"Дори природата скърби за нашия любим лидер. Снежна буря връхлетя планината Пектусан в деня на смъртта му, а след това изведнъж утихна. Вълшебно сияние озари склоновете и видяхме думите "Свещена планина на революцията. Ким Чен Ир".
Така бе представена смъртта на дългогодишния диктатор Ким Чен Ир на 11 декември 2011 г. Природата може и да бе в покой след новината, но не по такъв начин реагира международната общност, която загрижено очакваше да види дали Пхенян е на прага на дълбока политическа криза.
Пред Северна Корея бе поставен сложен въпрос, нетипичен за страна, която не си губи времето с демократични избори: "Кой ще управлява?"
Нима това ще е синът на диктатора Ким Чен Ун, чието обучение в тънкостите на държавническото дело бе стартирало само две години по-рано? Или пък чичото на младежа и бивш министър по национална сигурност Чан Сон Таек трябваше да поеме функциите на регент?
Изправена ли бе Северна Корея пред дългогодишна политическа криза, която да дестабилизира не само страната, но и целия свят?
Отговорите научихме много бързо. Още на 26 декември 2011 г. 27-годишният Ким бе обявен от държавната медия за върховен лидер на страната. Четири дни по-късно стана главнокомандващ на севернокорейската армия.
Но същинското му встъпване във власт се случи в средата на април 2012 г. Тогава той бе назначен за председател на Комисията по национална сигурност (върховният орган на изпълнителната власт).
Изглежда позицията "генерален секретар" на комунистическата партия не се бе понравила особено на Ким. Защото Конституцията бе променена и той бе обявен за "вечен генерален секретар".
Има чичо – има проблем, няма чичо – няма проблем
Знакова за периода е първата реч на диктатора от 15 април 2012 г., по случай 100-годишнината от раждането на дядо му и родоначалник на КНДР - Ким Ир Сен.
Тя носи лаконичното име: "Нека вървим динамично напред към окончателната победа, държейки по-високо знамето на "Сонгун".
"Сонгун" е политика, въведена от Ким Чен Ир, след като застава начело на страната през 1994 г. Тя възлага на армията ръководни функции в държавата и я утвърждава като горна класа в обществото.
Още през първите си дни на власт младият Ким демонстрира желанието да следва баща си по стъпките му и да превърне Северна Корея във военен гигант, което да гарантира сигурността й в свят с малко съюзници и много врагове. Изначалният реверанс към генералите също значително намали вероятността от евентуален преврат.
Това помогна на Ким да се съсредоточи върху най-голямата си заплаха – спряганият за регент Чан Сон Таек. Въпреки силните позиции на чичо му в Северна Корея, поддържани и от влиятелни лица от Пекин, през ноември 2012 г. Ким го назначи за министър на спорта - решение, което експертите оцениха като удар по реномето на дългогодишния политик.
В рамките на 2013 г. Чан последователно бе отстранен от всичките ключови позиции, които заемаше в органите на държавата. Така се стигна до 8 декември същата година, когато бе обвинен в извършването на "антипартийни, контрареволюционни и фракционни действия", участие в незаконни връзки с жени, поддържане на потайни "политически амбиции" и други провинения в същия дух.
Ким бе решен не само да се оттърве от чичо си, но и да го унижи. Задържането на Чан бе превърнато в сензация, камерите на държавната телевизия заснеха събитието и проектираха пред целия корейски народ готовността на новия лидер строго да се разправя с враговете на Северна Корея.
Чан бе екзекутиран чрез разстрел на 12 декември. Същата съдба застига и всичките му роднини.
Не, в Северна Корея не настъпи политическа криза след смъртта на Ким Чен Ир. За добро или лошо.
Добър Ким, лош Ким
През първите три години Ким укрепи позициите си във властта с успехи на икономическия фронт. През 2016 г. брутният вътрешен продукт се повиши с 3,9 процента - рекорден ръст за Северна Корея през XXI в. Това се случваше на фона на все по-дръзките опити на Пхенян с ядрено оръжие, целящи да принудят Запада да свали санкциите срещу режима.
С агресивните си действия обаче диктаторът загуби подкрепата на традиционни партньори – Москва и Пекин. Русия и Китай отказаха да наложат вето в Съвета за сигурност на ООН срещу поредната порция тежки санкции и резултатите не закъсняха.
През 2017 г. икономиката на Северна Корея се сви с 3,5 процента, през 2018 г. – с 4,1 на сто. Ким реши, че със заплахи няма да постигне много. Трябваше да покаже, че освен да се мръщи, може и да се усмихва.
Той се сближи с южнокорейския президент Мун Дже Ин. Между страните бяха отворени канали за комуникация, проведе се среща на лидерите на 38-ия паралел.
От Юг дори се заговори за формално прекратяване на Корейската война.
Много интерес предизвикаха срещите на Ким с тогавашния американски държавен глава Доналд Тръмп – през юни 2018 г. в Сингапур и през февруари 2019 г. в Ханой. Америка и Северна Корея изглеждаха готови окончателно да заровят томахавките.
Стратегията "добър Ким" обаче се провали. Вождът осъзна, че Америка няма да се съгласи да вдигне санкциите в замяна на почти символично ограничаване на ядрената му програма. По това време САЩ се гласяха за старта на президентската предизборна кампания. Пхенян явно разчиташе, че Тръмп ще склони да направи компромис в името на сделка с комунистическата страна, която да представи като огромен външнополитически успех пред избирателите.
Джо Байдън не бе потърсил нов подход към Северна Корея. През първата година от управлението му Америка се бе фокусирала в борбата срещу COVID-19. Днес всички очи са насочени към Украйна.
Америка е убедена, че санкциите нанасят тежки щети по режима на Ким и смята, че заема по-силна позиция в преговорите. Условието за вдигането на ограничителните мерки е ясно – пълна денуклеаризация. Пхенян не е склонен да отстъпи по множество причини. Най-актуална сред тях е руската инвазия в Украйна. Москва наруши Будапещенския меморандум и атакува съседката си, след като тя доброволно се отказа от ядреното си оръжие.
Ким не е склонен да предприеме подобен риск. Затова пък променената международна обстановка разкрива възможности пред лидера да потърси алтернативно решение на проблемите си.
Историческият шанс пред Ким
Конфликтът в Украйна доведе до ескалация в борбата за надмощие между САЩ и Китай. Противопоставянето им почти сигурно гарантира опозицията на Пекин спрямо идеята за нови санкции срещу Пхенян. Едва ли е съвпадение, че след серията от опити в началото на 2022 г., на 24 март Северна Корея изстреля първата си междуконтинентална балистична ракета от 2017 г. насам.
(Това видео бе публикувано от севернокорейската държавна информационна агенция, след като бе изстреляна междуконтиненталната балистична ракета на 24 март).
Може би сме на прага на по-голямо сближаване между Пекин и Пхенян – по модела на Москва и Минск.
Тежките санкции принудиха Русия да форсира инициативата си по изграждане на "алтернативни бизнес отношения", "алтернативни транспортни връзки" и "алтернативни съюзи" с развити и развиващи се страни, които искат да сложат край на хегемонията на Запада.
Този "алтернативен свят" може да извади Северна Корея от дълбоката изолация, в която изпадна след разпада на СССР. В далечно бъдеще Ким вероятно би разполагал с историческия шанс да я превърне в нещо повече от военен гигант.
И то без да му се налага да плаща "ядрена" цена.
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
