Третият мандат чука на вратата, която ще бъде отворена, за да си тръгне той скоро след това. Правителство в рамките на 47-ото Народно събрание изглежда все по-малко възможно, каквото и да се предложи на "Продължаваме промяната", за да склони да работи отново с "Има такъв народ". Позитивите или негативите ще обере тя обаче.

Засега като най-вероятeн мандатоносител се очертава "Демократична България". Но и левицата да получи папката, това не би довело до особено качествено изменение. Иначе едва ли и в ИТН сами вярват, че могат отново да получат кредит на доверие от държавния глава. Макар да демонстрират симпатия едни към други.

[[nid:129849]]

Какво предлага ДБ, и донякъде БСП, на ПП? На практика всичко. Предлагат ѝ собствената ѝ програма - същата, с която Асен Василев и Кирил Петков тръгнаха да търсят заветните 121 "независими" народни представители. 

Предлагат ѝ и министър-председател от нейните редици. Да, не е Петков, и Василев не е, а е Никола Минчев. Но колкото и от формацията да държат на премиера и вицепремиера в оставка, могат ли да кажат "не" на отстранения от "новото мнозинство" председател на парламента, превърнал се в лицето на кампанията "Нас ни свали мафията". 

Предлагат и времеви хоризонт - "Да покажем, че сме тук, за да свършим работата, а не за властта като самоцел". Какъвто и от ПП предлагаха в качеството си на мандатоносител.

А уравнението изглежда така: ДБ дава заявка, че иска правителство, левицата дава заявка, че иска правителство, ИТН дава заявка, че иска да я поканят в правителство - и то в същото, което напусна, че и му гласува вот на недоверие. Така да се каже, чака се само ПП, на която, както стана ясно, ѝ се прави предложение, на което трудно може да се устои.

Но може. Защо? 

Хората на Петков и Василев успяха да изградят легендата на борците с корупцията - какъвто, апропо, бе и предизборният слоган на управлението в оставка. И посочиха поименно лицата на "мафията" - Бойко Борисов, Делян Пеевски, Станислав (Слави) Трифонов. 

И ако трябва да бъдем честни, Трифонов много ги улесни в това. С вечното си отсъствие, пардон, с мрачното си присъствие. С това, че така и не можа да обясни защо точно оттегля министрите си - заради Македония ли, заради пътното строителство ли, заради демонстрираната от ПП самодостатъчност ли. И понеже хората по природа са мнителни, от целия този тюрлюгювеч от мотиви за напускане, на бас, в главите им се е загнездила само мисълта за едни пари за едни магистрали. Въпреки бойния вик "Заради Македонияяяяяя!".

Та, с тази легенда на уста - "Свали ни мафията и ние с нея няма да седнем на една маса", ПП съвсем легитимно ще продължи да отказва разговор с Трифонов и с неговите "аватари", както ги определят - Тошко Йорданов и Станислав Балабанов.

Някъде по-дълбоко обаче Петков и Василев вероятно осъзнават "обоснованото предположение" - останат ли, рейтингът, който успяха да вдигнат след системния спад от времето на управлението им, неизбежно отново ще започне да страда. 

Така че това, което предстои да гледаме в следващите няколко седмици от връчването на третия мандат, ще са пожелания, заклинания, абе, да си го кажем - клишета, в стил "Да загърбим егото", "Да седнем на една маса", "Да се обединим около приоритети", "В името на народа" и т.н., и т.н., до връщането на папката с неизпълнен мандат.

Днес премиерът в оставка пожела на съгражданите си хубаво лято, обявявайки липсата на COVID мерки. Хубаво ли ще е обаче то и за рейтинга на ПП докато управлява служебно правителство на Румен Радев - предстои да видим. Макар отговорът да е предизвестен. Но ако някой обере негативите от липсата на редовно правителство в тези два месеца, то пак ще е този, който се е опънал за съставянето на такова. Както се случи с ИТН.