дори след първите сблъсъци по границата на Индия с Китай. Същата динамика създава проблеми днес. И не е само Индия. Виетнам, Монголия и централноазиатските държави ще бъдат подложени на нарастващ натиск от Китай и ще търсят Русия за подкрепа.

Точно както китайците гледаха на СССР за подкрепа в Корейската война през 50-те години на миналия век, руските лидери днес ще разчитат на китайците да ги подкрепят в Украйна, особено ако нещата се влошат за руската армия. Ако Русия загуби войната или трябва да се върне към статуквото, както направи Мао след Корейската война, негодуванието към партньора, който не е оказал достатъчна подкрепа, ще закипи. Путин може да направи това, което Мао направи в Корея: да обяви статуквото за победа. Но мисълта, че Китай не е подкрепила напълно Русия, ще разяжда отношенията.

Най-големият урок от последния китайско-руски съюз вероятно е следният: развитието на отношенията е много по-зависимо от вътрешната динамика между двете страни, отколкото от всичко, което Съединените щати могат да направят или кажат. Най-добрата стратегия за Вашингтон е да наблюдава и чака, но да бъде готов да се възползва от пукнатините в алианса веднага щом се появят. Западът ще накаже Русия за нейната агресивна война и ще продължи да си съперничи с Китай. Като дългосрочна стратегия, това вероятно е най-доброто, което може да направи.

Защото Русия и Китай не са естествени партньори. Твърде много проблеми ги разделят. Днес външнополитическите интелектуалци на Путин настояват, че Русия е взела фундаментално решение за партньорство с Китай сега и за в бъдеще. Но всеки, който е говорил с тях, може да усети многобройните им притеснения относно този избор. За тях съюзът с Китай е налице заради нуждата да се противопоставят на Запада, а не заради някакво естествено сближаване между двете сили. Самият Путин може да мисли различно, но ако е така, като се има предвид нарастващата слабост на Русия, той може да получи повече, отколкото очаква, когато се свързва с мощния си съсед.

Пропукан блок

Някои наблюдатели възприемат настоящата война в Украйна като първия изстрел в нова Студена война, която изправя два силни блока един срещу друг. Подобно на оригиналната Студена война, този възглед е валиден - днес има идеологически разделения между двата блока, както и различия в икономическите системи. Следователно новата Студена война е между демокрацията и авторитаризма, пазарно ориентираната и държавно-центристката икономика.

Но днес Китай и Русия имат много различни политически системи и икономики. Китай е комунистическа държава, в която партията управлява по начин, който се твърди, че е меритократичен - от името на народа. Русия е персонализирана клептократична диктатура, която се маскира като демокрация. И двете икономики все повече се контролират от правителствата, но това не гарантира никаква съизмеримост. Напротив, Студената война показа, че управляваните от държавата икономики обикновено са по-малко съвместими една с друга, отколкото капиталистическите. Освен това в контролираните от правителствата икономики всичко се политизира, което често усложнява двустранните отношения. В руско-китайския случай дълбоките културни различия допълват картината.

Като се има предвид всичко това, по-широкият исторически паралел, който идва на ум, не е толкова Студената война, колкото Германия и Австрия от началото на ХХ век. Германия тогава, както и Китай днес, беше велика сила във възход с бързо нарастващ индустриален и технологически потенциал и набор от оплаквания срещу установения международен ред. Австрия беше, подобно на Русия днес, империя в упадък, с много ядосани съседи и вътрешни конфликти. До лятото на 1914 г. германските лидери вярваха, че могат да управляват Австрия в своя полза. Вместо това австрийците подтикнаха Германия към война. Китай трябва да внимава, ако не иска да повтори този цикъл от събития. Понякога за да се грижите за собствените си интереси, означава да ги дефинирате по-комплексно, особено когато се появят възможности за обвързване със значителни, но проблемни империи в съседство.

Докато Пекин преценява възможностите си, какво трябва да направи Западът? Някои действия са очевидни. Той трябва да се въоръжи по-добре, както Европа сега започва да прави. Да подкрепи украинската съпротива. Да засили отношенията с приятели по границите на Русия и Китай. Да окаже максимален натиск върху режима на Путин. В общуването си с китайските служители трябва да подчертае, че западните политици ги възприемат като поне отчасти отговорни за злодеянията на Путин.

Призивите към спазването на международноправните принципи няма да помогнат за Пекин. Дори значителният международен срам за Китай, който лъжите на Путин и безразборните убийства произвеждат ежедневно, няма да постигнат много. Засилването на натиска срещу Русия, като същевременно показваме на Китай как тясната му връзка с Путин действа срещу стабилизирането на китайско-американските или китайско-европейските отношения, е най-доброто, което можем да направим. Може да не е достатъчно, за да спаси Украйна от по-нататъшно унищожение. Но ще направи войната между велики сили по-малко вероятна, като убеди поне някои китайски политици, че интересите на Путин не са толкова лесно съвместими със собствените им, колкото и да се убеждават двете страни в противоположното.

---

Од Арн Уестад е професор по история и глобални работи в Университета на Йейл. Коментарът му е пибликува във Foreign Affairs. Преводът и заглавието са на Клуб Z.