- Г-н Георгиев, вие сте ново лице за политиката – по-малко от година председател на Столичния общински съвет (СОС), но малко хора знаят, че сте и адвокат, и университетски преподавател. Кое е приоритетното ви амплоа?

Работата ми като председател на СОС обсебва почти всичко. Но пък тези две професии – адвокат и преподавател, помагат много на третата, защото работата със студенти дава много уроци и обратна връзка. Да следиш аудиторията, разбрали ли са те колегите, или не и ако не са – да се върнеш обратно да обясниш, докато не стане наистина ясно. Университетската професия е страхотна. Те са две вътре всъщност – когато си учен, изследовател – ти с книгите, правиш си проучвания и научаваш много, и другата – когато си преподавател. На студентите си казвам, че България има нужда от изключително будни, подготвени, неподлежащи на манипулация хора. Колкото по-подготвен е човек, толкова по-критичен е към всяка власт, изисква повече, знае как да се постигне желаното, умее да убеди и околните в правотата си, по-лесно намира съмишленици. Това е естественият път към подобряване на качеството във всички сфери на обществения ни живот. Дано не звучи утопично.

- Хората винаги са мнителни - защо човек с успешна кариера се захваща с политика?

При мен процесът беше обратен – политиката ме намери. И аз реших да остана в нея. В миналото съм помагал като юрист на Столичната община, преди последните избори получих покана от кмета Йорданка Фандъкова да се включа в листата за общински съветници като част от гражданската непартийна квота от експерти. Дълго мислих и прецених, че успешната кариера дотук ми дава свобода на действията и независимост. В момента, в който някой поиска нещо от мен, което не отговаря на принципите и морала, ще си тръгна и ще кажа „Борих се, но не мога повече“.

Винаги съм се интересувал от обществена дейност и съм бил активен. Реших, че след като ми се дава възможност, не пречи да опитам да дам своя принос да живеем в по-добре изглеждащ и управляван град – част от нещата вече ги постигаме. Прегърнах и няколко каузи и ги придвижвам постепенно, радва ме консенсусът, който постигам между отделните политически групи – и за наредбата срещу безразборното гърмене на фойерверки, и програмата за тротоарите. Искам да опитам да приложа на практика това, на което уча студентите – какво е правото по учебник. Давайки си сметка, че рано или късно тази машина сигурно ще ме смачка.

Има парадокс в нашите разбирания като общество – едновременно искаме да ни управляват хора, чийто живот не зависи от политиката като източник на прехрана, обаче се чудим и сме мнителни защо успешни хора не искат да ни управляват. Какви са инструкциите за безопасност в самолета? В случай на авария първо сложете маската на себе си и после на другия, който зависи от вас. Това означава, че преди да влезем в политиката, трябва да сме извървели някакъв професионален път, а не да трупаме опит тепърва на гърба на хората. Младостта е добро качество, но тя „си отива и е ясно това“ – по Мишо Белчев. Накратко, така, както искаме близките ни да ги лекува лекар с авторитет, специалист с име, така и управлението на града и държавата ни трябва да е занимание на такива хора. А не на дилетанти. 

- И все пак „политик“ като да е мръсна дума – особено на фона на събитията в българската политика от последните години и особено последната година и половина на противопоставяне.

Затова казвам – образованието е много важно, но трябва и практическият опит. Ние имаме отчайваща нужда от здрав разум и от адекватни хора в политика. От всички партии.

- Когато вашата звезда в общината изгря, някои обявиха, че сте човек, посочен от така модерния напоследък (отново) бизнесмен Орлин Алексиев да заемете неговото място. Негов наследник ли сте?

Този въпрос го повдига конкретно един колега от опозицията, основно поради професионална ревност. Аз познавам почти всички общински съветници от предходния мандат, от всички партии. Професията ми на адвокат ме доведе в общината. Кантората, в която работех заедно с колежката Лена Бориславова, работеше с общината – по въвеждането на  зоните за платено паркиране, по делото за референдума за концесията на „Софийска вода“, по делото за референдума за презастрояването в „Младост“. По това време съм бил на комисии на общинския съвет, консултирал съм общинските съветници и оттам познавам и Орлин Алексиев, и всички останали.

Ако ми погледне човек биографията – не искам да звуча самонадеяно, но ако си успял да завършиш с отличие Юридическия факултет на Софийския университет, след това магистратура в един от най-добрите английски университети – King’s College London, ако си се явил на изпит пред светилата на гражданскоправните науки и са те избрали за асистент в катедрата си, ако си защитил успешно докторат, ако те уважават колегите  в университета и си направил що-годе успешен бизнес, изглежда да си вършиш работата в общинския съвет не е някакво изключение. Като говоря тук пред вас, не ми слага някой друг думите в устата, нали? Но често нормалните хора не се занимават с политика, защото все трябва да обясняват, че „нямат сестра“. Сега, като казах, че съм работил с Лена, сигурно ще се появи интрига, че съм близък с „Продължаваме промяната“.

Шегувах се, че общинският съвет надживява четвърти парламент. В СОС вече общуваме по-качествено, задаваме друг маниер на работа и аз ще съм удовлетворен, ако имам своя скромен принос в подобряването на тона между отделните партии. Другото са, пак казвам, спекулации на хора, които вероятно съзират в мен някаква имагинерна конкуренция. Но ако целта ни е да полагаме грижи за града, по-скоро трябва да се радваме, че има хора, които работят с различни партии. Не във всяко нещо да съзираме конкуренция, да пришием нещо на някого и да го вкарваме в режим на обяснение, вместо да говорим за направеното. Гордея се с консенсуса за първата в страната правна клиника за защита срещу домашното насилие, в която 100 жени ще получат безплатно помощ от квалифицирани адвокати. И с още много други общи решения в полза на града. Персоналните нападки са инструмент на безидейните в политиката, на зависимите от нея хора, които нямат друга прехрана и друга среда. Говори общи приказки този, който няма конкретни решения. Аз не разбирам по този начин престоя си в политиката и ще опитам, доколкото имам сили, да променя средата. Зная, че ще е трудно. Но трябва да опитам. Заради убеждението ми, че така е правилно – да положиш усилия, да имаш отношение. Защото знаете – когато си тръгват отвратените, остават отвратителните. Наскоро прочетох нещо от Калин Донков, в което се казваше нещо като мръсниците вървят през шпалир от чисти хора („И така мръсникът върви напред през шпалир от чисти“ – б.а.).

- Казвате, че откакто сте начело на СОС, общувате по-качествено тук, в местния парламент, отколкото си общуват в националния. Какво е по-различното?

Преди девет месеца СОС беше раздиран от конфликти, имаше крайно полюсно противопоставяне. Лично аз за себе си пораснах в разбирането си за това как не може винаги ти да си прав, как не може да се налагаш, как не е нормално и не е здравословно ти да определяш от началото до края, до последната запетая, проект на решение за нещо. Има управление на малцинството в СОС – не знам дали това е известно. Но успяваме да убедим колегите и за тези няколко месеца взехме много полезни решения за града.

- Имате предвид „патриотите“.

Съветниците от ГЕРБ сме 27, имаме подкрепата на „Патриоти за София“, но не по всички въпроси. Ако видите през последните около два месеца, те не гласуват половината от докладите с нас – или са против, или са въздържали се. Но например програмата за тротоарите, моята голяма гордост на този етап – 120 милиона лева за тротоари, 11 пъти повече площи, всичко това стана с гласовете на 48 общински съветници, от групите както на ГЕРБ, така и на БСП, и на „Демократична България“. Защо? Защото имаме диалог. Даваме идеи, преди да вземем решението, изпращаме доклад на колегите от опозицията. Затова казвам, че е много важно човек да не си мисли, че е началото и края. Аз съм „новобранец“ тук, има стари „кримки“, които могат да ме „сготвят“ за нула време, затова гледам да съм нащрек. Ето защо трябва да има, от една страна, диалогичност, от друга – качество, качество, качество. Тоест стремим се да даваме достатъчно добри, лишени от политизиране каузи. Както стана с увеличения контрол по програмата за тротоарите – приехме го, за да не стане после „ремонт на ремонта“. Контрол има на практика и от опозицията – 1/3 от районните кметове са от „Демократична България“. Имаме и независими, и от БСП. Отпускаме по 750 000 лв. годишно за срока на програмата на тротоарите, за да може във всеки район да се назначи по един нов контролиращ, за да няма „жвакащи“ плочки.
Ето, проблемът с фойерверките – направихме среща с родителите, с „Четири лапи“, направихме среща и с Марта Георгиева (общинска съветничка от ДБ – б.а.), за която животните са голяма кауза, разбира се, чухме търговците. Да, сблъскваме се с лобизъм, с политически критики, но това не са бизнес решения. Човек, когато има гръбнак, трябва да  отстоява позициите си.

- И така по естествен път стигаме до местни избори 2023. Вие имате ли амбиции да сте кандидат за кмет на София?

За мен този въпрос изобщо не стои на дневен ред. Преди девет месеца се явих на избори за доверието на общинските съветници и бях избран за председател на СОС. Управлението е много прагматичен процес. Тук, в общината, не можем да говорим за истории от сътворението на света, защото имаме конкретен проблем с тротоарите, с градския транспорт или друг. Хората, които само философстват, не могат да произвеждат решения. Ние не можем да си позволим да сме от тях. Просто градът не го заслужава.

- Политическата демагогия тепърва предстои – с наближаването на местните избори. Противоборството между групите ще се изостря. Как ще работи общинският съвет в предизборна обстановка?

Сигурно ще има противопоставяния. Те и сега са факт, всеки ден. Имаме огромен проблем с правителството например. 

- Държавната помощ за градския транспорт?

Да. В непрекъснат обяснителен режим сме. Само че има разчети, има сметки. Цените за ток и за газ в цялата страна са поскъпнали, а градският транспорт на София е на газ и на електрическа енергия. Проблемът не е плод на някаква злоупотреба, а на 330% поскъпване на природния газ – сравних първото тримесечие на тази година с първото тримесечие на миналата. Утре ще ме попитате: „Г-н Георгиев, защо се разреждат наполовина автобусите?“. Не мога да тръгна да ви говоря за това кое е първо – кокошката или яйцето. Трябва  конкретно решение.

Контрааргументът на Асен Василев като финансов министър по този и по всякакви други въпроси що се отнася до искане на пари бе реформирайте, оптимизирайте и тогава  ще получите. В случая покрай  протестите, в които се включиха и служители на столичните дружества, стана ясно, че бордовете на тези дружества са големи, заплатите там – високи, а в същото време се плаши със съкращения на  служители, в т.ч. на шофьори.

Ами трябваше да променят закона. Колко големи са бордовете е описано в Закона за публичните предприятия. По-малките дружества имат по трима, големите – по минимум петима. Ние сме избрали минималния брой. А заплатите се определят от наредба на общинския съвет, в която се казва, че съобразно постигнатия финансов резултат, активите, които се управляват, се получават съответните възнаграждения.

И реформи се правят – с 5% бяха намалени разписанията през септември м.г. Всеки месец оптимизираме разписания. Над 70% от разписанията са ускорени – тоест чрез повишаване на скоростта на движение и промени в графика в час пик се увеличават пробегът и автобусите, а в по-късните часове се разреждат.

На второ място – няма как да приемем тезата да премахнем линии. Защото, първо – няма линии, които да дублират метрото. И второ – за да дойдете до метростанцията, вие трябва да стигнете дотам някак от своя квартал. Над 70% от автобусите имат довеждаща функция, 100% от трамваите имат връзка с метрото. Над 70 на сто от продадените билети са дигитални – и това е за осем месеца и въпреки пандемията.

Така че по въпроса с реформите – съкратили сме 5% от разписанието, месечно го променяме там, където е необходимо, и съкращаваме хора, не е вярно, че не го правим – близо 400 души от административния персонал са освободени или пенсионирани. Само че няма да дойде някой министър да кара трамвая, нали така? Трябва да го карат хората, които стават в 4 ч. сутринта, за да са в 5 ч. в депото, на които ние трябва да дадем адекватно и справедливо заплащане, защото това е тежък и отговорен труд. Но този маниер на правителството на ангро, да съберем всичко наедно, просто не е сериозен. Тук услужливо се подаваха от опозицията тези на правителството, които са непроверени и лесно оборими.

- Все пак постихнахте частичен успех.

Да, с актуализацията на бюджета парламентът одобри компенсации за градския транспорт на София от 74 млн. лв. Това е половината от нужната сума за издръжката му до края на годината. Но е спасителна и на първо време ще осигурим работата за идните няколко месеца. Благодаря на всички народни представители, които подходиха отговорно и одобриха така нужните компенсации - те са в подкрепа на два милиона граждани, които живеят в столицата. Не за една или друга партия. Със съжаление отбелязвам, че актуализацията на бюджета в тази част не бе подкрепена от “Продължаваме промяната" и "Демократична България".

- Имам чувството, че ще се пенсионирам с няколко столични теми, в т.ч. билетчето за изминато разстояние, детските градини, т.нар. МОЧА.

За детските градини – Столична община е предвидила пари за всички детски градини, за чиито проекти има готовност и те са на управление при районните кметове.

Що се отнася до билета за време, вече имаме обсъждане на наредбата. Но съм разочарован от скоростта, с която една група от представители на всички партии работи. Много се забавиха. За да се постигне политически консенсус, цената бе осем месеца. 

Паметникът на Съветската армия – това, както и въпросът с украинското знаме на фасадата, са ми най-щекотливите теми, откакто съм поел поста. МОЧА е държавна собственост, не общинска. Така, както не мога да ви кажа какво да правите със собственото си жилище, освен ако не нарушавате закона, така и ние нямаме причина да се месим в решение, което държавата трябва да вземе. Аргументът, че не били намерили документ за собственост, е смешен. По силата на закона държавата е собственик и те много добре го знаят – въпреки приетото решение на общинския съвет от 90-те години.

В тази връзка, обществото ни е изключително поляризирано. Но затова са политиците – за да прокарват път там, където го няма. Ние направихме немислимото – БСП, ГЕРБ и ДБ гласувахме заедно за изграждане на тротоари, гласувахме заедно за корекция на бюджета за първото тримесечие. Това никога не се е случвало. That's the Spirit.

- Но нарицателните „ремонт, на ремонта“ и „хубаво е, но не е готово“ си стоят.

Ние сме длъжници на софиянци и сме далече от самодоволството. Можем всичко да го правим по-добре и по-бързо. Но ако се поставите в моите обувки, хайде да видим как да заличим тези нарицателни. Първи вариант – не правите нищо, че да не ви критикуват. Добре ли е за града това? Според мен е пагубно. Втори вариант – научавате си уроците и го правите по-добре. За да няма ремонт на ремонта, възлагате контрол на контрола.

- Да завършим с това, което отрекохте да е в дневния ви ред. Ще задам въпроса така: бихте ли били склонен, ако ви номинират за кмет на София, да приемете тази номинация?

Наистина не стои на дневен ред. В момента работя като председател на общинския съвет. За себе си искам да видя дали това, което правя, има  ефект, как се приема от хората. И понеже се делим на „умно-красиви“ и останалите, си мисля, че не е нито умно, нито красиво да се делим по този начин. Майка ми ме е възпитала така. Бог ни е създал различни и всеки жител на София заслужава добро управление. Сигурен съм, че ще има достойни кандидати и гражданите ще изберат най-добрия.

*Интервюто е публикувано в новия брой на сп. "Клуб Z".