Ако някой се опита да проследи цялата нова история на измененията на българския Изборен кодекс, ще се види в затруднение. В това число авторите на тези изменения назад в годините. Трайно обаче е едно - отворят ли депутатите ИК за ремонт на ремонта на ремонта, се задават избори. Тези ремонти винаги са маскирани като грижа за гражданина и неговите права, но тъй като гражданинът (особено балканецът), по природа е мнителен, то той често таи обоснованото предположение, че измененията се правят за удобство на партиите, а не на хората. 

Сегашният случай не прави изключение. ГЕРБ, ДПС и БСП разчитат на късопаметността по отношение на десетките изменения в Кодекса, сравними само с честите отваряния на Наказателния кодекс и Закона за движение по пътищата, апропо, също като ИК променяни реактивно и поради това – на парче. За трите партии вече няма значение какво са говорили и сами въвеждали през годините, какви тези са защитавали от парламентарната трибуна, за какво са гласували, като сега се опитват да убедят обществеността в някаква нова реалност, ръсейки „опорки“ на кило и прехвърляйки си взаимно колективната отговорност.

Кому е нужно това, ако са така убедени в правотата си? Отговорът е - пак на тях. Защото кой иска да ходи на избори с увреден имидж.

В резюме ситуацията е следната: в новия парламент (за разлика от предходния) има мнозинство за връщането на добрата стара бюлетина в големите секции (около 9600 на брой). В спешен порядък изменението бе прокарано в зала, влезе и в правна комисия. Пак по спешност бе даден максимално кратък срок за предложения между двете четения, след което последва онова 18-часово заседание, резултатът от което бе превръщането на машините в „принтери“, гласуването с хартия и орязването на район „Чужбина“. 

Всичко това е добре известно. Но... т. нар. Хартиена коалиция не бе калкулирала острата обществена реакция от това пресоляване на манджата. Защото именно това се случи – пресоляване на манджата. И последва рейд в телевизионните ефири – с взаимно прехвърляне на отговорността, омаловажаване на така направените промени, размахването на „вълшебни флашки“, откровеното измисляне на несъществуващи в миналото законодателни инициативи.

“Не бяхме ние“

Една от основните „опорки“ на ГЕРБ през цялата изминала седмица е „Не бяхме ние, БСП внесе проекта“. Формално погледнато това е точно така. Но важи само за 48-ото Народно събрание. Не толкова късопаметните помним, че в 47-ото Народно събрание партията на Корнелия Нинова и тази на Бойко Борисов внесоха два отделни, но идентични проекта за смесеното гласуване. Още тогава ГЕРБ и БСП се бореха за влизане в дневния ред, като тази борба бе съпроводена с поредица от парламентарни хватки и от двете страни „на барикадата“, и увисна на гласа на тогавашния депутат на Нинова и противник на хартията, сега служебен министър на правосъдието - Крум Зарков. Стигна се до абсурдната ситуация ГЕРБ да внася в зала проекта на... социалистите – просто защото не бе изтекъл срокът за собствения ѝ. Дотук с „Не бяхме ние“. Особено когато не само си поддържал тези предложения, ами си ги и гласувал.

„Вълшебната флашка“. Ако сте забелязали, всеки представител на ГЕРБ, който ще гостува в телевизията, се чувстваше длъжен да носи една флашка в джоба и да повтори минимум 10 пъти, че тя е „вълшебна“, сякаш само с тази мантра наистина ще стане. Това, всъщност, може и да е така. Но нямаше как да разберем, след като от ГЕРБ отказаха да подкрепят предлаганите от „Демократична България“ изменения, с които на практика се искаха повече гаранции за сигурността на машините – чрез проверки на кода, създаване на капацитет в Централна избирателна комисия (ЦИК) и прочее.

„Не правителствата на Борисов, а независимата ЦИК избра „Мадуровките“, е друга мантра от последните дни. Наскоро зам.-председателят на ЦИК Цветозар Томов припомни как тази отговорност бе впоследствие вменена на комисията, но и това няма особено голямо значение, защото не толкова късопаметните помнят как Борисов като министър-председател „разпореди“ на независимата комисия да се спре на избора на „Сиела“ със „Смартматик“. Всъщност, компанията е неизменно избирана от самото начало на експеримента "машина" и се получи омагьосан кръг – тя на практика стана незаменима, като и на последния вот ЦИК не „диверсифицира“ вота, делегирайки на повече експерти различни дейности по организацията.

Може още много да се изброява, в т. ч. „Смартматик“ ли „спечели“ изборите за венецуелския диктатор или обратното – сигнализира за манипулацията на 1 милион гласа. „Дневникът е подправен“, надпис на „цели“ три машини от 12 000, манипулация на вота ли е, или обратното – гаранция, че такава няма. Това са все теми, които публични говорители и експерти са обяснявали, но те просто не са по-гръмогласни от тези на „Хартиената коалиция“. 

Последователната партия

На БСП също не ѝ е лесно в обосновката на позицията си – предвид факта, че не е съвсем далеч времето, в което социалистите бранеха от трибуната въвеждането на само машинния вот. Изказванията на представителите й могат да бъдат намерени във всяка стенограма от проекта „Мая Манолова“ насам. Да, след поредицата изборни загуби, от които БСП не може да се оттърве, лидерката обвини отблъскващия машинен вот. Но все пак, написаното остава, не ли? 

Сега от левицата са решили да заложат на следната „опорка“: „партията е последователна в исканията си за смесено гласуване, никога не е имала предвид нещо друго, като го била предложила още през 2014 г.“. Едно много трудно за откриване предложение... 

И още – от БСП опитаха да изместят дебата. Най-големите обществени брожения били заради закриването на Обществения съвет към ЦИК и по отношение на гласуването в чужбина, но пък това не били предложения на левицата, а на ГЕРБ. Не, не бяха заради това броженията, а заради опасенията за добре познатите ни изборни машинации, като нацапана с лак за нокти бюлетина, компактно струпване на избиратели в края на изборния ден, например. Или снимки на депутати, които влачат чували с бюлетини, защото помагали на бременни жени. Или видеа на кметове, които инструктират актива как се уреждат изборните резултати. И т.н., и т.н.

От „Мадуровки“ до „Борисовки“

Във вторник „Мадуровките“ вече бяха станали „Борисовки“. Лидерът на ГЕРБ се видя принуден да признае „авторството“ им и тъй като той е известен с това, че не обича да не бъде обичан и има усещане за обществения пулс, обяви курс към отстъпление, което се оказа временно. ГЕРБ, БСП и ДПС пришпориха ИК за окончателно гласуване в зала още днес. Но все пак отстъпиха за „вълшебната флашка“ и проверките на кода.

Имиджовата щета обаче вече е сторена. Йордан Цонев от ДПС, който твърди, че Движението никога не е било „за“ тази машина, въпреки че пак стенограмите помнят точно обратното, не събра смелост да отиде в ефира на „Панорама“ и се включи „директно от Лувъра“, както фейсбук зевзеците бързо определиха луксозната обстановка в дома му. Очаква се и поредното „живо“ на Борисов, след като „Хартиената коалиция“ изгласува каквото си е решила да гласува днес и можем да предположим как ще прозвучи то: „Дадохме на всички по малко от това, което поискаха, защото сме диалогични“. Що се отнася до Нинова, по всичко личи - избори пак ще има. И тогава ще стане ясно - е ли машината проблемът на БСП, или може би е самата лидерка.

От цялото това фиаско изводът е само един: гответе се гласуване през март. Защото не са без основание критиките, че ИК се оказа най-важният закон за 48-ото Народно събрание. Особено, когато вече близо два месеца не се виждат някакви свръхусилия за съставяне на правителство.