В Европа се роди нова ос – тази между Франция и Испания.

Главните резултати от нея са два. Първо, Франция си осигури още един ключов съюзник. Второ, Испания се превърна в незаобиколим фактор.

Всичко това е факт от 19 януари, когато френският президент Еманюел Макрон и испанският премиер Педро Санчес подписаха Договора от Барселона. По значение той е много близо до Елисейския договор между Франция и тогавашната ФРГ, чиято 60-годишнина ще бъде чествана утре, и Договора от Куиринале между Франция и Италия отпреди година.

На първо място, двете страни създадоха фронт срещу американския Закон за намаляване на инфлацията, наливащ огромни суми в енергийния преход в САЩ. В Договора от Барселона е предвидено Париж и Мадрид да предприемат мерки за защита на европейските компании от икономическа принуда и непрозрачни практики, както и да водят „амбициозна европейска индустриална политика, целяща засилване на стратегическата автономия на ЕС и капацитета за възстановяване“.

Испания и Франция се споразумяха за изграждането на подводния тръбопровод H2MED. Той ще е първият в ЕС, по който ще тече зелен водород. А тръбата ще свърже двете най-големи средиземноморски пристанища – Барселона и Марсилия. Той ще струва 2,6 милиарда евро, по него ще текат 2 милиона тона водород годишно и ще бъде завършен през 2030 г. Тази негова част получи названието Коридор „Бар-Мар“.

Но H2MED ще достига и до Португалия. Това ще стане по суша, чрез тръбопровода между Самора в Испания и Селорику да Бейра в Португалия. А тази страна произвежда най-евтиния водород в Европа.

А водородът ще има водеща роля в зеления преход, включващ и декарбонизирането на европейската икономика.

Така Франция автоматично получава още един съюзник в лицето на Португалия. Нищо, че не е сключила с нея договор, подобен на Елисейския или този от Куиринале.

Същевременно Испания и Франция ще проучат възможността освен H2MED от Барселона до Марсилия да бъде прокарана и електрическа връзка. Предстои да се види какво ще бъде трасето й, но то едва ли ще се се различава кой знае колко от водородния тръбопровод.

Договорът от Барселона покрива и редица други области – железопътния транспорт, образованието, отбраната, сигурността и международните отношения.

Така Франция вече има двустранни договори с останалите 3 водещи икономики в ЕС и еврозоната – Германия, Италия и Испания. (Макар че в момента отношенията между Париж и Рим не са в особено добро състояние, особено след идването на власт на дясната Джорджа Мелони в Италия.)

Отделно между Франция и Германия от години насам има противоречия по ключови въпроси. Така че Париж винаги ще има ключов партньор измежду останалите три страни по някой въпрос, който счита за изключително важен.

Мадрид пък продължава да следва концепцията за „възловата Испания“. Тя вече си изгради „специални отношения“ с Германия и може да влиза в роля на арбитър при евентуални сериозни спорове и разногласия между Берлин и Париж. Или пък да заеме едната страна и така да наклони везните в нейна полза.

Отделно Испания има отлични отношения с другите средиземноморски страни извън споменатите – Италия, Гърция и дори Турция. Същевременно тя си осигури близки връзки със северни държави като Дания и Швеция.

А, както отбелязват редица наблюдатели, географското положение прави Испания естествен лидер в определени многостранни въпроси. Тя е сериозно застрашена от климатичните промени и миграцията. В същото време родината на Дон Кихот е особено важна за европейската енергийна сигурност с големия си потенциал от възобновяеми източници и наличието на терминали за втечнен природен газ. И не на последно място е врата към Глобалния Юг благодарение на историческите си връзки с Латинска Америка и Африка.