Оръжие за Украйна?

Темата буквално изпълва българското публично пространство. И все пак - дебат няма. Има емоция (съвсем естествено), има идеология (също нормално), но няма рационален дебат. А когато няма рационален дебат, има истерия в социалните мрежи - идеална хранителна среда за пропаганда и сеене на разделение и омраза*.

При липсата на разумен публичен разговор, ще използвам тази доста неподходяща за рационален спор "трибуна", за да опитам да оборя три основни аргумента против подпомагането на Украйна с оръжие, подредени по значимост във възходящ ред:

1. Пацифисткият аргумент: "Не можем да изпращаме оръжие, с което да бъдат убивани хора". На този аргумент е отговорил Джордж Оруел през 1942г.:

"Пацифизмът е обективно про-фашистки. Това е елементарен здрав разум - Ако възпираш военното усилие на едната страна, ти автоматично подкрепяш другата. А и няма начин да останеш извън война като днешната..."

В допълнение: #Путин не ни е питал дали да започва тази война, нито ни пита кога да я спре. Той очевидно разполага с достатъчно оръжие, с което избива хора. Включително цивилни, старци, жени и деца. Украйна очевидно не е достатъчно въоръжена, за да спре изцяло агресията. Поддържането на сегашното статукво няма да намали жертвите. Нещо повече - то неминуемо води към ескалация на конфликта и увеличава риска от намеса на трети страни, с всички непредвидими (и нежелани от пацифистка гледна точка) последици.

2. Пораженският аргумент: "Ако помогнем, ние влизаме във войната и създаваме заплаха за руска агресия към България."
Този аргумент, освен малодушен, е дълбоко юридически и логически неверен. От гледна точка на международното право, той е лъжа и/или недопустимо неведение.

От гледна точка на здравия разум, той е изцяло нелогичен - с оръжие помагат всички страни от НАТО без Унгария и немалко неутрални държави от ЕС, в т.ч. съседните на Русия Швеция и Финладния (1300 км граница и война с Русия в рамките на живата памет) и конституционно неутралната Австрия.

Ако нещо създава и непосредствена, и стратегическа заплаха за националната сигурност, то е линията на объркано мишкуване, която излъчва България днес. От една страна, това затвърждава образа ни на страна, на която не може да се разчита и съответно - на която е спорно дали си струва да се помага. От друга, дава ясен сигнал на агресора къде е слабото място, "the soft underbelly" на НАТО и буквално го кани да засили хибридните си атаки, да активира Петата си колона, да утрои шпионските и диверсионни усилия. Което той вече прави.

3. Престъпно-циничният аргумент: "Ако даваме оръжие на жертвата, ние удължаваме агонията."

Тук, честно казано, изпитвам затруднение да коментирам спокойно и разционално, без да използвам дължимите епитети. И все пак, нека опитам:

3.1. Този аргумент презюмира, че войната може да има само един край - пълна победа на Русия и капитулация на Украйна. Това предположение, освен тотално цинично, няма никаква опора в реалността. Напротив - досегашното развитие на войната показа, че руската армия може да разрушава градовете, да избива и съответно - радикализира населението, да обедини и мотивира народа на Украйна. Но не може да превземе страната, нито да наложи властта си там, където е стъпила. "Успехите" на руската армия биха довели единствено до безкрайна, и безкрайно радикализирана, война на изтребление. Тя може да е завоевателна, позиционна, партизанска, дори - при големи "успехи" на Путин - да се превърне в гражданска. Но тя не може да спре. Не и докато агресията не се върне поне там, където беше преди 24 февруари 2022г.

3.2. Този аргумент допуска, че смазването на Украйна от руската армия е положителен изход от гледна точка на нашия национален интерес. Освен кошмарно неморално, това допускане е политически идиотско. Дори да беше възможно - а не е - Путин да установи пълна власт и някакъв тираничен "мир", да кажем, над цяла Заднепровска Украйна, това за нас не е мир, а предпоставка за безкраен геополитически кошмар:

- вълни от бежанци, които нямат къде да се приберат;

- трайни бежански общности, вероятно и постоянни лагери от Ливански тип, в които се развива перманентна подготовка за въоръжена съпротива и освободителна война;

- постоянно напрежение, а вероятно и постоянни сблъсъци по Днепър;

- радикализация на т.нар "Приднестровска Република" в Молдова и рязко увеличаване на напрежението там, неизбежно рефлектиращо и върху българската общност;

- трайно енергийно ембарго и системна енергийна и продоволствена криза, съответно - трайно и непреодолимо покачване на цените на горивата и храните;

- непрекъснато напрежение между Русия и НАТО, съответно - постоянна и засилена хибридна заплаха за България (тук вж. и т.2).
Преди всичко - подобен мащабен "успех" на Путин почти сигурно ще увеличи апетита му и апетита на шайката около него и ще води след себе си огромен риск от нова война. Най-лесната и очевидна мишена е Молдова, което рязко доближава конфликта до българската граница и въвлича българската общност. Другите мишени - Финландия, Полша, Балтийските републики - са предпоставка за световен конфликт на пешеходно разстояние от границите ни, в който вече ще бъдем директно въвлечени.

Дори не говоря за риска - а той е съвсем реален - теренът на нова агресия да бъде в България, именно поради слабостта и двусмислието на нашата днешна политика.

Мога да продължа дълго, като включа и още много, по-дребни и все толкова грешни и дори фалшиви аргументи. Но не мисля, че има нужда. Това, от което имаме нужда, е сериозен дебат. А той не се състои.

В заключение: Единственият национален интерес на България е максимално бързо приключване на конфликта, поне в "горещата" му фаза. Това е възможно, а и от гледна точка на межднародното право, здравия разум и базовия морал - желано, единствено с прибирането на агресора обратно в предвоенните граници. А такова прибиране може да бъде постигнато по три начина:

- Подпомагане на военното усилие на жертвата

- Пълно, буквално пълно икономическо ембарго

- Ограничена намеса на ВВС и ВМС на страни от НАТО

Тези подходи могат да бъдат много успешно комбинирани. Но първият от тях е без съмнение и най-безопасен, и най-безболезнен икономически за нас. Въоръжаването на Украйна е най-меката ВЪЗМОЖНА опция, не най-твърдата. Нейното отлагане неминуемо ще доведе до следващите...

*(Затова и парламентарният дебат е изключително важен - колкото и да е изпълнен с партизанско-популистки предизборни брътвежи, той дава възможност на смислени политици да поставят важните въпроси.)