Не е невероятно българският Меси сега да седи в Банкя, доволен от себе си, и да си казва: Ей, как ги надиграх пак всички.

Ходът с предлагането на неврохирурга Николай Габровски бързо беше обявен за изненадващ и „ах, какъв обрат, драги зрители“.

Обрат всъщност нямаше и не се задава. Просто някакво драматургично решение, което ГЕРБ явно доста си харесва – трупане на театрално напрежение. Борисов ли? Не, Габровски, когото някои даже в началото взеха за Росен Желязков. Е, има го и моментът, в който пак да се подчертае – Борисов е най-добър и най-достоен за премиер, но и тук, и отново е готов да отстъпи (в името на всеобщото благо, няма друга причини). Игра за публиката.

Професорът изглежда отвсякъде приемлива фигура  - без афиширане на партийни пристрастия, с близост, но не натрапвана, с ГЕРБ. Чудесен профил на несъбуждаща противоречия и резки страсти кандидатура. Вероятно не чак обединителна, но не и разединителна, съвсем сносна на първо четене.

Появиха се и аналогии между него и Анастас Герджиков, ректорът кандидат на ГЕРБ. Те имат своите основания, въпреки разликата в постовете, както и промените в контекста на вътрешнополитическо положение, икономическо и международна ситуация в онзи момент, преди година и сега.

Всъщност обаче Габровски е по-рафиниран вариант на политическо мюре ала Антоанета Стефанова - кандидат-премиерката на ИТН.

Посланията на ГЕРБ с този ход да бъде предложен неврохирургът са две:

1. Продължава избелването на имиджа на партията. С втори кандидат, който партията издига, като неразделителна фигура, гражданска кандидатура, не точно експертна обаче.

ГЕРБ изглежда, че прави реални консенсусни стъпки да има правителство, без реално да е така. При положение, че е ясно, че първи мандат на партията на Борисов няма как да получи мнозинство в парламента, защо тя не запази да вкара в играта своя консенсусен, изненадващ кандидат и висок професионалист при трети мандат? Там възможностите чисто теоретично изглеждат малко по-добре.

Габровски е стръв за третия мандат. С отхвърлянето на неговата нормална кандидатура трябва да се подготви почвата при нужда за „революционен вариант“ за правителство с ДПС и БСП (ако това въобще се окаже възможно). Или да се разиграе ситуацията „В ГЕРБ сме невинни, направихме всичко по силите си да има кабинет“, ако се стигне пак до предсрочни избори.

Ще видим тепърва обаче колко добре пере Габровски имиджа на ГЕРБ.