Представители на над 200 държави се събират днес в египетския курорт Шарм ел Шейх, за да обсъждат криматичните промени. Климатичната конференция ще се занимава най-вече с въпроса дали е възможно да се спре или поне забави глобалното затопляне и да се достигне целта от само 1,5 градуса повишение на температурите до 2050 година.

Основна тема на конференцията е и финансирането на страните, които са най-засегнати от климатичните промени. Още през 2009 година западните държави обещаха годишно да плащат от 2020 година 100 милиарда долара за финансирането на защита от климатични катастрофи. Но не спазиха обещанието си. През 2020 бяха събрани само 83,3 милиарда евро. Актуални данни няма, но се знае, че през 2022 година тази сума е още по-ниска. От 2025 година тази сума обаче трябва значително да се повиши. Само за защита от някои природни бедствия като строеж на язовирни стени и предупредителни системи от 2030 година ще са нужни по 300 милиарда долара годишно. 

Конференцията е част от едни вече 30-годишни дебати, споразумения и подписани договори, а началото им бе поставено през 1992 година с подписването на Климатичната рамкова конвенция. От катастрофалните климатични събития в Пакистан, Африка, части на Европа и Америка трябва да извлечем спешно поуки, заяви при откриване на конференцията външният министър на Египет Самих Шукри.

Германската външна министърка Аналена Бербок посочи: „Човечеството се приближава с бързи крачки към пропаст, от която няма връщане назад, ако затоплянето достигне 2,5 градуса.“

В конференцията ще вземат участие 110 президенти и премиери – сред тях президентът на САЩ Джо Байдън, германския канцлер Олаф Шолц, британският премиер Руши Сунак. Общо 44 000 души ще присъстват на конференцията.

Президентът на миналогодишната конференция COP26 в Глазгоу Алок Шарма заяви при предаването на поста на Египет, че към днешна дата вече има вече цели региони на планетата, които не могат да бъдат обитавани и хората напускат, спасявайки живота си.

„Това е трагедия за цели народи. Бруталната и незаконна война на Путин срещу Украйна освен това задълбочи тази криза и предизвика десетки нови“, каза още той. Енергийна криза, криза за храни, несигурност, инфлация и дългова спирала – всичко това е резултат от тази война, заяви още той.

В подготвен за конференцията доклад на Световната метеорологична организация става ясно, че изминалите осем години са най-горещите от началото на измерванията на температурите.  Средната световна температура е с 1,15 градуса по-висока от средната температура по време на прединдустриалната епоха.

Концентрацията на въглеродния двуокис, метана и диазотния моноксид са достигнали нови нива на концентрация в атмосферата. Дори и през тази година нивата на трите газа се е повишило още повече.

„Имаме толкова високи нива на въглероден двуокис в атмосферата, че границата от 1,5 градуса стана недостижима“, е изводът на специалистите.

А колкото по-голямо е затоплянето, толкова по-катастрофални са последиците за планетата.

Човечеството може да вземе завоя вече само с радикални решения. Международната общност на думи се съгласява с това, но никой не предприема реални действия, критикуват още климатичните изследователи.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутереш посочи: „В най-новия доклад за състоянието на климата можем да прочетем хрониката на климатичния хаос. Конференцията COP27 е мястото, на което светът спешно трябва вече да вземе мерки.“

Заради сушата в Източна Африка до средата на тази година 19,3 милиона души са били засегнати от глад и липса на питейна вода.

Наводненията в Пакистан отнеха живота на 1700 души, а 8 милиона трябваше да напуснат домовете си.

Германският канцлер Олаф Шолц ще настоява за повече пари и специални фондове за страните, които са най-засегнати от климатичните промени.