„Около 40% от всички, прекарали COVID-19, независимо дали са били със силно изразени симптоми или асимптоматично, са развили и пост-COVID синдром. Най-малко 6 месеца след инфекцията са страдали от умора, проблеми с паметта и задух. 35% от хората дори не знаят, че са били заразени.“

Това показват налюденията на д-р Рада Прокопова, началникът на отделение по кардиология към Клиника по вътрешни болести в УМБАЛ „Св. Анна“ – София, по време на дискусия в Нов български университет.

Според д-р Прокопова жените по-често страдат от пост-COVID синдром.  46% от жените го развиват, при мъжете процентът е по-малък - 36%.

"Симптомите могат да варират във времето, да изчезват и да се появяват отново, както и да се променят по интензитет. Имам пациенти, които дори след месец – два проявяват нетипични за болестта симптоми", обясни тя.

"Пост-COVID синдромът се дължи на нарушена имунология. Наблюдава се предимно при по-пълните хора, диабетиците, хората с тежки автоимунни заболявания. Те трябва да спазват добър хранителен режим и да бъдат физически активни“, добави специалистката.

Последствията от отключения автоимунен отговор се изразяват във възпаление на малките кръвоносни съдове, автоимунни промени в ендокринните органи, в мускулно-скелетната система, в нервната система. Най-големи са пораженията от вирусната инфекция за белия дроб.

„Те намаляват с времето, но не изчезват напълно. Необходим е период от 6 месеца до 1 година, за да може белият дроб да се възстанови почти напълно функционално“, каза д-р Прокопова.

Не по-малко сериозни са уврежданията и на сърцето (миокардит, кардиомиопатия, инфаркт, кардиогенен шок, белодробно сърце, тромботични усложнения, аритмии, тахикардия, хипотония или хипертония).

Последствия от коронавирусната инфекция може да има и върху нервната система. В редки случаи не е изключено да се стигне до инсулт, енцефалит, менингит. Често срещани неврологични остатъчни промени са главоболие, замайване, нарушения на съня, делириуми (при по-възрастни пациенти), синдром на хронична умора, обърканост, паметови и когнитивни нарушения. Има опасения, че COVID-19 повишава риска от развитие на болест на Паркинсон и на Алцхаймер.

Тя изброи някои от дългосрочните последици от COVID-19 върху човешкия организъм: системни (умора), пулмологични (задух, понижено съдържание на кислород в кръвта, неефективен трансфер на газ от белите дробове към кръвта), ендокринни (високи нива на кетонни тела, водещи до твърде висока киселинност на кръвта, възпаление на щитовидната жлеза), стомашно-чревни (диария, загуба на апетит), хематологични (тромби в кръвоносната система), невропсихиатрични (безпокойство, депресия, безсъние, намалена концентрация и памет), уши-нос-гърло (възпалено гърло, сухота в устата), сърдечно-съдова система (неспецифична болка в гърдите, възпаление на сърдечния мускул, повишена сърдечна честота), жлъчни (остро бъбречно увреждане), дерматологични (косопад, обриви), мускулно-скелетни (болки в мускулите, в ставите).

ACE2 рецепторите, които са широко разпространени в хипоталамуса, хипофиза, надбъбречните жлези, тироидната жлеза, тестисите, панкреаса, са входна врата за SARS-CoV-2 в човешкия организъм, обясни д-р Прокопова. „5% от населението не боледуват от коронавирусната инфекция, но вариантът Омикрон навлиза не само през ACE2 рецепторите, а и през страшно много други места и никой не е застрахован, че няма да го преболедува“, посочи специалистът.