Един от най-раздутите бюджети на Републиката в последните години бе приет днес окончателно от депутатите в Народното събрание, след като одобриха и последните текстове от предложената от Министерство на финансите актуализация. 

Маратонът премина под знака на сериозни вътрешни и външнополитически кризи и бе белязан от решенията на очевидното ново мнозинство в парламента - ГЕРБ, ДПС, "Има такъв народ" и "Възраждане". Именно тези партии успяха да променят основната рамка на идеите на Асен Василев и да надуят допълнително приходи и разходи и така в крайна сметка се стигна до нови 760 млн. лв., които държавата смята да преразпредели до края на тази година. Те, според депутатите, ще дойдат от допълнителни приходи от ДДС, заради високата инфлация. 

Впечатляващото - или по-скоро изненадващото - бе, че преди започването на дебатите и по време на първото четене опозицията скъса от критики правителството, заради неговата фискална политика. Според нея дефицитът бил прекалено голям, дългът прекомерен и едва ли не страната върви към фалит. Именно с такива аргументи бе иницииран и вотът на недоверие, който свали правителството. 

В хода на процедурата обаче всички дружно си признаха, че пари има и че фискалната стабилност не е застрашена. Последното дори бе изказано от трибуната на НС от самия Йордан Цонев. 

Генералното положение: 

Актуализацията на бюджета предполага няколко основни положение: 

- Очаквана очаква средногодишна инфлация от 11,9%;

- Таванът на дълга ще бъде увеличен с нови 3 млрд. лв. до общо 10,3 млрд. лв.;

- Дефицитът в хазната остава на планирания досега размер от 4,1%;

- Две увеличения на пенсиите, съответно от 1 юли и 1 октомври. 

- Бизнесът ще продължи да получава компенсации за високите цени на тока;

Във всичко това обаче липсва онова, заради което актуализацията бе обявена още през февруари - т.е. преди да е приет основният бюджет за годината. Обещаните тогава реформи в редица сектори така и няма да се състоят сега, въпреки че би трябвало всички министерства да са направили план-разчети за такива. Причината е ясна - форсмажорната ситуация покрай войната в Украйна. Или поне това е оправданието. 

В крайна сметка въпреки споровете, депутатите завършиха с поздравления за добрата работа и за кооперативността. Така трябвало да се работи и за напред, обявиха те, и напуснаха залата. 

За дефицита

Засега обещанието на Асен Василев, че дефицитът няма да бъде допълнително надут от "хеликоптерните" пари, които правителството смята да раздаде под формата на антикризисни мерки - е спазено.

Мотивите към проекта показват, че основното финансиране ще дойде за сметка на по-високите над заложените в плана приходи за годината в съответствие с променените макроикономически очаквания в актуализираната прогноза на  Министерството на финансите (МФ) и по-високи от очакваните постъпления по сметката за средства от ЕС на Националния фонд.

Растеж и инфлация

Данните, които МФ представя за очаквания растеж и инфлация са ревизирани спрямо последното развитие на ситуацията в региона и света. Така очакваното нарастване на БВП е сведено до 2,9%, което в номинална стойност означава БВП от малко над 150 млрд. лв. 

В същото време кабинетът твърди, че очаква безработицата да остане на рекордно ниски нива и дори да се наблюдава увеличение на тези, които тепърва ще се вливат в пазара на труда. Най-вече - украинци, които са решили да останат у нас. Крайната безработица за 2022 година се очаква да бъде 4,5%. 

Що се отнася до инфлацията, прогнозата за нейния ръст е отново ревизирана и сега се очаква тя да скочи до 11,9% на средногодишна основа. За май тя достигна до 14,4% по неизчистените данни на НСИ. Интересното е, че МФ смята, че увеличението на цените на енергоресурсите е вече почти овладяно, но се очаква по-силна инфлационна вълна при основните храни, която може да се ускори до почти 24% през декември. 

Увеличението на пенсиите

Депутатите приеха и промени в бюджета на Държавното обществено осигуряване, с които се предвижда двукратно увеличение на пенсиите - едно от първи юли и едно от първи октомври. 

От юли увеличението е  10% + 60 лв. от добавката, която вече става част от общата пенсия. Това показва, че минималната пенсия ще достигне до 467 лв. 

От първи октомври пък ще се увеличи максималната пенсия до 3400 лв. Освен това тези, които се получават за трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31 декември на миналата година ще се преизчислят през умножаване на индивидуалния коефициент по средномесечният осигурителен доход за страната. 

Новостите

Новото мнозинство успя да прокара редица нови разходи, повечето, от които спорни от гледна точка на първоначалното им твърдение, че пари в хазната няма и че е застрашена фискалната стабилност. 

Така в крайна сметка бяха приети допълнителни разходи за отделни министерства, различни държавни структури, както и общински такива, вдигат се заплати, помощи, субсидии.  Най-голямо парче от пая взимат земеделските производители, които ще получат 300 млн. лв. повече. МВР пък "отхапа" 175 млн. лв. за заплати. Общините - 100 млн. лв. повече. 

Печеливши се оказаха и хората, занимаващи се със сценични изкуства, библиотеките, областните управи, болници, религиозни учреждения и университети. 

Поправените грешки

Компенсациите към бизнеса за високата цена на електроенергията ще продължат и след първи юли. Това решиха днес депутатите, след като онзи ден на бюджетна комисия отхвърлиха всички предложения за помощта и с това предизвика вълна от тежки критики и възмущение от работодателите. 

Така от първи юли бизнесът ще може да разчита на компенсация в размер на 100% за суми в сметките си, които надвишават 250 лв. за мегаватчас. Предложението бе компромисно и дойде след много дебати, но в крайна сметка бе подкрепено с гигантско мнозинство от почти всички присъстващи в залата. 

Идеята за конкретния текст дойде от ГЕРБ и бе подкрепена от всички, включително от депутатите на управляващите. Базата от 250 лв. за мегаватчас пък бе предложение на Георги Ганев от "Демократична България", което влезе в текста на ГЕРБ. 

Отстъпката за горивата влиза в сила 

Днес депутатите приеха окончателно и отстъпката за зареждане на гориво от 25 стотинки на литър. "За" гласуваха 160 депутати, цели 56 обаче бяха "против". 

Мярката важи само за автомобили със собственик физическо лице, което означава, че няма да е достъпна за фирмите. Тя ще може да се ползва за бензин А95, дизел без добавки, втечнен нефтен газ и природен газ. Важно е да се знае, че отстъпката важи до 50 литра на месец, като контрола ще се води от НАП. Бензиностанциите ще въвеждат данните на автомобила по малък талон в системите си и те ще бъдат достъпни и на касовите бележки. 

Мярката ще струва около 150 млн. лв. до края на годината. 

Макар да получи подкрепа, отстъпката, която е идея на правителството, получи много критики, заради своята нецеленасоченост. Идеята на опозицията е, че всеки може да я ползва - и хора, които реално са затруднени да плащат горивото си в настоящата ситуация, както и от такива, които нямат проблем да поемат увеличените разходи. 

Защитата на Министерството на финансите е ясна отдавна - бонусът ще се дава само за горива без добавки, което означава, че хора със скъпи коли няма да я ползват, за да не съсипват скъпите си двигатели. 

Важно е да се знае, че мярката няма да влезе в сила веднага от първи юли, а три дни след обявяването й в Държавен вестник. От асоциацията на търговците на горива обявиха, че имат готовност да започнат да дават отстъпката веднага след това. 

Дългът расте

Днес бе прието и решението да се увеличи таванът на максималния дълг, който правителството може да изтегли до края на годината. Така от 7,3 млрд. лв., както бе записано в оригиналния текст на бюджета, той пораства до 10,3 млрд. лв. 

Причината за исканото увеличение е, че догодина предстои падеж за плащане на старо задължение в размер на 3 млрд. лв. Идеята да се наберат парите през тази година е логична, защото очакването е, че доходността - или казано просто - лихвите по дълговете ще растат, заради движенията на централните банки. Така страната ще спести няколко десетки милиона лева от лихви. 

Ако целият размер на възможния дълг бъде изтеглен, това означава, че към края на годината той ще достигне до размер от почти 39 млрд. лв. или 25,6% от БВП. Дори и така страната ни остава втората с най-ниско задължение в ЕС след Естония. 

Интересното е, че този текст мина много лесно - без дебати и без спорове. Всичко това въпреки критиките на опозицията от предишните седмици, че правителството вкарва страната в дългова спирала.