„По-скоро става въпрос за единични акции, отколкото за атака на държавно ниво. Смятам, че ако Русия заповяда атака с възможностите на киберармията, която има, защото тя поддържа киберармия, щяхме да го усетим доста по-болезнено."

Това коментира по Нова тв в понеделник сутрин специалистът по киберсигурност Спас Иванов по повод хакерската атака срещу сайтовете на рзлични институции в България в събота.

„Аз бих го приел по-скоро като предупреждение”, уточни експертът.

По думите му „ако това е официална поръчка от страна на руските власти, стигането до един извършител толкова бързо и толкова лесно на практика би било напълно невъзможно”.

„Ако предположим, че сме стигнали до правилния човек, то по всяка вероятност не е поръчка”, категоричен е Иванов.

Той нарече информацията, че това е официална атака от руска страна, зад която стои един-единствен извършител, „меко казано несериозна”.

Според него ако искаш да блокираш дейността на институции, не атакуваш през уикенда, а в работен ден. 

Бяха ударени сайтовете на банки, медии, министерства и други институции, посочи още Спас Иванов.

DDoS атаката претоварва ресурсите на мрежата или съответно на устройството, което таргетира, вследствие на което неговите легитимни потребители не могат да го използват. Това е и целта на хакерската атака, насочена към някои правителствени сайтове у нас, която беше извършена в почивните дни, обясни по БНТ експертът по киберсигурност Красимир Коцев.

Той уточни, че подобен тип атака не води до изтичане на данни, а може единствено да предотврати възможността на легитимните потребители да достъпват уебсайта.

Според Коцев атака е добре направена, тъй като изисква сериозна координация на екипа, който стои зад реализацията й. Тя таргетира няколко институции едновременно. Не е целяла да навреди сериозно на някоя от тези институции или да саботира работата на държавата. По думите му с тази атака се търси медийно внимание.

Той подчерта, че в последните години се наблюдава много сериозна инициатива от страна на институциите да се защитят - проверяват се системите си за сигурност и се изграждат т.нар. програми за реакция при инцидент, обучават се служителите в администрацията.

Бизнесът в България е по-добре защитен, смята експертът. В институциите все повече се изграждат резервни копия и се наблюдават доста позитивни трендове по отношение защитата на данните.

Работи се по установяването на близо 150 лица, за които се смята, че са съпричастни с хакерската атака към сайтове на български институции от 15 октомври.  Това съобщи пред bTV говорителят на Софийската градска прокуратура(СГП)  Десислава Петрова. Към момента е установена самоличността на едно лице, знае се името му, уточни още тя. 

Вероятно ще се поиска екстрадиция към България на вече установеното лице, което е съпричастно към хакерската атака, добави прокурор Петрова. 

Има данни за атака към 14 сайта на министерства, агенции и други институции, каза още говорителят на СГП. По думите ѝ няма опит за източване на чувствителна информация, а само временно затруднен достъп до сайтовете. Стана ясно, че и сайтът на летище Бургас е бил временно недостъпен около 13:00 часа на 15 октомври, съобщи още Петрова.