Духът на сталинизма никога не е напускал уж бившата комунистическа партия БСП. Това е главната причина, поради която партията продължава да се топи, застарява и чезне. Този факт пролича особено ясно с изключването на депутата Явор Божанков от парламентарната група на Столетницата.

От какво се вбесиха червените депутати

По-рано днес в НС Божанков публично изрази несъгласие с позицията на БСП, която е против изпращането на български оръжия за Украйна, и посочи, че смята Русия за агресор. „Ще бъде лицемерно да искаме участие в програмите за възстановяване и да мълчим, когато се извършва геноцид”, каза той.

Тези думи вбесиха червените депутати и те призоваха Божанков, който единствен от БСП днес гласува за изпращане на оръжия за Киев, да напусне парламента.

Преди няколко седмици БСП първо напъди Божанков от правната комисия. Вероятно, защото дръзна да се опълчи срещу партията, която заедно с ГЕРБ и ДПС, върна хартиената бюлетина. Тогава от БСП показаха жълт картон на депутата и той сякаш изчезна от публичното пространство. Стигна се дотам, че в социалните мрежи заваляха постове, в които хората се питаха, както по онова смутно време, когато инакомислещите сякаш пропадаха в дън земя: „Къде е Божанков?”.

Каква точно е БСП

Тези, които защитават БСП, изтъкват сложната природа на партията, в която има множество фракции, течения, понякога дори взаимоизключващи се идеи. „Казвате, че БСП е срещу Истанбулската конвенция, а забравяте, например, колко силни са феминистките организации в партията, традициите в защита тъкмо на правата на жените”, с такива аргументи са спорели с мен колеги.

През 2014, когато започна украинската криза, лидерът на БСП и председател на ПЕС Станишев подкрепи проевропейската ориентация на Киев. Станишев, който в проектодокумент тогава настоя за изтеглянето на руските войски и защита на суверенитета на Украйна (по повод на изготвянето на резолюция на НС), обаче бе бламиран на пленум на собствената си партия.

Независимо дали става дума за Божанков, за д-р Делян Георгиев (единственият районен кмет на БСП в София, с когото партията също наскоро се раздели, защото е против промените в Изборния кодекс и „хартиената коалиция”), за Кирил Добрев, Калоян Паргов или Крум Зарков – моделът „Нинова” в БСП все по-силно намирисва на нафталин.

Нетърпимост към други мнения

Независимо от твърденията на председателката, изказани малко по-рано днес по повод на случая „Божанков”: „БСП е партия с различни мнения и в това няма нищо лошо”, духът на сталинизма не само не е прогонен от „Позитано”, а отбелязва истински ренесанс.

С действия като тези спрямо г-н Божанков, БСП не само остава далеч от модерните леви партии в Европа, а се доказва като техен антипод. Моделът „Нинова” все по-силно влече партията към дъното.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Дойче Веле