Българската политическа система е изправена пред три възможни варианта за развитие, но най-вероятен изглежда модел, при който ще управляват една водеща партия и няколко малки потенциални партньори, се казва в анализ на Института за дясна политика.

Другият варинт бил формирането на блокови мнозинства леви или десни, структурирани от няколко сравнително равностойни партньори. Такъв е случаят с настоящото правителство. Такъв е десният политически отговор на ляво-либералния провал на кабинета "Орешарски".

А третият вариант е свързан с дългосрочно окрупняване и връщане към модела с две водещи партии.

"Този процес зависи най-вече от възможността на БСП да спре процесите на разпад вътре в себе си и да търси нова формула за обединение на левия сегмент", пише в доклада и е уточнява, че с участието на АБВ във второто правителство на Бойко Борисов този процес е силно затруднен.

Според доклада е важно доколко Реформаторският блок като наследник на партиите от десницата на прехода ще успее да изгради ясна физиономия около лидер и политически приоритети.

"Без единна организационна структура и ясна политическа физиономия блокът рискува да се претопи в по-силната и по-голяма ГЕРБ", смятат анализаторите.

Основното предизвикателство – стабилизация

Политическата нестабилност от последните години лиши България от редица възможности за провеждане на реформи и преодоляване на икономическата криза. Голямото предизвикателство пред управляващата коалиция е да преодолее различията между съставляващите я формации и да насочи усилията си към темите, по които може да бъде постигнат естествен консенсус, се посочва още в анализа.

"Затова реалистичната задача пред второто правителство на Бойко Борисов е да бъде по-скоро стабилизационно и да разчита на позитивен дневен ред, отколкото да търси революционни промени. Такава беше реалистичната задача и пред правителството на Пламен Орешарски, като неосъзнаването й и невъзможността да бъде изпълнена доведоха до политически провал партиите, които подкрепяха тогавашния кабинет", се казва в анализа.

Най-големият проблем в кабинета била вътрешната комуникация. Най-видимият симптом на този проблем е свързан с предложението на финансовия министър Владислав Горанов за провеждане на пенсионна реформа, без тя да е съгласувана с партньорите в коалицията.

Като консенсусна тема пред настоящите управляващи според анализаторите все повече се оформя реформата в съдебната власт, като до този момент стратегията на правосъдния министър Христо Иванов не е получила своя алтернатива. В същото време за нея е нужна подкрепата и на БСП или на ДПС.

Местните избори

Едно от най-големите изпитания ще бъдат местните избори – те ще са рубикон, както за опозицонната БСП, така и за управляващата коалиция, се посочва в анализа.

Местните избори ще са сериозно препятствие и за управляващите политически сили, защото на този етап не се забелязва тенденция за общо явяване на изборите. Ако се явят отделно на местния вот, партиите които подкрепят правителството ще трябва да влязат в битка помежду си, което би могло да постави на карта нормалното функциониране на изпълнителната власт.

Реформаторите щели да търсят добро представяне в областните центрове, но ГЕРБ не може да си позволи да ги загуби. На Реформаторите може да се наложи да се разделят с амбициите си за дългосрочно участие в политическия живот и по всяка вероятност ще се обезличат в следващите години, смятат анализаторите.

Основната битка на БСП по време на местния вот ще бъде най-вече с АБВ, за които изземането на позиции от столетницата ще бъде решаващо. За Патриотичния фронт местните избори няма да имат решаващо значение, защото традиционно структурите на формациите в него не зависят силно от местната власт.

ГЕРБ

Рискът пред правителството се крие основно в недостатъчното доверие между партньорите. Именно доверието е основният фактор за реализирането на по-високи управленски цели, се посочва в анализа. За ГЕРБ 2015 г. ще е време за отваряне към външния свят. Жизненоважна за живота на правителството е комуникацията между ГЕРБ и Реформаторския блок. Настоящата формула на управление би станала невъзможна, ако една от двете формации се оттегли от нея.

Реформаторски блок

През следващата година най-голямото изпитание за Реформаторския блок ще бъде участието в изпълнителната власт. Безспорно най-ярките и коментирани министри са здравният Петър Москов и образователният Тодор Танев. Засега атрактивното им поведение поляризира обществото, но им печели симпатии сред привържениците на десницата. 

Патриотичен фронт

Към момента шокът от подкрепата за второто правителство на Бойко Борисов от страна на Патриотичния фронт изглежда преодолян. Групата им в парламента изглежда монолитна. По време на местните избори Фронтът ще бъде изправен пред дилемата да се яви в този си състав или да се яви на части. Ако избере втория вариант отношенията между основните партньори могат да се обтегнат, се казва в доклада.

АБВ

АБВ стои стабилно както в законодателната, така и в изпълнителната власт. Засега. Около формацията няма скандали, а в качеството си на министър Ивайло Калфин излъчва авторитет. В същото време АБВ показаха и характер, като се опълчиха на пенсионната реформа на ГЕРБ и застанаха на еднакви позиции с по-малките партньори в коалицията Реформаторския блок и Патриотичния фронт.

БСП

Най-важната задача пред ръководството на БСП през 2015 г. ще бъде доброто представяне по време на местните избори. От позиционирането на БСП в местната власт ще зависи бъдещето на партията в краткосрочен и средносрочен план. Ролята на БСП като конструктивна опозиция към момента е адекватна, но недостатъчна, за да им гарантира растеж.

ДПС

Амбицията на партията от стратегически партньор на БСП да се върне отново в ролята си на балансьор към момента не се реализира, пише в анализа. ДПС се намира в практическа изолация. Основната причинаДПС да не е във властта не се крие нито в етническия характер на движението, нито в неговата либерална и евроатлантическа ориентация, а в тежко замърсения публичен образ.

ББЦ

„България без цензура“ практически вече не съществува. По всяка вероятност групата на Българския демократически център ще продължи напред, като основен гравитационен център на депутатите ще бъде формацията на бизнесмена Христо Ковачки ЛИДЕР. Едва ли в този си вид и състав обаче коалицията ще може да прескочи втори път четирипроцентовата бариера, се посочва в анализа.

"Атака"

Позиционирането на „Атака“ като проруска и неокомунистическа по всяка вероятност ще продължи през целия мандат на 43-тото Народно събрание. Местните избори няма да са решаващи за формацията на Волен Сидеров, смятат от Института за дясна политика.