Левият кандидат Инасиу Лула води с между 6 и 7 на сто пред крайно десния Жаир Болсонаро.

Това сочат две проучвания, огласени преди утрешния втори решителен тур на президентските избори в Бразилия. Очаква се това да бъде най-оспорваният вот, като не е изключено в последния момент разликата да се стопи. Не липсват и смели прогнози за втори мандат на Болсонаро.

Все пак по-вероятно е да спечели Лула, който изкара два президентски мандата в периода 2003-2010 г.

Държавният глава в Бразилия встъпва на 1 януари в годината след изборите и завършва на 31 декември в годината на следващия вот.

Ако той победи, за първи път в съвременната история на Бразилия един президент ще се завърне на власт. Конституцията не ограничава броя на мандатите, но позволява най-много два последователни. Въпреки това завръщането, макар и след прекъсване, не се считаше за добър вкус – поне досега. Болсонаро обаче е толкова арогантен, че мнозина са готови да си затворят очите, само и само той да напусне президентския дворец „Планалту“.

Изборите са толкова оспорвани, че според допитванията тези, които няма да гласуват, и тези, които смятат да пуснат празна бюлетина, са едва 1,6 на сто.

Болсонаро за бой се стяга

На първия тур на 2 октомври Лула спечели само с 5 процента преднина, макар прогнозите да бяха за разгромяващ успех. Това окрили Болсонаро, който твърди, че може да бъде победен на втория тур само с фалшификации. Той се зарече да оспори резултатите, ако те са в негова вреда. И дори се закани да организира протести, подобно на Доналд Тръмп в САЩ в началото на 2021 г. Нищо чудно – крайно десният бразилски политик и бивш военен е почитател на бившия президент на САЩ.

Върховният избирателен съд (ВИС) на Бразилия е готов за обжалване и очаква напрежение след обявяването на резултатите. Болсонаро призова привържениците си да се съберат край избирателните секции малко преди затварянето им. Това породи опасения от сблъсъци.

Болсонаро не си губи времето. Той твърди, че съществуващата в Бразилия система за електронно гласуване е уязвима. В началото на седмицата той обвини ВИС, че пренебрегнал жалбата му, според която радиостанциите дали повече ефирно време на кампанията на Лула, отколкото на неговата.

Жаир Болсонаро е първият десен президент на Бразилия след края на военната диктатура през 1985 г. Той смята, че този режим е бил полезен за страната и често хвали чилийския диктатор Аугусто Пиночет.

Президентът е скептичен към COVID-19, макар със своите 687 000 смъртни случая Бразилия да е втората в света страна по брой жертви на пандемията. Болсонаро се прочу с презрителното си отношение към жените, като дори обиди френската първа дама Брижит Макрон. Той неведнъж се е изказвал пренебрежително и към местното население.

Лула – икономически подем и страшна корупция

При управлението на Лула от 2003 до 2010 г. Бразилия изживя огромен подем. Привлечени бяха многомилиардни инвестиции. Мнозина олбаче забравиха, че основите на всичко това бяха положени от консервативния социалдемократ Фернанду Енрике Кардозу – президент от 1995 до 2002 г. Той въведе строга финансова дисциплина. Лула просто обра плодовете на постиженията на предшественика си.

Някои подигравателно оприличават Инасиу Лула с Форест Гъмп и изтъкват, че той инстинктивно прави това, което трябва. Бившият президент няма висше образование – той е стругар, издигнал се до синдикален лидер в икономическата столица на страната Сао Паулу.

Лула и основаната от него Партия на трудещите се (ПТ) обаче оставиха тежко наследство, което се оказа бомба със закъснител. Това бе невероятно раздутият от самия него държавен апарат. Наследничката му и негово лично протеже Дилма Русеф (чийто баща е българин) по закон нямаше право да прави съкращения.

Още през 2010 г. - последната година от управлението на Лула,  икономиката на Бразилия започна да бележи съвсем слаб ръст. Но докато оправданието тук бе световната финансова и икономическа криза, какво да кажем за корупцията, срещу която в Бразилия като че ли, както би казал Вапцаров, „бронебойни патрони няма открити“.

Години по-късно се разбра, че през 2006 г. бразилският държавен петролен гигант „Петробраз“ е купил за 320 милиона долара 50 на сто от американската рафинерия „Пасадина рефайнинг систем“ (ПРС). Дотогава в продължение на година тя е била собственост на белгийската „Астра ойл“, която я е придобила само за 40 милиона долара. Интересно как само за година цената на една рафинерия скача цели 8 пъти?

Самият Лула получи две присъди за корупция и пране на пари, свързани с „Петробраз“. През 2018 г. той бе осъден на 12 г. и 1 месец затвор за това, че получил апартамент от строителна компания в замяна на договор с петролния гигант. А година по-късно го осъдиха на 12 години и 11 месеца заради ремонт от свързани с „Петробраз“ държавни компании на негова къща, която всъщност се водела на негов близък.

Така Лула получи общо 25 г. зад решетките. Той бе лишен от политически права, което му попречи да се кандидатира на изборите през 2018 г. Те бяха спечелени от Болсонаро.

Привържениците на Лула смятат, че присъдите са целели именно елиминирането му от вота, който иначе той е щял да спечели убедително.

През 2021 г. Федералният върховен съд отмени всички обвинения и присъди. Магистратите постановиха, че съдията Сержиу Мору няма правомощия да съди бивш държавен глава. Лула бе освободен и отново шумно влезе в политиката.

Бразилия днес е далеч от благоденствието

Сега обаче ситуацията е далеч от тази през 2002 г., припомнят наблюдатели. Бразилия се върна към растежа едва миналата година. Въпреки това инфлацията и безработицата остават високи.

С 47 503 убийства през 2021 г. (въпреки спада от 6,5%) Бразилия остава една от страните с най-много насилие, отбелязва АФП, цитирана от БТА. Това прави една пета от умишлените убийства по света. През 2021 г. неправителствената организация "Форум за сигурност" отчете, че на всеки 10 минути в страната се случва едно изнасилване.

Пандемията увеличи и без това огромните неравенства в Бразилия, където съществуват хиляди бедняшки квартали, известни като фавели. Нивото на бедност (по-малко от 5,50 долара на ден) е скочило от 24% на 30% между 2014 г. и 2022 г.

Гладът се е увеличил със 73% от 2020 г. насам, като засяга 33,1 милиона бразилци, според Бразилската мрежа за проучвания на хранителния суверенитет и сигурност.

С всичко това ще трябва да се пребори този кандидат, който ще спечели утре. Тогава ще разбере кой отново ще влезе в президентския дворец „Планалту“ на 1 януари 2023 г. Оитатилят няма да е нов. Или Жаир Борсонаро ще бъде преизбран, или Луис Инасиу Лула да Силва ще се завърне във властта.

Бедните са на страната на Лула. При неговото управление благодарение на социалните програми милиони хора излязоха от бедността и напуснаха фавелите. Но и злоупотребите с помощите се оказаха огромни. Милиони деца така и не тръгнаха на училище, а помощите бяфа прахосани по други направления.

Същевременно зад Болсонаро застава немалка част от замогналата се през последните години средна гласа от селските райони. На първия тур той спечели в 6 от 7-те щата с най-развито селско стопанство начело с най-населения в страната – Сао Паулу.

Три дни преди изборите – на 27 октомври, Федералният върховният съд в Бразилия нанесе сериозен удар по Болсонаро. Не се знае обаче дали това ще повлияе на утрешното гласуване.

Магистратите обявиха, че смятат да принудят правителството (което е на президента) в срок от 60 дни да възстанови дейността на разполагащия с милиарди долари Фонд „Амазония“. Тя бе замразена именно от Болсонаро през 2019 г., малко след като той встъпи в длъжност. Тогава президентската администрация реши да промени начина на управление на фонда, чиято цел е намаляване на обезлесяването на най-голямата джунгла на Земята. Само Норвегия е внесла в него над 1 милиард долара. Аргументът бе, че търговската стопанска и минна дейност ще помогнат за изкореняването на бедността в региона. Оттогава обаче изсичането придоби застрашителни размери.