Ани Ерно. Това е името на тазгодишната носителка на Нобеловата награда за литература. Французойката е отличена заради "куража и клиничната точност, с която разкрива корените, колективните ограничения и отчуждението в паметта на човека".
Арно е родена през 1940 г. Носителка е на множество престижни литературни награди в родината си.
Тя започва своята литературна кариера през 1974 г. с Les Armoires vides (Cleaned Out), автобиографичен роман. През 1984 г. печели наградата Renaudot за друго от нейните автобиографични произведения La Place ( Мястото), автобиографичен разказ, фокусиращ се върху връзката ѝ с баща ѝ. Тя създава безпристрастен портрет на баща си и средата, която основно го формира. Гласът на разказвача е неутрален, дистанциран.
В работите си залага на автобиографичния подход.
Така е и в L’événement’ ("Събитието"), един от най-популярните романи на Ерно. Той излиза на френски през 2000 г. и разказва за собствения ѝ нелегален аборт като 23-годишна студентка във Франция преди събитията от 1968 г. Миналата година мемоарното четиво бе екранизирано от режисьорката Одри Диван в едноименния филм, който спечели "Златен лъв" във Венеция.
В България Ерно е превеждана още през 80-те години - новелата ѝ "Мястото" излиза в общ том на издателство "Народна култура" заедно с "С най-хубавия спомен" на Франсоаз Саган и "Добри момчета" на Патрик Модиано. През 1994 г. издателство "Прозорец" пуска на български и "Обикновена страст".
През май тогава 81-годишната писателка издаде 14-ия си роман - "Младият мъж", който е пореден епизод от започнало преди половин век нейно автобиографично пътешествие.
Салман Рушди, който беше намушкан с нож през август, беше сред фаворитите за спечелване на Нобела тази година, сочеха прогнозите на букмейкърите, цитирани от The Guardian. Те, както сочи опита от последните години, почти никога не се сбъдват. Иначе Харуки Мураками или Мишел Уелбек досега щяха да имат по няколко приза, тъй като са сред дежурните фаворити в тези предвиждания.
Никога не се е случвало един и същи писател да получи два пъти Нобелова награда за литература.
През 2018 г. не беше присъдена Нобелова награда за литература и през 2019 г. бяха обявени двама лауреати. Шведската академия взе такова решение, защото броят на членовете й намаля, както и доверието в нея, след разкрития за сексуални посегателства и финансови злоупотреби. Заради скандалите през 2018 г. Шведската академия създаде нов Нобелов комитет по литература съвместно с Нобеловия фонд. Той се състои от петима членове на Академията и петима експерти - критици и издатели.
Средната възраст на носителите на Нобелова награда за литература е 65 години. Най-младият отличен с нея е британският писател и поет Ръдиард Киплинг. Той я получава през 1907 г. за "Книга за джунглата", когато е 42-годишен.
Най-възрастният носител на отличието е британската писателка Дорис Лесинг. През 2007 г., когато й е присъдена Нобеловата награда, тя е на 88 години.
Пръв лауреат на Нобеловата награда за литература е френският поет Рьоне Сюли Прюдом. Двама души отказват да получат Нобеловата награда за литература - руският писател Борис Пастернак през 1958 г. и френският философ Жан-Пол Сартър - през 1964 г.
Сред лауреатите на Нобелова награда за литература са Уилям Фокнър, Ърнест Хемингуей, Албер Камю, Михаил Шолохов, Пабло Неруда, Габриел Гарсия Маркес, Кендзабуро Ое, Орхан Памук.
Уинстън Чърчил получава Нобеловата награда за литература през 1953 г. (по това време е министър-председател на Великобритания). През периода 1945-1953 година той е номиниран за наградата за литература 21 пъти, а два пъти за Нобелова награда за мир.
Най-често носителите на Нобелова награда за литература пишат на английски език. Следват френският, немският и испанският.
Нобелова награда за литература през този век са печелили:
2021 г. - Абдулразак Гурна - Занзибар, Великобритания
2020 г. - Луиз Глук, САЩ
2019 г. - Петер Хандке, Австрия
2018 г. - Олга Токарчук, Полша
2017 г. - Казуо Ишигуро, Великобритания
2016 г. - Боб Дилън, САЩ
2015 г. - Светлана Алексиевич, Беларус
2014 г. - Патрик Модиано, Франция
2013 г. - Алис Мънро, Канада
2012 г. - Мо Ян, Китай
2011 г. - Томас Транстрьомер, Швеция
2010 г. - Марио Варгас Льоса, Перу
2009 г. - Херта Мюлер, Германия
2008 г. - Жан-Мари Гюстав льо Клезио, Франция
2007 г. - Дорис Лесинг, Великобритания
2006 г. - Орхан Памук, Турция
2005 г. - Харолд Пинтър, Великобритания
2004 г. - Елфриде Йелинек, Австрия
2003 г. - Джон М. Кутциа, РЮА
2002 г. - Имре Кертис, Унгария
2001 г. - В.С. Найпол, Тринидад/Великобритания
2000 г. - Гао Синцзян, Китай/Франция
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
