Демократите ли спечелиха междинните избори? Или пък републиканците ги загубиха?

Монетата има две страни: партията на Джо Байдън проведе успешна кампания, която предотврати прогнозираното от всички експерти "червено цунами". Не без съществен самосаботаж от страна на видни републиканци.

В първата част на "Изборите в САЩ" разгледахме факторите, които предизвикаха "синята вълна на младите". 

Във втората ще бъдат изследвани катастрофалните грешки на Републиканската партия, довели до трагичното ѝ падение. 

Невидимата гражданска война

Едва ли има американци, които с повече трепет са очаквали междинните избори от лидерите на републиканците в Камарата на представителите и в Сената - Кевин Маккарти и Мич Макконъл. След очаквания разгром на 8 ноември те щяха да се завърнат на председателските си постове и да поставят Републиканската партия там, където й бе мястото - на власт.

Победоносна реч на Маккарти бе планирана в столицата Вашингтон няколко часа след затварянето на урните, когато мнозинството в долната камара трябваше да бъде осигурено. Вместо това републиканецът направи кратко изявление в 02:00 часа сутринта на 9 ноември пред полупразна аудитория:  

"Когато се събудите утре сутрин, ние ще имаме мнозинство, а Нанси Пелоси ще бъде в малцинството".

Настана утро. После следващото и по-следващото... Постепенно републиканците осъзнаха, че са изяли исторически бой.

Особено сложна е обстановката в Сената. Демократите си осигуриха поне 50 сенатори, като на своеобразния балотаж в Джорджия на 6 декември бройката им вероятно ще нарасне до 51. По-рано Мич Макконъл бе обещал, че ако републиканците не спечелят мнозинство в Сената, ще се пенсионира през 2023 г. След междинните избори той внезапно призна, че не може току-така да се откаже от своето призвание и изрази готовност да продължи отвъд 15-годишното си царуване начело на консерваторите в горната камара. За първи път обаче му се наложи да се бори срещу опонент за поста - сенатора на Флорида Рик Скот. На вота републиканските сенатори преизбраха Макконъл с 37 срещу 10 гласа. Но категоричната победа няма да укроти недоволството срещу лидера и хаоса в партията. 

Мич Макконъл - след преизбирането му за лидер на републиканците в Сената. Снимка АП/БТА

Що се отнася до Камарата на представителите, чак на 15 ноември стана ясно, че консерваторите все пак ще се докопат до крехко мнозинство - от порядъка на 220 или 221 конгресмени от общо 435. Пътят на Маккарти до председателското кресло обаче изглежда все по-труден. За да бъде избран, той се нуждае от гласовете на поне 218 конгресмени. Проблемът е, че тръмписти като Мат Гейтс, Боб Гуд и Анди Бигс обявиха, че няма да го подкрепят. Бигс дори оповести кандидатурата си за председателския пост на вътрешнопартийните избори, които ще се проведат в началото на следващата година. Кой знае дали още популисти няма да последват "бунтовниците". Маккарти не може да си позволи тепърва да се сближава много с тръмпистите, тъй като новоизбраните умерени републиканци, като победителя в "синия" 17-и окръг на Ню Йорк Майкъл Лоулър, открито призовават партията да забрави за Тръмп.

Макконъл и Маккарти са персонално обвинявани за провала на междинните избори. Причината - по време на предизборните кампании те предпочетоха традиционни консерватори пред благословените от Тръмп радикали.

В "смесения" първи избирателен окръг на Северна Каролина политическа формация, свързана с Маккарти, плати близо 600 000 долара на умерения кандидат Санди Робърсън, за да се опита да предотврати номинацията на Санди Смит - фермерка, която гордо признава, че е участвала в марша пред Капитолия на 6 януари 2021 г. Смит победи, но на 8 ноември бе разбита от демократа Доналд Дейвис.

Идентична е ситуацията в първи избирателен окръг на Ню Хемпшир, където приближени на Маккарти консервативни организации дариха над 2,3 милиона долара на Мат Мауърс във вътрешнопартийната му борба срещу 24-годишната екстремистка Каролин Левит, която настоява, че демократите са откраднали президентските избори от Тръмп. На междинните избори демократът Крис Папас се наложи над Левит с 8%.  

Макконъл пък изтегли 9 милиона долара от кампанията на подкрепения от Тръмп кандидат за сенатор на Аризона Блейк Мастърс, за да ги налее в подкрепа на дългогодишната сенаторка от Аляска Лиса Мъркауски. Това бе "двоен удар" на Макконъл, тъй като голямото препятствие пред преизбирането на Мъркауски бе тръмпистката Кели Чибака (резултатът от изборите в Аляска все още не е известен). В Аризона демократът Марк Кели се наложи над Мастърс и така спомогна за съхраняването на горната камара под контрола на партията на Байдън. Мастърс, подобно на Левит и Смит, също подкрепяше твърденията на бившия президент за изборните измами през 2020 г.

Кевин Маккарти преди среща с републикански конгресмени в Капитолия. Снимка АП/БТА

Тези нагледни примери разкриват, че зад кадър Маккарти и Макконъл са спъвали тръмписти, като са изтегляли средства от предизборните им кампании или директно са уронвали тяхната подкрепа чрез финансирането на по-слабо популярни сред десния електорат конкуренти на първичните избори.

Консервативните избиратели имат основание да недоволстват от двамата лидери в Конгреса - разделението на Републиканската партия на вражески лагери е предизвикано от "приятелски огън", идващ и от двете страни. От възникналата "гражданска война" ползи извлякоха демократите. 

Но големият виновник за междинните избори остава Доналд Тръмп.

Направете кандидатите умерени отново

След като загубят президентски избори, повечето кандидати се скриват от общественото полезрение. Някои по-горделиви като Хилари Клинтън издават мемоари и от време на време коментират в Twitter злободневни теми.

Не и Доналд Тръмп. И до днес той продължава да настоява, че е спечелил изборите през 2020 г. и по-лошо - открито критикува републиканците, отказващи да погъделичкат егото му. Заради влиянието, което бившият държавен глава упражнява над Републиканската партия, кандидатите на междинните избори бяха принудени да изразят отношението си по този въпрос. 

Вместо да атакуват демократите за рекордно високата инфлация, тежката мигрантска криза по границата с Мексико и въобще непопулярното управление на президента (Байдън се ползва с около 40 процента одобрение на 8 ноември), републиканските кандидати бяха поставени в отбранителна формация и задължени да избират от кого да се откажат - радикалните избиратели или умерените/независимите.

Научихме какво е мнението на гласоподавателите от "смесените" щати, където "лоялистите" на бившия държавен глава почти без изключение бяха прегазени. Показателни са осемте избора за щатски секретари, които се проведоха в щати с относително равен брой избиратели на двете партии. Правомощията на щатските секретари варират в отделните региони на страната, но основните им функции са свързани с организирането на изборите. Някои републикански кандидати открито обявиха, че Тръмп е бил измамен през 2020 г. и увериха, че ще променят правилата за гласуване. Във всичките осем щата победиха демократи.

Изненадващо оспорвана се оказа надпреварата за губернатор на Аризона. Срещу действащия губернатор Кейти Хобс се изправи фаворитката и нова "звезда" на тръмпизма - бившата телевизионна водеща Кари Лейк. Тя бе най-гласовитата обвинителка за "кражбата" през 2020 г. и в екстремисткия си устрем допусна фатална грешка - по време на предизборен митинг призова всички "републиканци като Джон Маккейн" - покоен сенатор от Аризона, герой от войната във Виетнам и влиятелен критик на Тръмп - "да се махат".

Кари Лейк на митинг в изборния ден - 8 ноември. Снимка АП/БТА

До 15 ноември Лейк редовно уверяваше, че "всеки момент" ще излязат данни, които ще я изстрелят нагоре, и намекваше, че за изоставянето й няма друга причина, освен опитите на Хобс да нагласи изборите в своя полза. Когато медиите обявиха преизбирането на демократката, Лейк се покри. Според източници на "Вашингтон пост" в лагера на републиканката се обсъжда дали да развее "бялото знаме" или да поеме по пътя на отрицанието като Тръмп. Изглежда дори там започват да осъзнават, че постоянните обвинения в изборни измами не са печеливша стратегия. 

Тази поука може би си е взела и Тюдор Диксън - кандидатката за губернатор на Мичиган. Тя също превърна кампанията си в кръстоносен поход против несправедливия "преврат" срещу Тръмп. На изборите бе разбита от действащата губернаторка от Демократическата партия Гречен Уитмор.

Кандидатът на републиканците за сенатор на Пенсилвания и телевизионен водещ Мехмет Оз прие по-внимателен подход. Той отказа да коментира доколко Байдън е легитимен президент. Вместо това започна да формулира изречения, комбиниращи идеи като "има много неясноти в броенето на бюлетини" с така познатото у нас "всеки сам си преценя". В крайна сметка демократът Джон Фетърман се добра до победата, въпреки изоставянето си в предизборните проучвания.  

Лейк (Аризона), Диксън (Мичиган) и Оз (Пенсилвания) - тримата тръмписти се явиха на избори в щати, които или клонят към Републиканската партия, или често си менят политическите цветове. И се провалиха.

Може би най-кристалният пример за зловредното вмешателство на бившия президент е вотът в третия окръг на щата Вашингтон. На първичните избори на Републиканската партия Доналд Тръмп направи всичко възможно действащата конгресменка и щедро финансирана от Маккарти консерваторка Джейми Ерера Бойтлер да загуби, като впрегна всички ресурси да осигури номинацията на екстремиста Джо Кент (също скептик за изборите от 2020 г.). Причината - Бойтлер бе сред десетимата републиканци, които подкрепиха втория вот за импийчмънт на Тръмп в Камарата на представителите, предизвикан след подстрекаването му да се щурмува Капитолия. Кент спечели първичните избори с 0,5%. Но той бе толкова непопулярен сред независимите гласоподаватели и умерените републиканци, че позволи един "тъмно червен" окръг да бъде спечелен от демократката Мери Гузенкамп Перес. Егото на Тръмп отне едно сигурно място в Камарата на представителите за Републиканската партия, тъй като Бойтлер щеше да се наложи над Перес с лекота.

Ако мислите, че Тръмп си е взел поука, жестоко се лъжете. На първичните избори републиканският кандидат за сенатор на Ню Хемпшир Дон Болдюк обяви, че изборите през 2020 г. са били фалшифицирани. След като си осигури номинацията, той се отметна от първоначалните изявления. Болдюк загуби с 10% от демократката Маги Хасан... за да бъде осъден часове по-късно от Тръмп в социалната му мрежа "Truth Social".

"Дон Болдюк бе много добър човек, но той загуби тази вечер, защото се отрече, след голямата си победа на първичните избори, от дълго поддържаната си позиция за изборната измама през 2020 г. Ако беше останал силен и верен, щеше да спечели много лесно. Урокът е научен!"

Новата надежда на "червена" Америка

Оптимистите за бъдещето на "червена" Америка гледат с надежда вота за губернатор на Флорида, на който Рон Десантис се наложи над кандидата на демократите Чарли Крист с близо 20% преднина - 4,6 срещу 3,1 милиона гласа. По време на предизборен дебат между двамата Десантис отказа да обещае, че ще завърши настоящия си мандат. Така индиректно призна, че обмисля да се кандидатира за президент.

Доналд Тръмп и Рон Десантис - на митинг във Флорида на 3 ноември 2018 г. Снимка АП/БТА

Тръмп усеща заплахата, затова премина в офанзива още в началото на ноември. В типичния си стил бившият президент подигравателно се обръща към потенциалния си противник с прякора "Рон Десанктимониъс"*. В коментар пред репортер на "Уолстрийт джърнъл" Тръмп язвително подчерта кой е големият лъв в джунглата.

"Не сме се скарали, а и аз водя убедително в проучванията. Не знам дали възнамерява да участва (на изборите). Мисля, че ако участва, много лошо ще пострада. Мисля, че ще допусне грешка, мисля, че на базата ни няма да се хареса. Мога да ви кажа неща за него, които не са особено ласкави. Знам за него повече от всеки друг, вероятно повече и от съпругата му".

Десантис дълго време пазеше мълчание. До 15 ноември - денят, в който Тръмп обяви кандидатурата си.

Помолен да коментира нападките, Десантис изтъкна, че мейнстрим медиите постоянно се опитват да вдигат шум за "неща, които нямат значение".

"В края на краищата призовавам хората просто да проверят резултатите от миналия вторник".

Това може да е коментар на губернатор, който чистосърдечно изразява гордост от представянето си на изборите. Или прикрита заявка на амбициозен политик, който възнамерява да грабне стария и немощен лъв за гривата и да го изхвърли от джунглата.

Предстои да разберем.

---

* "Санктимониъс", на английски sanctimonious – лицемерно набожен.