Премиерът Кирил Петков обяви, че след оттеглянето на "Има такъв народ" - една от четирите партии в управленската коалиция, кабинетът ще продължи да действа като правителство на малцинството. Това означава правителство, което няма подкрепата на 50% плюс един от депутатите, или 121 гласа.

В чл. 81., ал. 2 от Конституцията е записано, че Народното събрание приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато основният закон на страната не изисква друго мнозинство.

За приемане на закони и дори за гласуване на правителство Конституцията не изисква друго мнозинство. Това означава, че е достатъчно в залата да има поне 121 депутати за кворум, от които 61 да гласуват "за". И правителството може да продължи да работи без проблеми.

Трите партии, които остават в управляващото мнозинство, имат общо 109 депутати. "Продължаваме промяната" е с 67 народни представители, БСП има 26, а "Демократична България" - 16.

Трите партии, които са в опозиция имат общо 106 депутати. ГЕРБ е с 59, ДПС има 34, "Възраждане" -13

"Има такъв народ" е с 25 депутати и те ще бъдат решаващият фактор в бъдещата политическата ситуация. Достатъчно е ИТН само да не участва в гласуванията и правителството може да продължи да работи. Ако обаче депутатите от тази партия гласуват заедно с опозицията, работата на кабинета ще бъде затруднена, и той дори може да падне.

Трите опозиционни към момента партии нямат достатъчно гласове за вот на недоверие. Това е едно от гласуванията, за които Конституцията изрично изисква поне 121 гласа "за" вота (чл 89., ал. 1). Подобен сбор на гласове може да се постигне само ако "Има такъв народ" подкрепи вот на недоверие, заедно с ГЕРБ, ДПС и "Възраждане".

В сегашната нестабилна политическа ситуация възможността правителството да приключи мандата си предсрочно винаги е била съвсем реална.

Ето какво следва, ако тази възможност стане факт.

Ако правителството падне от власт предсрочно, влизаме в хипотезата на чл. 99 от Конституцията. Според този текст президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство. Това отново ще бъде "Продължаваме промяната".

Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, държавният глава възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат. Този път мандатът ще отиде при ГЕРБ.

Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател.

Ако проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател. Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, държавният глава назначава служебен кабинет, разпуска парламента и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3.

В чл. 64, ал. 3 е записано, че избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишния парламент.

В този смисъл, ако приемем хипотетично, че правителството падне при вот на недоверие още другата седмица и че за "извъртането" на трите проучвателни мандата трябват по 7-дни (макар такъв срок да е упоменат само за първия), то при съвсем неточни изчисления най-ранната възможна дата за евентуални предсрочни избори ще бъде някъде в средата на септември.