Автократичните главни изпълнителни директори са ослепителни. Неограничени от облигациите, които възпират обикновените лидери, те се издигат до най-високите върхове преди да се сринат до по-ниски низини. Такъв е случаят с Илон Мъск: най-богатият човек в света, който се издигна с Tesla и се срива с Twitter.

За да разбера феномена на автократичния главен изпълнителен директор по-добре, миналата седмица интервюирах Вивек Уадла, базиран в Силициевата долина експерт в сферата на технологиите, който в началото на кариерата си разработи софтуер на "Уолстрийт" и основа софтуерната компания Relativity Technologies.

През 2016 г. Уадла написа статия за "Куарц" със заглавие "Най-добрите компании в света се управляват от просветени диктатори".

"Когато си визионер, ти хрумват грандиозни идеи, които могат да променят света и никой не ти вярва", разказа ми Уадла. "Визионерите трябва да грабват шансовете. Да бъдат едновременно автократични и харизматични. Да бъдат едновременно твърди, безмилостни, убедителни и да карат хората да ги следват."

За такива лидери работата е мания, а провалът - недопустим. Мъск работел до 120 часа на седмица в процеса на създаване Ambien, за да пусне нов модел на Tesla. Стив Джобс, съоснователят на Apple, се обадил на изпълнителния директор на Google в неделя, за да коригира цветовия градиент на жълтото "o" в логото на Google, защото не му харесвало как се появява на iPhone. Уолт Дисни пръснал личните си средства и почти фалирал, за да може да бъде пусната класиката от 1937 г. "Снежанка и седемте джуджета".

"На старта тези автократични умения имат предимство", обяснява Уадла. "Трябва да изправите доверен екип пред лицето на смъртта, когато шансовете за успех са много малки".

Но тези личностни черти могат да бъдат фатални по-късно в еволюцията на компанията. Управлението на утвърдена компания изисква "напълно различен набор от умения".

"Зрялост, спокойствие, изслушване, изграждане на консенсус", каза Уадла. "Това е проблемът на Илон в момента. Той предполага, че може да пренесе уменията си от Tesla в Twitter. Не става така. Той излиза напълно извън своята сфера. Това ще бъде неговото Ватерло".

Автократичните главни изпълнителни директори са податливи към самозабравяне.

"Ако случайно попаднете в Силициевата долина, вие създавате много реклами, те започват да ви представят като бог и вие започвате да им вярвате".

Марк Зукърбърг не се е сгромолясвал така зрелищно като Мъск, но и той е изправен пред собственото си Ватерло. Акциите на Meta Platforms Inc. - бившата Facebook Inc. - паднаха с две трети тази година, тъй като инвеститорите загубиха вяра в скъпата му инвестиция във виртуалната реалност. Обикновените акционери имат ограничено влияние, защото двойната класова структура на акциите на Meta дава на Зукърбърг контрол върху гласуването. Той е поне толкова автократичен, колкото Мъск. Хилари Клинтън веднъж каза пред "Атлантик", че когато си имаш работа с хора "от най-високите нива" на компанията, "понякога имаш чувството, че преговаряш с чужда сила".

Нещата се развиха по-добре за други корпоративни автократи, като например Джеф Безос от "Амазон". Причината за това е, че те се оттеглят от ежедневното управление навреме.

Трудно е да не се направят паралели между проблемите на Мъск в Twitter и проблемите на Владимир Путин в Украйна. Разликите между главния изпълнителен директор и президента на Русия са огромни, разбира се. Единствената обща точка е прекомерната самоунищожаваща увереност, смята Уадла:

"И двамата имат божествен комплекс".

---

Коментарът на Питър Кой е публикуван в "Ню Йорк Таймс". Заглавието и преводът са на Клуб Z.