И отмина още една седмица, в която българите намериха нова причина да се карат. Тоя път темата е ще пращаме ли руснаците на фронта, или ще ги крием.

Забелязала съм, че българският лъв не може да гледа спокойно, когато някъде има битки, когато диктатори тъпчат народа си, или пък армии нападат чужди държави. Сърцето на българския лъв тупа, лупа, тупа, лупа, аха той да скочи и да разреши проблема на тъпаците в чужбина, обаче в последния момент все се случва нещо друго, дето ни разсейва, появява се нов проблем някъде и приоритетите рязко се разместват. Иначе досега да сме опукали и Путин, и Асад, и Ким, и Зеленски, и Байдън, и Меркел, и Орбан, и македонците, и гърците, и турците, и ЦСКА, и Левски, и оня нещастник съседа, дето си паркира колата в градинката, и „Софийска топлофикация“, тия от градска мобилност, кмета, шефа, класната, тъщата и част от съседите. Само Бойко да не пипаме. Останалите сме ги одрали живи за части от секундата, но пусто не ни остава време!

За това пък все по-често си търсим политическа партия, която да го направи вместо нас. Да измете всички, дето правят нещата погрешно и да им покаже как се правят правилно. Във всички аспекти.

Покрай мобилизацията в Русия обаче съществува рискът част от тия политически гении да изчезнат за известно време. В смисъл идеите са си идеи, ама па боя си е бой. Нека да разделяме нещата, да помислим, да видим, да изчакаме, да се снишим, да извикаме някой и друг Консултативен съвет, за да се поконсултираме. Па, дано размине. Известно е, че по принцип точно политиците, които подпалват война и безредици, не са сред първите, дето получават призовки за фронта, но човек никога не е сигурен. Из руските сайтове се носи мълвата, че заради ботокса, който си е поставил Путин, толкова подмладен изглеждал, че го взели с 18-годишните. Стават грешки всякакви.

А и международната ситуация много бурно се променя, бе. Кога Крим беше руски, какъв да е, кога Путин стана агресор според президента. Миналата седмица пък Костя от „Възраждане“ искаше да ходи в Москва да се извинява на руския президент, за да оправи отношенията. Те, вика, се влошиха, щото ние се държим предизвикателно. Обявиха ни за враг, ама ние сами сме си виновни, казва още Костя и обещава при първа възможност да измоли прошка от Владимир Владимирович.

Аз на това му викам мъжко поведение. Смел, български лъв, дето сърцето му тупа и лупа, и бърза да завърти опашката пред някой господар, че да не стават грешки. Но не казвам, че Костя е путинист. Човекът гледа алъш-вериш да има. И не само с Русия е толкова решителен, а и с Европа. Не иска да излизаме непременно от ЕС, но само, ако ни дават повече пари. И не ни казват какво да правим. И в никакъв случай не ни контролират к‘во работим и к‘во харчим. И не очакват от нас лоялност, същите ценности, някакъв зор да си даваме за нещо или да се преструваме, че ни пука за тях. Да ви кажа, изискванията на Костя не са нещо нечувано и невиждано, всяка плеймейтка мечтае за същото. Да си хване некой деди, дето да й тъпче пазвата с пари, а тя да няма никакви особени ангажименти освен любов и да не се налага да ходи на работа. Само дето ми се струва, че при Костя идеята е парите да идват от ЕС, а ласките да ги дава на Путин.

Костя не е единственият такъв самороден къс злато, нека не се заблуждаваме. В момента в Европа е пълно с такива герои, дето смятат ЕС за излишен, когато трябва да дават, но за много полезен, когато трябва да взимат. Например италианката Джорджа Мелони, която има всички шансове да влезе в правителството с постфашистката си партия на изборите в неделя. Тя съвсем простичко го обясни: "Искаме ЕС да се намесва само в нещата, с които не можем да се справим сами". Вероятно има предвид дълговете на Италия, ама да не правя твърде бързи заключения. Трябва да призная, че има известна естетика в политическото развитие в Италия. Ботушът е на път да стане верно ботуш.

И не само Италия обува фашистките ботуш в момента. В Швеция в управляващата коалиция също ще потропват. Може би е време да обърнем джендъризма и уок-културата  и да променим всичко, но в новия дух на постфашизма. Защо да не пренапишем Пипи и да я пратим на границата да я пази от бежанци? А Лукчо в Италия да депортира чужденци? Снежанка да затвори седемте джуджета в дом за хора с физически недъзи, а Червената шапчица да изтрепе всички вълци в гората. Има какво да се пипне и по българските приказки. Неродена мома може да я забраним, че навява асоциации с абортите, а дядовата ръкавичка е редно да се пълни с животни само от един вид. Абе, много работа има да се върши, но да не се притесняваме. При толкова избори в годината, все ще го докараме до правилната партия, която да го уреди.