Преди време написах един сериозен анализ за Северна Македония и нуждата от бързото й влизане в ЕС. Това, разбира се, не се хареса на модерните патриоти до такава степен, че едно от знаковите им лица – Андрей от Андрей и Иван (нямам представа какви са им фамилиите), написа възмутено във фейсбук: „Как се случи така, че за по-малко от 100 години се превърнахме от нацията на Мара Бунева в нацията на Капка Тодорова?“ За незнаещите, в по-смешния живот извън фейлетоните, се подвизавам с псевдонима Капка Тодорова. По-натам той твърди, че тезата ми, че Македония бързо в ЕС е от полза за България, аз предавам българските традиции.

Та аз дълго мислих над думите на Андрей от Иван и се съгласих с него. В смисъл, вярно е, че предавам точно тия традиции, в които България все се зъби на съседите си и се оплаква, че е прецакана. Смятам, че е добре да се откажем от тях. Също така не съм още съвсем убедена, че, за да успокоя Андрей от Иван, ще се овържа с бомби и ще се затичам към Скопие да разстрелвам шефа на полицията. В днешно време на тия актове гледат с голямо неодобрение, да ви кажа... Обаче все пак, може би наистина имаме нужда от повече патриотизъм, щото тоя досега ми изглежда не съвсем достатъчен.

Например, господин Андрей от Иван и Андрей, има вече няколко каузи, свързани с нарастването на днешния български патриотизъм. Едната беше свързана с българската ДНК и раждаемостта. Тя продължава и сега - ако сте българин в България и родите българско дете, ще ви дадат награда. Едно време даваха тефлонов тиган, сега гледам, са преминали на памперси. Ако обаче сте българин, който се връща в България от чужбина и ражда дете, ще ви дадат награда и ще ви освободят от данъци. Ето как българите в чужбина отново прецакаха българите в България. Хем не им се налага да живеят в България, хем им обещават награди, ако все пак се върнат. Гастарбайтер да си в днешно време. Можеш да си береш краставиците в Холандия и после да не плащаш данъци в България.

Няма сарказъм в написаното - аз мисля, че тия предложения са неустоими. Нямам позната жена, на която като й предложа тефлонов тиган или пакет памперси, да не хукне да забременява. Даже по едно време ме викаха по чужди сватби за кадем. А съм се появила с тигана, а булката е родила. Някои едва устискваха да минат през гражданското и почваха. Обаче една мацка така се престара, че след четвъртото другите спярха да ме канят... Оказаха се не чак такива патриоти. И в квартала като ме видят с тиган навън, мъжете почват да бегат нанекъде... Ми и те душа носят, уморяват се... То не може само... нали, трябва и да се яде.

Та думата ми е за патриотизма. Другата патриотична кауза на Иван и Андрей е едно състезание – „Фермата“. Отиваш там, доиш козите, пееш народни песни, тъчеш черги и накрая получаваш награда. Сега, аз на мястото на Андрей, нямаше да давам награда. В смисъл, като ще е българщина, да е както трябва. Караш некой да ти свърши работа, обещаваш, обещаваш и накрая ... Трите букви правилно си ги разчитате. Какви са тези западни влияния, аз не разбирам. Едно време на баба ти все награди са й давали за всяка издоена овца и биволица. Наградата е най-много да не ходиш в лагер.

Друг патриот – режисьорът Максим Генчев, също се грижи за семката българска. Почнал е едни филми на конвейр за българските национални герои и няма спирка. След Левски дойде Ботев, а след Ботев се е задал Караджата. Приятелката ми Лиза вика, той ги е подкарал по кварталите на София. Движи се от Север на Юг. От сега казвам, аз филма за „Дървеница“ няма да го гледам. За „Хладилника“ може и да си помисля.

Разбира се, Андрей и Генчев не са единствените, които печелят добре от патриотизъм в България. Като почнем от разните му там Славита, вемереота, фестивали за носии, за гайди, за цървули, народните хора, хвърлянето на кръста и леденото хора на вековните 50 години, абе от патриотизъм и традиции на човек да му се прииска да го откраднат норвежците.

Затова реших да изляза с нова концепция за патриотизма, която да обедини всички древни и още по-древни традиции. Ще е телевизионен мюзикъл. Без награди. Ще се излъчва по БНТ и 7/8 24 часа седем дни в седмицата. Рейтингът му ще е толкова голям, че останалите телевизии ще фалират. А ако не фалират, ще поговорим с тях и ще фалират доброволно.

В началото на филма ще има промо клип за туризма в България. Планини, езера, море, полякини, плажно мляко, родопите, крави, кисело мляко, нестинари, гайди, хора, керемиди, калпаци и цървули, цървули, цървули... Двойка младежи с раници катерят прекрасен български връх и казват, че всяка отпуска се връщат в родината, защото е красиво, евтино и можеш да караш пил. Двама столетници на по 68 години ядат кисело мляко и казват, че благодарение на него и на българската пенсионнна система, са живи вече 300 години. „Е, по-точно 68 години, но ни се видяха като 300“, уточнява единият. Клипът завършва с истинска българска красавица в народна носия, с очи като череши и гърди като дини, която играе с „Ефбет“.

Започва истинският филм. Тъмно е. Това е, защото операторът е забравил да извади камерата от калъфа, но по-нататък картината се оправя. Виждаме мъже, наредени в редичка. Чуват се църковни химни. Камерата минава на бърз каданс през лицата им това са националните ни герои. Всички отдавна са умрели, затова и църковните песнопения. Нови няма. От време на време през кадъра притичват заптиета. Те символизират петвековното турско робство, с което особено се гордеем.  Жени засега не се появяват. В следващата сцена Паисий Хилендарски пише „История Славянобългарска“. В три екземпляра – един за трети клас, един за осми и един за десети. По пергамента капят сълзите му. Мъчно му е за поробените българи и за жертвите на МОН. През кадъра притичват византийци. Не са в точната епоха, ма то и Паисий още не е готов, така че няма значение. Те символизират византийското робство, с което също се гордеем. Чува се песента „Петко льо, капитанине“. И тя няма общо, но пък хваща за гърлото. Следват пушеци. Около 18 минути нищо не се вижда, но това не е гаф, а художествен похват. Целта му е да предизвика у зрителя смут, мъка и тъга. Символизира тъмните епохи преди леденото хоро. В един момент проблясва лъч. Той разпъжда кълбетата дим и осветява нова редичка с мъже. Те гледат строго, да не кажа на бой. Това са Слави и сценаристите. Всички са плешиви, защото са мъжествени. Започват да пеят мрачно за финландския архипелаг и Сана мома, която си пере бельото в Северно море. Слави се провиква отчаяно „Финландияяяяя“. Не е ясно какво иска да каже с това, затова за тази сцена филмът взима наградата на българския филмов съюз.

Продължаваме с любовната част, защото какво е един филм без любов. Жени все още няма. Български юнаци се събличат голи до кръста и се хвърлят във фонтаните пред Народния театър. Той е осветен като битката при Клокотница. Или при Сливница. Не е много ясно, но има доста кръв и кости. Мъжете във фонтана търсят кръста, но се сбиват за стотинките хвърлени от туристите там. Минават двама бъдещи политици с анцузи и дебели вратове, събират им стотинките и ги строяват да си вадят кръста. Чува се песента „Кукавица“ на Цеца. Не е българска, а трябваше да е!

Сега се появяват и жените. Люшват се в хоро, писват звънливи гласове, веят се шарени забрадки. Провикват се гальовно: „Излез, че ще ти настине кръста, бе, галош!“ Мъжете се подчиняват, излизат, удрят по една ракия  и по един тупаник на жените и започват да вдигат щанги. Това, защото ние много се гордеем с вдигането на щанги. Детски хор пее химна на СССР. И той не е български, ама можеше да е. Сцената изглежд амалко абсурдно, но вече са минали 40 минути от филма и зрителят е привикнал. Освен това ще я наречем Нувел ваг булгар и ще кандидатстваме за финансиране на други мои филми. Те ще са посветени на Ванга, Алена, Хисарския поп, дупката в Царичина, Людмила Живкова и други мистерии на бълагрските умове. Първият патриотичен филм завършва със сцена на масово раждане. Всички статистки раждат по едно бебе и получават тиган и пакет памперси. България  е спасена, а историята ни – незабравена!