В първите две части на поредицата ни ви разказахме как след нахлуването на Русия в Украйна вълна от (само)убийства връхлетя руския елит и как Кремъл убива зад граница. Днес продължаваме с историята на атентатите, които бетонираха Владимир Путин на власт.

Освен от отделните случаи на (само)убийства управлението и възходът на руския президент Владимир Путин са белязани и от кървави атентати. Мнозина смятат, че те са организирани от самия него с една-единствена цел – да бетонират властта му. Още повече че последиците неизменно са репресии и постепенно ограничаване на свободите.

Царуването на Владимир Путин започва с назначаването му за премиер на Русия на 9 август 1999 г. Той наследява подалия оставка Сергей Степашин.

Причина за смяната е нахлуването на 7 август в автономната република Дагестан на 400 чеченски бунтовници, предвождани от Шамил Басаев и саудитския полеви командир Амир ибн ал Хатаб. Това е и началото на Втората чеченска война.

До назначаването му за премиер Путин има одобрението на едва 2 на сто от руснаците. Причина е фактът, че той е сравнително неизвестна фигура.

По същото време в Дагестан започват да се активизират ислямски екстремисти. Чеченският сепаратистки лидер Аслан Масхадов се разграничава от тях и обвинява руското ръководство, че търси причина за ново нахлуване в оглавяваната от него кавказка автономна република.

1999 г.: Буйнакск, Москва, Волгодонск

Следва серия от атентати в Русия и Дагестан. Те стават в периода 4–16 септември 1999 г. Жертвите са общо 307, а ранените – над 1700.

На 4 септември камион с 2700 килограма експлозиви се взривява в град Буйнакск в Дагестан до жилищен блок, обитаван от военни и семействата им.

Серията атентати през септември 1999 г. започна в Буйнакск...

На 7 септември руският Съвет за сигурност приема решение за промяна на политиката към Чечения. Новоизпеченият премиер Путин обявява, че правителството в Москва трябва да се отърси от чувството за вина заради Първата чеченска война и да преразгледа подписаното през 1996 г. споразумение за отношенията между Москва и Грозни. Той обвинява Чечения, че води открита война срещу Русия.

В полунощ срещу 9 септември взрив унищожава два входа на блок в югозападната част на Москва.

На 13 септември, в деня на траур за жертвите от предишния атентат, гръмва друг блок в руската столица. Този атентат е най-кървавият – загиват 124 души.

А на 16 септември е взривен жилищен блок в град Волгодонск, намиращ се в южната Ростовска област.

... и завърши във Волгодонск.

Властите в Москва обвиняват бунтовниците. Между 12 и 18 септември руските федерални сили обстрелват и бомбардират от въздуха редица селища в Чечения.

Изключително интересно събитие се случва на 22 септември в руския град Рязан. Бдителни граждани съобщават, че подозрителни типове стоварват три чувала със съмнително съдържание в мазето на жилищен блок. Чувалите са откарани на полигон, за да бъдат взривени. Но това така и не се случва. Първоначално е съобщено, че вътре е имало хексоген, който се използва за заряд на експлозиви. По-късно обаче Николай Патрушев – председателят на Федералната служба за сигурност (ФСБ), съобщава, че всичко е било учение и че чувалите са внесени от агенти на разведката. И именно този случай става основа за подозренията кой в действителност стои зад атентатите.

Според друга версия целта на атентатите е била въвеждане на извънредно положение и отмяна на изборите за президент, насрочени и проведени през 2000 г. Някои от привържениците на тази теория дори допускат, че зад това стои Елцин, който иска да бъде наследен от свой доверен човек. Такъв е именно Путин, който обаче все още не е популярен сред народа. И точно така се случва, но без извънредно положение.

На 23 септември започват бомбардировки на чеченската столица Грозни. А ден по-късно новоиздигнатият премиер Путин произнася фраза, която се превръща в крилата и вдига неимоверно рейтинга му:

„Ще преследваме терористите навсякъде. На летището, значи на летището. Ако ги намерим, извинете, в тоалетната – и там ще ги трепем в крайна сметка. Край, въпросът е окончателно приключен“.

На 30 септември в Чечения влизат федералните войски. Извършените „прочиствания“ са изключително брутални. Те уж са срещу терористи, но загиват много цивилни, сред които жени и деца.

През 1999 г. обаче все още Западът не подозира кой е в действителност Путин. Нещо повече, много западни лидери осъждат взривовете в жилищните блокове и подкрепят действията на руските власти. Пак през септември 1999 г. Путин е в Нова Зеландия на среща на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество. Там той разговаря с американския президент Бил Клинтън, който прави паралел между взривовете в Русия и атаките срещу американските посолства в Кения и Танзания година по-рано, взели над 100 жертви.

Часът на Путин е дошъл все още само в Русия. Рейтингът му започва главоломно да расте. На 31 декември 1999 г. изненадващо президентът Борис Елцин подава оставка и е наследен от своя премиер. От тогава до сега Путин е президент на Русия с неограничена власт. Той отстъпва този пост само за периода 2008–2012 г. на Дмитрий Медведев, но и тогава дърпа конците на управлението.

2002 г.: „Дубровка“

40 чеченски бунтовници, предвождани от Мовсар Бараев, нахлуват в Театралния център в московския район „Дубровка“. Половината от нападателите са жени, като повечето са вдовици на ликвидирани бунтовници. Атаката е извършена, докато на сцената се играе изключително популярният мюзикъл „Норд-Ост“. Залата винаги е пълна.

916 души – актьори, зрители и персонал, се оказват заложници на терористите. Нападателите настояват Русия да прекрати военните си действия в Чечения и да изтегли войските си от кавказката република.

Руски командоси извеждат заложник от театъра в „Дубровка“.

Представители на властите, депутати, журналисти и други хора водят преговори с терористите. Част от заложниците са освободени.

Сутринта на 26 октомври спецчасти нахлуват в театъра, като преди това пускат секретен газов агент във вентилационната система. Всички намиращи се вътре са приспани. При щурма са ликвидирани всички нападатели.

Загиват обаче и много заложници. Те умират от обгазяване, което води до остри критики срещу властите. Путин е обвинен, че връща методите от съветско време, когато режимът е готов да жертва например всички пътници в един самолет, само и само похитителите да не избягат в чужбина.

По официални данни загиват 129 души. Според Обществената организация „Норд-Ост“, защитаваща интересите на близките на жертвите, обаче убитите са 174. Сред загиналите е и българката с австрийско гражданство Емилия Узунова.

Путин показва, че няма намерение да води преговори с никого и че ще прави това, което е решил. И няма никакво значение колко хора ще загинат, колко от тях ще бъдат невинни жертви.

Владимир Путин разговаря с ранен при драмата на „Дубровка“.

След трагедията на „Дубровка“ Русия приема поредица от антитерористични закони. Те сериозно ограничават свободата на медиите при въвеждането на извънредно или военно положение в цялата страна или отделна нейна част. По-специално е забранено публикуването на информация, която би могла да бъде използвана от терористите. Както се казва – без коментар.

С течение на годините мерките стават все по-строги и по-строги. Днес в Русия няма разрешени опозиционни медии. Много от тях се преместиха в чужбина след закриването им.

2004 г.: Беслан

Трагедията в този град в автономната кавказка република Северна Осетия става в първия учебен ден – 1 септември. 32-ма терористи от Чечения и съседната република Ингушетия превземат местното училище и вземат за заложници над 1100 души – ученици, родители, учители и персонал. Това става навръх тържеството за откриването на новата учебна година. Исканията на нападателите са познати – изтегляне на руските войски от Чечения.

Беслан

Заложниците са натъпкани във физкултурния салон, където им е отказано дори да бъдат извеждани за облекчаване на естествените нужди. Пленниците са принудени да се хранят с листата от цветята, които са донесли на учителите си.

Терористите са ликвидирани при щурм на спецчастите „Алфа“ и „Вимпел“ по обяд на 3 септември. Убити са общо 333 души.

Повечето от жертвите са заложнии. Сред тях са 186 деца.

Действията на федералните сили отново са яростно критикувани. Една от причините е, че те допускат заедно с щурма стрелба от т.нар. опълченци. Това са цивилни, притежаващи оръжие – нещо съвсем нормално за Кавказ. Повечето от опълченците са роднини на пленените деца. Според различни сведения именно те, а не спецчастите нахлуват първи в училището.

Над медиите е наложен още по-строг контрол. Сменени са няколко главни редактори, публикували неблагоприятни за властите статии, критикуващи техните действия в Беслан.

Спасител изнася на бегом дете от училището в Беслан.

Това обаче не е достатъчно на Путин. Драмата в Северна Осетия му дава повод само 10 дни по-късно – на 13 септември, да огласи програма за широкообхватни политически реформи. Главната от тях е „въвеждане на система за назначаване на главите на субектите на Руската федерация“. Зад този сложен израз всъщност се крие отмяна на прякото избиране на губернаторите на регионите. Вместо това те биват предлагани от руския президент и одобрявани от регионалния парламент. Тази система действа от 2005 и 2012 г. Така е елиминирана възможността местната власт да бъде в ръцете на опозицията. По думите на Путин нововъведението е предизвикано от „необходимостта за създаването на ефективна система за вътрешна сигурност, укрепването на държавните структури и повишаване на доверието във властта“.

----

Този текст е публикуван в броя на сп. "Клуб Z" от ноември 2022 г., откъдето го препечатваме.